Решение № 6018 от 23.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6018 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100509273 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20033755/04.05.2022г. по гр.д. № 8410 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 30-ти състав са отхвърлени предявените с искова молба вх. № 2003406/17.02.2020г. положителни установителни искове на Първа И.Б.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „******* ******* срещу О. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр.

София, кв. Горна баня, ул. „******* ******* с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 79 и 86 от ЗЗД за признаване за установено, че О. С. С., ЕГН ********** дължи на Първа И.Б.”АД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 1000лв., ведно със законната лихва от 26.07.2019г. до изплащането й, представляваща главница по договор № 000СС-R-004345/03.10.2008г. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка; сумата от 7962,68лв., представляващи възнаградителна лихва по договора за периода от 19.02.2009г. до 19.12.2016г; сумата от 7195,80лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 06.03.2009г. до 15.07.2019г.; сумата от 1

2,78лв. представляващи законна лихва за забава за периода от 16.07.2019г. до 25.07.2019г.; сумата от 117лв. представляващи такса, начислена за периода от 2009г. до 2011г.; сумата от 60лв., представляващи начислени разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 43587/2019г. на Софийски районен съд, като Първа И.Б.”АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на О. С. С., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 1200лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25040841/23.05.2022г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 20.05.2022г. от ищеца Първа И.Б.”АД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че неправилно било прието от районния съд, че погасителната давност за вземанията е 3 години. В случая вземанията не били периодични, поради което и срокът на погасителната давност за тях бил 5 години Уговореният срок по договора бил до 03.10.2010г., но съгласно чл. 3 от договора вр. с чл. 19.1 от ОУ този срок се подновявал автоматично всеки път с една година ако нито една от страните не направи изявление до другата страна за прекратяването му. Такова изявление длъжникът не бил направил, поради което и срокът на договора бил продължен до 20.03.2019г., когато банката обявила предсрочната изискуемост на задълженията по него съгласно чл. 9 от договора. Банката нямала задължение да прекрати договора при неизпълнение от длъжника и неправилно районният съд тълкувал чл. 13 от ОУ. Спецификата на договора позволявала сумата да се усвоява и връща многократно, при всяко усвояване бил предвиден 45-дневен гратисен период, това не било падеж на задължението е период, в който не се начислява възнаградителна лихва, ако главницата се върне. След този срок ако главницата не се върне върху нея се начислявала възнаградителна лихва. Минималната вноска се определяла от усвоена и невърната главница и това било единственото падежиращо задължение, а остатъка се олихвявал. Нямало уговорено разсрочено плащане, както било при обикновените договори за кредити. В случая до изтичане на срока на договора се начислявала лихва върху усвоената главница, тази главница падежирала в края на срока на договора. Връщането на главницата преди това само давала възможност на кредитополучателя да усвоява отново 2 суми в размер на тази върната главница През време на срока на договора падежирала само минималната вноска. Вещите лица не можели да дават правни изводи и посоченото в счетоводната експертиза, че падеж бил 19.02.2009г. неправилно било възприето от районния съд. Претендирал е разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете О. С. С., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно.

Дори във въззивната жалба било признато, че е изтекла абсолютна давност.

Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба №

2003406/17.02.2020г. на Първа И.Б.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* ******* срещу О. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. Горна баня, ул. „******* ******* с която е поискал от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 4 от Закона за потребителския кредит /2006г.,отм/ да признае за установено, че О. С. С., ЕГН ********** дължи на Първа И.Б.”АД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 1000лв., ведно със законната лихва от 26.07.2019г. до изплащането й, представляваща главница по договор № 000СС-R-004345/03.10.2008г. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка; сумата от 7962,68лв., представляващи възнаградителна лихва по договора за периода от 19.02.2009г. до 19.12.2016г; сумата от 7195,80лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 06.03.2009г. до 15.07.2019г.; сумата от 2,78лв. представляващи законна лихва за забава за периода от 16.07.2019г. до 25.07.2019г.; сумата от 117лв. представляващи такса, начислена за периода от 2009г. до 2011г.; сумата от 60лв., представляващи начислени разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 43587/2019г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че с с ответника сключили договора за кредит и му бил предоставен кредит от 1000лв., който се усвоявал с кредитна карта. Кредитът бил изцяло усвоен от ответника, усвояванията били многократни в периода до 07.01.2009г., била 3 върната сумата от 90лв. с вноски на 01.12.2008г. в размер на 50лв. и с вноска от 40лв. на 05.01.2009г. Считано от 19.02.2009г. кредитът бил в просрочие, като към 25.07.2019г. просрочието било от 3809 дни, поради което и на основание на чл. 13 от ОУ с покана от 27.02.2019г., връчена на длъжника на 13.03.2019г. бил даден срок от 7 дни за плащане на задълженията и уведомен, че при неплащане то всички задължения се обявяват за предсрочно изискуеми. Плащане не последвало и така от 16.07.2019г. банката обявила задълженията за предсрочно изискуеми. Върху непогасената главница била начислена възнаградителна лихва, закъснителна лихва, такси и разноски съобразно клаузите по договора, задълженията били в размер на сумите, за които бил предявен иска. Оспорил е възражението за недължимост на сумите поради изтекла погасителна давност.

Ответникът О. С. С., ЕГН ********** в предоставения му срок не е изразил становище. В първото о.с.з. е оспорил исковете, като е посочил че била изтекла абсолютна погасителлна давност, срок на която бил 5 години.

Първата по делото покана за доброволно изпълнение била връчена от ЧСИ на 09.12.2019г., тоест 10 години след последното действие. Действията на ищеца били предприети след изтичане на срока по чл. 110 от ЗЗД, тоест след повече от 5 години от настъпване на основанието. Претендирал е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 43587/2019г. на СРС, съгласно което по заявление вх.№ 3054133/26.07.2019г. е издадена заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с която е разпоредено О. С. С., ЕГН ********** да заплати на Първа И.Б.”АД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 1000лв., ведно със законната лихва от 26.07.2019г. до изплащането й, представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка; сумата от 7962,68лв., представляващи възнаградителна лихва по договора за периода от 19.02.2009г. до 19.12.2016г; сумата от 7195,80лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 06.03.2009г. до 15.07.2019г.; сумата от 2,78лв. представляващи законна лихва за забава за периода от 16.07.2019г. до 25.07.2019г.; сумата от 117лв. представляващи такса, начислена за периода от 2009г. до 2011г.; сумата от 60лв., представляващи начислени разноски, както и съдебни разноски от 326,77лв. за държавна такса и 150лв. за възнаграждение за юрисконсулт, за така издадена заповед длъжникът е 4 уведомен на 09.12.2019г., на 20.12.2019г. длъжникът е подал възражение срещу задълженията по заповедта, сочейки, че последното усвояване на суми по кредита е 07.01.2009г., след тази дата не бил плащал задължения и така от този момент задълженията били изискуеми, изтекъл срок от повече от 10 години след това и така задълженията били погасени по давност; на 28.01.2020 г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 17.02.2020г.

По делото е приет неоспорен от страните договор №

000СС-R004345/03.10.2008г. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, носещ подпис за страните по него, съгласно който Първа И.Б.”АД се е задължило да предостави на ответника кредит-овърдрафт, усвояван чрез кредитна карта с кредитен лимит от 1000лв. Съгласно чл. 3 от договора срокът за ползване на овърдрафта е 03.10.2010г., но същият се подновява автоматично при условията на Общите условия на банката за револвиращи международни карти. Съгласно чл. 4 от договора задълженията се погасяват съобразно Общите условия. Съгласно чл. 6 от договора титулярът ползва 45 дневен гратисен период за ползвания овърдрафт, като в случай че на падежа погаси изцяло дебитното салдо по сметката до края на отчетния период, то не се начислява възнаградителна лихва.

Съгласно чл. 7 от договора при непогасяване на дебитното салдо в гратисния период се заплаща възнаградителна лихва съобразно ОУ, която към сключване на договора е 16% годишно за кредитна салда формирани в резултат на ПОСтранзакции и 18% годишно за всички останали дебитни салда по сметката. Съгласно чл. 8 от договора при неплащане на минималната месечна вноска или при надвишаване на кредитния лимит, върху неплатената част от минималната вноска се заплаща обезщетение за забава по действащата Тарифа на банката, така се начислява и върху неразрешения овърдрафт, към подписване на договора наказателната лихва за забава е договорната лихва увеличена с 1/12 от 12 пункта. Съгласно чл. 10 от договора за ползването на кредитната карта се заплащат такси и комисионни по тарифата на банката

5

Приети са Общи условия на ПИБ”АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти, съгласнообяснителната част на понятията в които кредтиния лимит по договорите за револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт /лимит/ е максималният размер на кредита, който може да се ползва с издадените карти, а минималната погасителна вноска е сумата, която титулярът е длъжен да плати ежемесечно от дата следваща края на отчетния период до дата на падежа и тя е 3% от дебитното салдо, тоест от сумата за пълно погасяване, но не по-малко от 10лв.; надвишен кредитен лимит е надвишение на разрешения текущ разполагаем лимит поради извършена операция и начислени от банката лихви, такси, комисионни; отчетен период е един месец – от 20-то число на месеца до 19-то число на следващия месец; падеж е 5-то число на месеца и това е дата на която трябва да се плати минималната месечна вноска или изцяло задълженията си. Съгласно чл. 8 от ОУ банката служебно задължава сметката с начислената договорна лихва, като при частични плащания първо се погасяват непогасени задължения за предходни отчетни периоди, след това лихви и такси за последния отчетен период, след това – теглене на пари в брой; след това – плащане на стоки и услуги и други преводни операции.