Протокол № 457 от 29.11.2023, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 457 гр. Пещера, 28.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Т.ка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20225240100952 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:40 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Т. К., редовно призован, не се явява. Като процесуален представител за него се явява адв. К., редовно упълномощена от днес.

ОТВЕТНИКЪТ Г. К., редовно призован, не се явява. Като процесуални представители за него се явяват адв. М. и П., редовно упълномощени.

АДВ. К. – Да се даде ход на делото.

АДВ. М. и П. – Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпила е молба от адв. К., ведно с 1 доказателства.

АДВ. К. - Поддържаме исковата молба. Моля да се приемат представените доказателства. Ищецът твърди, че той е построил къщата.

Строителството е започнало, когато е бил жив наследодателят им. В момента, в който започва строителството, той умира. Цялото строителство е легнало върху плещите на Т. К.. В момента, в който е кипяло строителството, семейството на наследодателя - майката Л. и двамата й сина, са живели в старата къща, която е била вътре в двора. Допълваме исковата молба в смисъл, че като се закупува имота 1958 г., в него е имало стара къща, в която са живели всички. Твърдим, че тя е съборена от Т. К.. Твърдим, че е построена в имота новата къща и са съборили старата къща, но вече Г. със семейството си се е изнесъл за Монтана. Ищецът твърди, че е станал единствен собственик на имота по силата на повече от 20–годишно владение.

Ищецът е владял имота като изключителен собственик от смъртта на майка си - 1991 г. До този момент също е владял целия имот, но заедно с майка си.

Имало е съвладение до 1991 г. До 1991 г. ищецът е строил, построил, облагородил целия имот и цялата къща, за което сме представили писмени доказателства с нарочна молба. От самото начало той заплаща всички данъци, за което, тъй като се затруднихме да ги издирим в Данъчното, във връзка с нашите твърдения и оспорването на ответника, представям и моля да приемете доказателства за заплащане на всички местни данъци и такси.

Представям и копие за ответната страна.

АДВ. М. – Поддържаме отговора си. Не оспорваме, че е съборена старата къща. Не оспорваме обстоятелството, че наследодателите на Т. и Г. са били Г. Д. К. и Л. Т.ова К.а. Не оспорваме обстоятелството, че синът Г. Г.в К. е починал през 1970 г. като ответникът е негов наследник. Не отговаря на истината твърдението в исковата молба, че строителството на къщата е извършено изцяло от ищеца. Оспорваме обстоятелството, че към 1966 г. ответникът, заедно с баща си, са се преместили да живеят в Монтана.

Оспорваме твърдението за посещение на имота от страна на ответника и семейството му за посочения период след 1991 година . Не е вярно, че ищецът е владял процесния имот 20 г. явно и необезпокоявано, като негов собствен. Твърдим, че полаганите от ищеца грижи за имота са възприемани 2 от ответника и семейството му като естествена житейска ситуация, предвид обстоятелството, че ищецът и семейството му живеят в наследствения имот и би следвало да го поддържат в добро състояние, тъй като ползват и наследствената част на другия брат. Твърдим, че новата къща е била вече построена в наследствения имот към момента, когато е починал наследодателя Г. К., или строителството е било към своя край. За извършване на водопроводна инсталация и поставяне на водомер е издадено разрешение на съпругата на наследодателя - Л. Т.ова К.а. Оспорваме обстоятелството, че строителството на тази нова къща е изцяло извършено от ищеца и че той е владеел целия имот за себе си явно и недвусмислено по отношение на ответника, до момента на предявяване на иска. Имотът е запазил наследствения си характер при откриване на всяко едно от последващите наследства. Има открити 2 наследства – на бащата на ответника и второто е открито след смъртта на бабата на ответника. Твърдим, че има повече от 2 наследства, те са общо 3 наследства. Към момента на смъртта на дядото, имотът е бил наследствен. След това почива единият законен наследник синът Г., имотът продължава да има наследствен характер, като не е възприемал клиентът ни, че имотът е загубил наследствен характер. След 1991 г. е третото наследство. Ответникът е възприемал и тогава, че имотът има наследствен характер. Ответникът възприема обстоятелството, че имотът не е загубил наследствения си характер, тъй като има данъчна оценка на имота, както и скици от КК за същия имот, пак на негово име. Тези документи били за пред нотариус. Заявяваме, че към момента на завеждане на исковата молба, единствените легални документи за собственост върху процесния имот, са документите от наследодателите Л. и Г. К.и. Допълваме, че за самия недвижим имот на 30.07.1966 г. има издаден констативен нотариален акт, с който наследниците на общия наследодател Г. К., а именно Л. К.а, Г. К. и Т. К., са били признати за собственици по наследство на процесния недвижим имот.

АДВ. П. – Поддържам отговора и казаното от колегата М..

АДВ. М. - Родителите на ответника по делото са работили в гр. Батак, там са сключили граждански брак и са живели с ответника в процесния имот.

Бащата на ответника е починал в гр. Батак, а ответникът с майка си са останали да живеят до лятото на 1971 г. там, когато са заминали за гр.

3

Монтана. Твърдим, че са живели в същата къща, която е построена. Не оспорваме обстоятелството, че в процесния имот е имало стара жилищна сграда, но до 1971 г. новата жилищна сграда е била построена, като в новата жилищна сграда са живели на първия етаж Г. до смъртта си със съпругата си Д. и вече роденият Г. - ответникът. Той е роден на 20.02.1970 г. Баща му почива в резултат на удавяне 5 месеца по-късно - на 01.07.1970 г. Твърдим, че нашият доверител - ответникът няма спомен приживе за баща си, но са живели в къщата като семейство и дори след смъртта на баща му, майката е продължавала да живее в къщата на първия етаж до лятото на 1971 г. – близо година. След това заминава в гр. Монтана при родителите си и там се установява. Обичайно винаги са отсядали в наследствения имот. Майката на ответника, заедно с него, всяко лято идвала в гр. Батак да се виждат с роднините на починалия баща, както и да посещават гроба му в гр. Батак.

Отсядали са в бащината къща. Той не помни баща си, но за него това е бащината къща – за ответника. Има силна връзка с роднините си. Майка му, която не е сключвала друг граждански брак, е имала изключително силна връзка след смъртта на съпруга си с него, поради което от Монтана всяка година, с детето си, без автомобил, се е придвижвала до гр. Батак, където е бащината къща на детето - години наред, ежегодно. След това твърдим, е той продължавал да идва вече със съпругата си в бащиния си имот и за него винаги това е било бащиния му имот. През 2011 г. ответникът отиват със съпругата си в Германия, но това не е пречка да идват оттам ежегодно със семейството си в бащината си къща. Не случайно акцентирам на бащината къща. Това му е кръвта, оттам са нещата. Последното посещение на ответника е през август месец 2023 г. Той е допуснат, където е останал да нощува, както обичайно и да се погрижи за гроба на баща си. По никакъв начин никой не му е оспорил това право да отсяда в бащината си къща. По тая причина 2023 г. той изпада в шок, когато съпругата му в края на м. август му казва, че има искова молба и че тази къща не е негова, а е само на чичо му. Изпада в шок и от невярното й съдържание, когато съпругата му му съобщава, че е получила на адреса им в гр. Монтана. След това идва да организира защитата си и отсяда вече на друго място. Вече няма достъп от есента на 2023 г. По т.2.1 от обстоятелствената част, че строителството е легнало изцяло върху плещите на ищеца, ние го оспорваме, тъй като към онзи момент той не е разполагал с парични средства и не е по силите му сам да построи къща на 2 етажа по 100 4 кв. в гр. Батак. Ще се ползваме от строителната документация, от обяснителната записка. Строителното разрешение касае временна постройка и ограда. Ще се ползваме от удостоверението за заем като финансов документ и след смъртта кой е изплащал заема. Представяме нот. акт от 14.04.2022 г., от който е видно кога е била продадена нивата, за която са взети 36 000 лв., като половината са изплатени на Г.. Той затова е дошъл и се е разписал.

Твърдим, че едно от посещенията на ответника към момента на продажба е пролетта 2022 г. за продажба на нива.

АДВ. К. – Това говори за добронамереността на доверителя ми.

Заявявам, че ищецът не оспорва наследствените права изцяло на ответника.

Останалото в наследство от наследодателя имущество, с изключение на процесния имот, той счита за съсобственост. Не оспорва обстоятелствата за нотариалния акт. Проявил е добра воля, платил е, помогнал му е, както навремето са помогнали на майката на ответника да си купи апартамента дали са й пари.

АДВ. М. - Представяме писмени доказателства с оглед твърдението, че тогава е началния момент - пролетта на 2022 г., когато между страните възникват и се слага началото на спорове, относно къщата - има ли дял доверителят ми, или няма. В тази връзка ги представям, не в друга връзка.

Представям данъчна декларация, която е послужила като основание да се издаде данъчна оценка, която му е била показана за снабдяване с нотариален акт. Подадена е с №6301001608/02.03.2022 г. и в таблица 1 са посочени като собственици Т. Г. К. и Г. Г. К.. Декларацията е подадена от името на Т. Г.в К., с посочване на съответните данни за къщата. Декларацията е депозирана в Общинската Администрация от ищеца. Оспорваме истинността на представеното строително разрешение № 34 и моля да бъде изключено от доказателствения материал. Оспорваме подписа за председател, тъй като е разписан със запетайка. Този административен акт не е издаден от надлежен орган. Оспорваме разрешителното за строеж № 34, като твърдим, че същото е разписано със запетая. Предоставям на съда. Оспорваме, тъй като е разписано със запетая и не е ясно кой е издателя и имал ли е право към момента на разписването да издава такъв документ.

АДВ. К. – Ако го оспорват, веднага го представям оригинал.

АДВ. М. – Носим веществени доказателства - снимков материал за 5 къщата. Сега ги получаваме от Германия. Предявяваме за разглеждане материала на осн. чл. 204 от ГПК. Това са движими вещи. Намирам, че снимките, в качеството на движими вещи, представляват обект на тази разпоредба на чл. 204 от ГПК и няма пречка при положение, че ще се разпитват свидетелите, да им се предявят. Това са веществени доказателства, това не са документи. Правя искане за допускане и оглед на основание чл. 204 от ГПК. Това е движима вещ. Това няма да опорочи процеса, а ще го подпомогне. Да чуем отговорите на свидетелите.

АДВ. К. – Твърдя, че няма такава процедура. Няма такава практика и не е допустимо. Прави се опит да се злоупотребява със закона.

АДВ. М. – Нека да разпитаме свидетелите. Имам искане за оглед на снимков материал, който да се извърши от свидетелите и да отговорят тези снимки възпроизвеждат ли обстоятелствата, относно които те дават показания? Нека да разпитаме свидетелите.

Съдът на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКАНВА страните към спогодба.

АДВ. К. – Няма вариант за такава. За пръв път миналата година се явява ответникът с претенции за пари. Категорично не го пускат в имота вече.

До този момент никога не е имал претенции. Той е ходил на гости. Той живее в Германия, не е в България. Като дойде в отпуск идва, преспива и си заминава. Това му е ходенето и посещението.

АДВ. М. и П. – Няма такъв вариант.

Съдът счита, че следва да впише в протокола следния доклад по делото:

Делото е по реда на чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Постъпила е искова молба от ищеца Т. Г. К. от гр. Батак, ул. „*“ № 189, против ответника Г. Г. К. от гр. Монтана, бул. „*“ № 57, в която твърди, че 6 двамата са единствени наследници на лицата Г. Д. К., починал на 20.06.1966 г. и Л. Т.ова К.а, починала на 13.03.1991 г., двамата бивши жители на гр. Батак.