Протокол № 2015 от 09.02.2026, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 2015 гр. София, 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ

Съдебни

ЧАВДАР М. ДИМИТРОВ заседатели: ЕЛИЗАБЕТА Ж. ИЛИЕВА при участието на секретаря В. и прокурора Е. Т. М.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно дело от общ характер № 20251110217149 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:45 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ И. П. Д. – редовно призован, с надлежно връчени съдебни книжа, СЕ ЯВЯВА ЛИЧНО.

ЯВЯВА

СЕ

УПЪЛНОМОЩЕНИЯТ

ЗАЩИТНИК

НА

ПОДСЪДИМИЯ И. П. Д. - АДВОКАТ В. Б. с днес представено пълномощно, редовно уведомена.

НЕ СЕ ЯВЯВА УПЪЛНОМОЩЕНИЯТ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ С.

- редовно уведомена по телефон.

СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - редовно призована, СЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ОТ РАЙОНЕН ПРОКУРОР Е. М., редовно уведомена.

Д..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА справка за съдимост за ПОДСЪДИМИЯ И. П.

ПОДСЪДИМИЯТ И. П. Д.: Получил съм преписи от обвинителния акт и разпореждането на съда преди повече от 7 (седем) дни. Мога да организирам правото си на защита. Нямам възражения.

1

СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Да се даде ход на делото. Нямаме възражения по хода на делото.

При липсата на процесуални пречки,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ И. П. Д. , съгласно представена лична карта, която след това му се върна, както следва:

И. П. Д. - роден на ***********г. в гр. С., българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно специално образование, бивш автомонтьор, безработен, пенсионер по болест при 100% инвалидност, без деца с адрес: гр. С. ж.к. „Н*******-ва част, №**, вх**, ет.** ап.***; с ЕГН:

**********.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА настоящето производство. правата на ПОДСЪДИМИЯ И. П. Д. в

ПОДСЪДИМИЯТ И. П. Д.: Разбирам правата си. Нямам искания за отвод. Не ми възникват въпроси.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод.

ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ В. Б.: Нямам искания за отвод.

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ на участниците в разпоредителното заседание възможност да вземат становище по чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на Софийски Районен съд. Не са налице основания за прекратяване или за спиране на наказателното производство. Считам, че в хода на делото не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия Д.. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение, която е „парична гаранция”. Не са налице основания за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, както и резервен защитник. Не са налице основания за назначаване на вещо лице, преводач или тълковник или за извършване на съдебно следствени действия по делегация. Нямам искания за събиране на нови доказателства.

2

Нямам други искания в разпоредителното заседание.

ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ В. Б.: По т.1 - считам, че делото е подсъдно на Софийски Районен съд. По т.2 - не са налице основания за прекратяване или за спиране на наказателното производство.

По т.3 – намирам, че внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. При анализа на обвинителната теза се открояват редица нарушения и противоречия, които засягат отрицателно правото на защита на подсъдимия Д.. Фактическата обстановка е изключително лаконична и на практика липсва същинското й развитие и описание. Липсва такова описание, което да очертае рамката на обвинението при изискванията на Тълкувателно решение № 2 и по смисъла на чл.246, ал.2 от НПК. В конкретика, липсва описание на начина на извършване на деянието. Той не предполага единствено да се изведат съставомерните елементи от нормата на повдигнатото обвинение.

Изискването е да бъде така формулирана фактическата обстановка, че да покаже в какво се състои участието на предаденото на съд лице в деянието.

Липсват факти относно това, къде са се намирали обектите и къде са били открити; от кого са открити; при какви обстоятелства; имало ли е други лица в жилището и къде са се намирали те. Това е само една примерна част от липсващите елементи от необходимата фактическа обстановка, която ще зададе пълнота на обвинителната рамка. В настоящия случай, държавното обвинение е подходило много пестеливо. Лаконично е посочено, че подсъдимият е държал наркотичните вещества, отглеждал е растения от рода на конопа и че при претърсването и изземването в жилището на подсъдимия са намерени и иззети конкретните обекти. Липсва описание на факти и обстоятелства, на които се гради обвинението и по-точно липсва обяснение защо държавното обвинение приема, че намерените и иззети обекти са свързани конкретно с подсъдимия. При така направеното описание се губи връзката с посочения доказателствен материал, който би следвало да подкрепя обвинението. За да има процесуални гаранции на правото на защита на подсъдимото лице, преди всичко в обвинителния акт трябва да има ясна обвинителна теза. Вместо това, обвинителният акт се състои главно в цитирания на изготвената по делото експертиза, без да бъде възведена фактическата обстановка, в рамките на която да се осъществи наказателното производство. Известно е, че главното предназначение на обвинителния акт е именно да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на предаденото на съд лице в него, като този случай последното изискване липсва. На следващо място констатирах, че в обстоятелствената част е описано, че престъплението по чл.354в от НК се състои в това подсъдимият да е отглеждал растения от рода на конопа, седем броя, а същевременно относно престъплението са изведени като обекти - суха листна маса, които дори са индивидуализирани отново по неясно какъв начин. В настоящата теза няма посочване на признаците на престъплението и е невъзможно да бъде разбрана действителната воля на държавното обвинение по отношение на 3 съставомерния признак и респективно относно съставът на престъплението. И при тази формулировка защитата не би могла да се реализира ефективно, защото: първо не са посочени съставомерните признаци на изпълнителното деяние и в какво се състои самото отглеждане на растението, по какъв начин подзащитният ми е отглеждал растенията, какви са били неговите действия, и по какъв начин той е свързан с конкретните обекти. Липсата на посочването на обективните признаци на съставомерността в този случай се приравнява в липса на посочване на начина на извършване не деянието. В този случай, обаче тълкувателното решение изрично регламентира, че непосочване на начина на извършване на деянието е съществено процесуално нарушение, защото представлява елемент от съставомерността на престъплението. В тази връзка е неясно и защо държавното обвинение приема, че изпълнителното деяние е отглеждане предвид следващата констатация, която ще направя, а именно: на второ място не се разбира дали волята на обвинението е, че обект по чл.354в от НК е изсушената маса или 7-те броя растения. Освен това, не се разбира каква е тази изсушена листна маса и въз основа на какво се счита от държавното обвинение, че е свързана със състава на престъплението по чл.354в от НК, защото и аз лично не мога да разбера каква е връзката между изсушената маса и изпълнителното деяние - отглеждане. Тук създаващото се противоречие между констатациите относно съставомерен елемент от състава на визираната норма и неяснотата кои точно обекти визира прокуратурата и защо следва те да се подведат като елемент по чл.354в от НК. За да изпълни функцията си законосъобразно обвинението следва да е ясно, конкретно и точно, без да се създава възможност или да се налага тълкуване на акта.

Игнорирането на тези процесуални изисквания обосновава непълнота и неяснота във фактическото обвинение. Това е порок, с който се нарушават правата на подсъдимото лице да научи в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства и в рамките на кои факти следва да се защитава. Липсата на подробно описана фактология на практика не дава реална възможност за участие на подсъдимия и ефективно организиране на защитата в наказателния процес. Неспазването на процесуалните правила, съответно липсата на достатъчно конкретизация на обвинението е съществено нарушение на процесуалните правила по гореописаните причини обвиняемият да разбере в какво се обвинява, да узнае обвинението в неговата цялост и всички онези обстоятелства, с които са свързани с възникването на претендираната спрямо него наказателна отговорност, тъй като само тогава би имал възможност да ги оспори изцяло или частично. С оглед изложеното намирам, че внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на НПК, тъй като не съдържа ясни, конкретни и непротиворечащи се факти на признаците от състава на престъплението, поради това държавното обвинение следва да формулира тезата си така, че всички обективни и субективни елементи на престъплението в обвинителния акт да бъдат ясни, непротиворечи и изложени в пълнота, тъй като цялото съдебно следствие е насочено към събиране на доказателства, които оборват или подкрепят обвинението така, както е отразено в обстоятелствената част. Ето защо, моля така внесеният обвинителен акт да бъде ревизиран и наказателното дело да бъде прекратено и върнато на 4 държавното обвинение, за да бъдат отстранени допуснатите нарушения, чрез които се засягат правото на защита на подсъдимия И. П. Д..

В случай, че не уважите исканията ми, моля съдът да проведе частично съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.1 от НПК. Държим на непосредствен разпит на М. Х. В., К. Л. В.. Моля да приобщите изпълнената в съдебната фаза съдебно-медицинска експертиза за подзащитния ми.

Моля да отчетете, че подсъдимият Д. е с отменена мярка за неотклонение по чл.309, ал.1 от НПК в производството, провело се пред предходния съдебен състав.

Нямаме други искания в хода на разпоредителното заседание.

ПРОКУРОРЪТ (РЕПЛИКА-ОТГОВОР): Според мен обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, както и на Тълкувателно Решение № 2/2002 на ВКС. Описани са всички обективни и субективни признаци от състава на двете престъпления и считам, че думата „отглежда“ е достатъчна обвиняемият да разбере какво е извършил, тъй като едно растение е необходимо да бъде засадено, полИ.о и така нататък . Предвид на което, моля да разгледате делото и да не го връщате на Софийска Районна прокуратура.

ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ В. Б. (ДУПЛИКА-ОТГОВОР): Защитата е напълно наясно с термина „отглеждане“. Липсват факти въз основа, на които защитата да може да да разбере кога се е извършило това отглеждане, имало ли е засяване на тези растения, има ли факти прокуратурата, че именно подсъдимият Д. е извършил това засаждане.

ПОДСЪДИМИЯТ И. П. Д.: Съгласен съм със защитника ми.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ

СЛЕД

СЪВЕЩАНИЕ,

ПРЕЦЕНЯВАЙКИ

ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН и с оглед характера и същността на производството в разпоредително заседание, по въпросите на чл.

248, ал.1 от НПК, НАМИРА СЛЕДНОТО:

С ОГЛЕД ВЪЗВЕДЕНИТЕ ТВЪРДЕНИЯ В ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ, наказателното производство се явява родово, местно и функционално подсъдно на Софийски Районен съд по правилата за подсъдността.

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ НЕ УСТАНОВЯВА правопораждащи и/или правопрекратяващи юридически факти, които да обуславят цялостното прекратяване или спиране на наказателното производство. От друга страна, съдебният състава с оглед последващото финализиране на съдебното заседание в първата инстанция, следва да обсъди с крайния си съдебен акт изрично въпроса има ли юридическо основание за прекратяване на наказателното производство.

5

ВЪПРЕКИ РАЗЛИЧНОТО МНЕНИЕ на професионалния защитник на подсъдимия Д., адвокат Б., че са налице основания за прекратяване на делото и за връщане на обвинителния акт на прокуратурата, СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО.