Решение № 3102 от 23.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3102 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100506571 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 15193/29.12.2022 г., постановено по гр. д. № 23358/22 г. по описа на СРС, 173 състав, е признато за установено, че М. М. К. не дължи на „Ф.И.“ ЕАД сумата от 766,28 лв., представляваща лихва за периода от 15.08.2009 г. до 30.07.2015 г., за която на 24.11.2015 г. по ч. гр. д. № 52371/15 г. на СРС е издаден изпълнителен лист и за събирането на която е образувано изп. дело № 20168510404237 на ЧСИ М.П. с рег. № 851, като са отхвърлени предявените от М. М. К. срещу „Ф.И.“ ЕАД искове с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1329,12 лв. – главница по договор за заем, сумата от 243,32 лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.08.2009 г. до 15.09.2010 г., както и 358,63 лв. – за съдебни разноски, за които на 24.11.2015 г. по ч. гр. д. № 52371/15 г. на СРС е издаден изпълнителен лист и за събирането на които е образувано изп. дело № 20168510404237 на ЧСИ М.П. с рег. № 851. С решението „Ф.И.“ ЕАД е осъден да заплати на М. М. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 57,89 1 лв., представляваща разноски по делото на първа инстанция, а М. М. К. е осъден да заплати на „Ф.И.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 71,59 лв., представляваща разноски по делото на първа инстанция.

Подадена е въззивна жалба от М. К. срещу решение № 15193/29.12.2022 г. по гр. д. № 23358/22 г. по описа на СРС, 173 състав, в частта, в която исковете са отхвърлени. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните задължения не са погасени по давност. Поддържа, че не е бил надлежно уведомен за заповедта за изпълнение, тъй като не се е намирал на територията на Република България, поради което не е могъл да упражни правото си на възражение срещу заповедта за изпълнение. Твърди, че в случая е приложим 3 – годишният давностен срок, тъй като се касае за „периодични плащания“. При условията на евентуалност поддържжа, че дори и да се приложи 5 – годишния давностен срок, погасителната давност е настъпила, тъй като между запора от 2016 г. до запора на дружествения дял, за който няма данни да е вписан и валидно извършен, са изминали пет години. Счита, че наложените през 2016 г. запори са последните валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността, от който момент е започнала да тече нова давност. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Ф.И.“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че причините, поради които не е било подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, са ирелевантни.

Счита, че по отношение на влязлата в сила заповед за изпълнение е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, както и че естеството на вземането е без значение. Оспорва твърдението на въззивника, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело е извършено през 2016 г.

Посочва, че с молба от 09.03.2018 г. взискателят е поискал извършването на опис на движими вещи на длъжника, в резултат на което съдебният изпълнител е насрочил опис, като в тази хипотеза давността се счита за прекъсната със задна дата – датата на молбата, с която е направено искането за предприемане на изпълнително действие, дори то е извършено след 2 изтичане на давностния срок. Счита, че действията, поискани от кредитора по перемирано изпълнително дело, са годни да прекъсната погасителната давност. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната от въззивника част. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Подадена е насрещна въззивна жалба от „Ф.И.“ ЕАД срещу решение № 15193/29.12.2022 г. по гр. д. № 23358/22 г. по описа на СРС, 173 състав, в частта, в която искът е уважен. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на процесното вземане за лихва за забава е приложим 3 – годишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Счита, че в случая е приложим 5 – годишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като съществуването на вземането се счита за установено със сила на пресъдено нещо. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът по насрещната въззивна жалба – М. К. не е подал отговор на насрещната въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 3 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ищецът М. К. твърди, че на 24.11.2015 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 52371/15 г. по описа на СРС, 58 състав, с която е осъден да заплати на „Ф.И.“ ЕАД сумата от 1329,12 лв. – главница по договор за паричен заем, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2015 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 243,32 лв. за периода от 14.08.2009 г. до 15.09.2010 г., лихва в размер на 766,28 лв. за периода от 15.08.2009 г. до 30.07.2015 г., и 358,63 лв. – разноски по делото. Посочва, че за събиране на процесните суми през 2016 г. е било образувано изп. дело № 20168510404237 по описа на ЧСИ М. П. с рег.

№ 851 на КЧСИ. Твърди, че не дължи плащане на процесните суми, тъй като са погасени по давност, както и че изпълнителното производство е прекратено поради перемпция. Иска се от съда да постанови решение, с което 3 да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 1329,12 лв. – главница по договор за паричен заем, договорна лихва в размер на 243,32 лв. за периода от 14.08.2009 г. до 15.09.2010 г., лихва в размер на 766,28 лв. за периода от 15.08.2009 г. до 30.07.2015 г., и 358,63 лв. – разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 52371/15 г. по описа на СРС, 58 състав, и за събирането на които е образувано изп. дело № 20168510404237 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ, като погасени по давност. Претендира разноски.

Ответникът „Ф.И.“ ЕАД оспорва исковете като неоснователни.

Поддържа, че за процесните вземания не е изтекла погасителната давност, тъй като същата е прекъсната с предприети в изпълнителното производство действия. Твърди, че дори и да е настъпила перемпция, съдебният изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия, като е следвало да образува ново изпълнително дело, тъй като старото е било прекратено по право. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Видно от изпълнителен лист от 24.11.2015 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.09.2015 г. по ч. гр. д. № 52371/15 г. по описа на СРС, 58 състав, М. М. К. е осъден да заплати на „Ф.И.“ ЕАД сумата от 1329,12 лв. – главница по договор за паричен заем, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2015 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 243,32 лв. за периода от 14.08.2009 г. до 15.09.2010 г., лихва в размер на 766,28 лв. за периода от 15.08.2009 г. до 30.07.2015 г., и 358,63 лв. – разноски по делото, а именно – 46,77 лв. – държавна такса и 311,86 лв. – възнаграждение на юрисконсулт.

Въз основа на изпълнителния лист по молба на „Ф.И.“ ЕАД на 20.10.2016 г. е образувано изп. дело № 20168510404237 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника, както и да бъде наложена възбрана върху недвижимото имущество, собственост на длъжника.

На 20.10.2016 г. ЧСИ М.П. е изпратил запорни съобщения до „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, Търговска банка „Виктория“ ЕАД, „Обединена Българска банка“ АД, „Те – Дже Зираат 4

Банкасъ“ – клон София, „БНП Париба С. А.“ – клон София, „Иш Банк ГМБХ“ – клон София, „Юробанк България“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „СИБанк“ АД, „Търговска банка Д“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „ЧПБ Тексим“ АД, „Токуда Банк“ АД, „Общинска банка“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Българо – Америнска кредитна банка“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Прокредит Банк България“ АД, „Корпоративна търговска банка“ АД, „Инвестбанк“ АД.

На 03.11.2016 г. е получен отговор на запорното съобщение от „Банка ДСК“ ЕАД, в който е посочено, че е наложен запор върху наличната сметка, на длъжника, както и че върху вземането по банковата сметка няма други претенции.

На 07.11.2016 г. е получен отговор на запорното съобщение от „Централна кооперативна банка“ АД, в който е посочено, че е наложен запор върху наличната сметка на длъжника, в която няма авоар, както и че върху вземането по сметката няма наложен предходен запор.

От останалите банки са постъпили отговори, че длъжникът не е техен клиент.

С писмо от 21.04.2017 г. „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила ЧСИ М.П., че сметката на М. М. К. в банката, върху която е наложен запор по изп. дело № 20168510404237, е служебно закрита на 07.03.2017 г., тъй като ползването й от клиента е преустановено за повече от 12 месеца.

С писмо от 02.11.2017 г. „Централна кооперативна банка“ АД е уведомила ЧСИ М.П., че банковата сметка на М. М. К., върху която е наложен запор по изп. дело № 20168510404237, ще бъде закрита след изтичането на двумесечно предизвестие за това, тъй като няма наличност и движение на парични средства за срок по – дълъг от една година. Видно от справката от регистъра на банкоите сметки и сейфове сметката в „Централна кооперативна банка“ АД е закрита на 29.11.2017 г.

С молба с вх. № 22129/09.03.2018 г. взискателят „Ф.И.“ АД е поискал от ЧСИ М.П. да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника, както и да бъде извършен опис на движимите вещи в дома на длъжника.

5

С молба с вх. № 18971/12.03.2019 г. длъжникът М. К. е поискал от ЧСИ М.П. да констатира прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

С разпореждане от 12.03.2019 г. ЧСИ М.П. е отказал да прекрати изпълнителното дело.

С молба с вх. № 85931/18.11.2019 г. взискателят „Ф.И.“ АД е поискал от ЧСИ М.П. да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника.

С разпореждане от 18.11.2019 г. ПЧСИ е разпоредил да извършат исканите изпълнителни действия след заплащане на такса.

С молба с вх. № 103152/13.10.2021 г. взискателят „Ф.И.“ АД е поискал от ЧСИ М.П. да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника.

С разпореждане от 13.10.2021 г. ЧСИ е разпоредил да извършат исканите изпълнителни действия след заплащане на такса.

С молба с вх. № 70692/27.07.2022 г. взискателят „Ф.И.“ АД е поискал от ЧСИ М.П. да бъде извършен опис на движими вещи, собственост на длъжника.

С разпореждане от 27.07.2022 г. ЧСИ е разпоредил да се извърши исканото изпълнително действие след заплащане на такси.