Решение № 102 от 29.04.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Девня, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря А. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20263120100082 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.4 ал.1 от ЗЗДН.

Съдът е сезиран с молба от Д. А. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез проц. представител – адв. К. К. за постановяване на мерки за защита срещу А. Н. С., ЕГН: **********, със същия адрес.

Молителят основава искането си на твърдения за извършен спрямо нея акт на домашно насилие от ответника на 19.02.2026 г. в дома им в ***.

Твърди, че ответника А. Н. С. е нейн син. Излага, че заедно с него и другият й син и брат на ответника – К. Н. К., ЕГН: ********** живеят в двуетажна къща в ***. Сочи, че къщата е собственост на А., а тя има учредено право на ползване от 2018 г., обективирано в нотариален акт № 78, том 7, дело 1329/20128 г., вх.рег.№ 2480/22.08.2018 год. по описа на АВ-СВ гр. Девня, който представя към молбата. Излага, че А. живее и ползва втория етаж от къщата, а тя и К. живеем и ползват първия етаж. На посочената дата 19.02.2026 г. около 17, 30 часа синът й А. се прибрал в явно нетрезво състояние, влетял в стаята на молителката и я нападнал с обиди, че била долна майка, курва, простачка и плюл в лицето й. Всичко това се случило в присъствието на брат му К., към когото ответникът също отправил обидни изрази като го нарекъл простак, свинарин, педераст, бездетен и го изблъскал с ръце. Заплашил го, че ако не си намери държавна работа ще го изхвърли от 1 къщата. След това ответникът се качил на неговия етаж в къщата и започнал да блъска по пода с някакъв твърд предмет, с цел да предизвиква и тормози своите майка и брат. Тъй като много се притеснила от поведението на А., молителката потърсила помощ от полицията чрез тел.112, като се обадила от телефона на К. - ***. На място дошли полицейски служители, които съставили предупредителен протокол на сина й А.. Заявява, че е много притеснена и много се страхува, че в нетрезво състояние А. може да прибегне и към физическа саморазправа спрямо нея и К.. Твърди, че подобни агресивни прояви на сина си А. търпят с другия си син К. от месец юни 2025 година насам, включително и закани и заплахи за физическа саморазправа. Сочи, че е извършил такива на 10.02.2026 г. и на 14.02.2026 г. отново в нетрезво състояние, като на първата дата влязъл в стаята й с брадва в ръце.

В съответствие с разпоредбата на чл.9 ал.3 от ЗЗДН молителят е приложил към молбата си декларация, в която под страх от наказателна отговорност е декларирал същите обстоятелства относно извършените спрямо нея актове на насилие от страна на сина й.

От представения от молителката заверен препис от нот. акт № 78, том 7, дело 1329/20128 г., вх.рег.№ 2480/22.08.2018 год. по описа на АВ-СВ гр.

Девня се установява, че ответникът А. С. като собственик на поземлен имот №13 в кв. 3 по плана на *** е учредил на своята майка право на ползване на част от имота, ведно с изградените в него жилищна сграда и второстепенни постройки.

По делото са събрани гласни доказателства, като свид. К. К. – син на молителката и брат на ответника потвърждава в показанията си изложеното в молбата с изключение на това, че ответникът е влязъл в стаята на майка си с брадва. Свидетелят заявява, че се е разхождал из двора и покрай прозорците им с брадва в ръце. Втория свидетел на ищцата – техен съсед заявява, че често е бил викан от молителката за помощ заради поведението на ответника, но самият той е ставал свидетел само на грозни думи и обиди, отправени от него към своята майка, но не и на заплахи или физическо насилие.

Ответникът оспорва изложените в молбата обстоятелства, като също ангажира един свидетел по делото – неговата дъщеря, която заявява, че конфликтите между двамата братя са често явление, особено след употреба на алкохол от тяхна страна и датират от времето, когато тяхната майка още е живеела в Гърция. Заявява, че е виждала баща си наранен, като той й е споделял, че го е наранил нейния чичо – свид. Кр. К.. Съобщил й също, че го е бутнал по стълбите, вследствие на което му били счупени три ребра.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните 2 отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най – близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското.

Страните не спорят, а и това се установява от представеното по делото удостоверение за раждане, че молителката и ответникът са майка и син, т.е. налице е активна и пасивна процесуална легитимация на страните в процеса.

Молбата на Д. А. С. срещу нейния син е подадена в едномесечния срок от акта на домашно насилие, съгласно изискването на чл. 10 ал. 1 от ЗЗДН и към нея е приложена декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, поради което е допустима.

В производството по ЗЗДН представената от молителя декларация има задължителна за съда обвързваща доказателствена сила при липсата на оборващи я доказателства. Такива от ответната страна не са представени. За казусът ответника не проведе никакво доказване, което да опровергае изложеното в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване на изложените в молбата твърдения. С оглед на това и ангажираните гласни доказателства, съдът приема за доказани твърденията, изложени в молбата за осъществен акт на психическо насилие спрямо молителката от страна на нейния син.

След преценката и анализа на събраните по делото доказателства, за съда се налага извод за основателност на молбата. Доказателствата по делото сочат, че ответникът е проявил неконтролируемо и агресивно по смисъла на ЗЗДН поведение спрямо своята майка, което поведение не може да бъде оправдано. Упражненото от него насилие се изразява в груба вербална агресия спрямо молителката – нанасяне на обиди, псувни и заплахи. В резултат на това молителката се е почувствала унижена, злепоставена и застрашена за живота и здравето си, поради което съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 2 ал.1 от ЗЗДН. По делото са налице данни за упражнено спрямо пострадалото лице психическо насилие, извод за което може да се направи от представената декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, на която законодателят е въвел абсолютна доказателствена стойност, както и показанията на ангажираните от молителката свидетели.

Горните обстоятелства мотивират съда да приеме, че установените действия от страна на ответника – отправяне на обиди и заплахи, които са предизвикали основателен страх у молителката, несъмнено представляват акт 3 на психическа форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН.

Налице е нужда от защита на психическото здраве и спокойствието на молителката, което обуславя основателността на молбата за предприемане на мерки за защита от домашно насилие. Следва да се отбележи, че съдът не е обвързан с посочените мерки в молбата, а постановява едни или други с оглед необходимостта за защита във всяка конкретна ситуация.

За съответстваща както на вида и проявената форма на причиненото домашно насилие, така и на степента, в която чрез насилието са причинени единствено психически травми на пострадалото лице, съдът намира предвидените в чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 4 от ЗЗДН мерки за защита. Първата от тях е безсрочна, а втората следва да бъде наложена за срок около средния, като съдът счита, че така посочените мерки ще въздействат в достатъчна степен върху личността на ответника и ще го мотивират към спазване на дължимото поведение, предписано от нормите на закона и морала.

С оглед вида и характера на извършеното домашно насилие, предвид и обстоятелството, че контактите между страните не могат да бъдат ограничени поради факта, че живеят в една къща, макар и на различни етажи, съдът приема за неоснователно искането да бъде отстранен ответника от съвместно обитаваното им жилище, както и да му бъде забранено да доближава молителката и дома й. Установява се по делото, че домът и на двамата е общ, като право да живеят в него има както молителката, така и ответникът, а мерките, предвидени в ЗЗДН не са начин за отстраняването на дадено лице от жилището му, което в случая е и негова собственост, само за да се осигури спокойствието на молителката. При вземане на това решение съдът не взе предвид описаните в молбата други актове на насилие, предвид липсата на доказателства за тях. Дори и да бяха доказани, същите се изразяват отново само във вербална агресия, а твърдяното обстоятелство, че ответникът е нахлул в стаята на майка си с брадва в ръка не се потвърждава по делото.

Изготвена е анкета за оценка на риска, в съответствие с чл. 15 ал. 4 от ЗЗДН, при анализа на която се установи ниско ниво на риск.

На основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ДРС държавна такса за воденето на делото в размер на 12, 78 евро, дължима на основание чл.

16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените от молителката разноски следва да бъдат заплатени от ответника.

Съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие същите възлизат в размер на 500 евро, за заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат.

4

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 5 от ЗЗДН, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА А. Н. С., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо майка си Д. А. С., ЕГН: **********, на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на А. Н. С., ЕГН: ********** да осъществява контакт с Д. А. С. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от седем месеца, на основание чл. 5 ал. 1 т. 4 от ЗЗДН ОСЪЖДА А. Н. С., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девня сумата о т 12, 78 евро /дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента/ , представляваща държавна такса по делото, на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА А. Н. С., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. С., ЕГН: **********, с адрес: *** направените по делото разноски в размер на 500 евро /петстотин евро/, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителят заповед за защита по чл. 15 ал.2 от ЗЗДН.

ПРЕДУПРЕЖДАВА А. Н. С., ЕГН: ********** за последиците по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН – при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчи на страните и да се изпрати на съответното РПУ съгласно чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН, както и на ОД МВР - Варна.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

5

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6