Решение № 513 от 25.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Христина Михова

Деница Вълкова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. Б. П. като разгледа докладваното от Спас Иванчев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200649 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от подсъдимия С. И. С. чрез защитник срещу решение № 42 / 28. 05. 2025г. по ВНОХД № 20242000600195 / 2024 по описа на Бургаски апелативен съд.

С жалбата се въвеждат всички касационни основания.

На първо място се твърди за наличие на фактически изводи от страна на въззивната инстанция, основани на превратен анализ на доказателствената съвкупност. Защитата прави собствен анализ на взаимоотношенията между подсъдимия, пострадалия и св. К.. Извежда неправомерно поведение на пострадалия в предходен момент, но и по време на самия инцидент, като обосновава теза за физическо надмощие на пострадалия и действия, които обусловили реакцията на подсъдимия да се защити, като се настоява за наличието на неизбежна отбрана, а ако имало превишаване на пределите й, каквото се отрича, то това било следствие на уплаха и смущение.

Алтернативно се посочва, че ако такива – уплаха или смущение, няма, то 1 следвало да се приложи чл.119 от НК.

Според защитата обвинението използвало израза „ обвиняемият оказал яростна съпротива“, което означавало че човек се съпротивлява, когато е нападнат. Твърди се също така, че изводите на обвинението били за наличие на евентуален умисъл. Навеждат се доводи за неправилно приложение на материалния закон с оглед субективната страна на деянието и се обосновава като действителна правна квалификация на деянието по чл.129 от НК, извън твърденията за наличието на чл.12 от НК. Въз основа на това оплакване се прави такова и за явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъкват се характеристичните данни на подсъдимия и други смекчаващи отговорността обстоятелства, като се иска налагане наказание под три години лишаване от свобода, с приложение на чл.66, ал.1 от НК.

Иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на дееца, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, и на трето място – намаляване на наказанието.

В касационна жалба на втори защитник се твърди нарушение на правото на справедлив процес, поради вземане на отношение от състава на първостепенния съд за авторството на деянието преди окончателния съдебен акт. Сочи се, че неправилно въззивната инстанция не приела нарушение на чл.

29, ал.2 от НПК.

На следващо място вторият защитник твърди несъответствие между присъдата (нейният диспозитив) относно изпълнителното деяние и мотивите към нея. В диспозитива се твърдяло нанасяне на удари с нож в гърба, а в мотивите били развити съображения за нанасяне на удари извън тази област, която пък била послужила за изменение на обвинението в съдебната фаза.

Според втория защитник не става ясно дали деецът е осъден за такова изпълнително деяние – нанасяне на удар с нож в надключичната област, при което бил срязан клон на лявата задключична артерия или пък съответно е бил оправдан. Възразява се и срещу липса на анализ на предходни събития, обусловили според защитата процесния инцидент.

Този защитник прави собствен анализ на поведението на пострадалия и на подсъдимия, като заключава, че този на съда е превратен и обосновава нападение от страна на пострадалия. Иска се приложение на института на неизбежната отбрана, алтернативно на нейното превишаване.

2

По отношение на наказанието се претендира явна несправедливост.

Изтъкват се неотчетени многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства относно личността на дееца, инцидентност на проявата, както и на неправилна материалноправна квалификация.

И във втората касационна жалба се претендират алтернативно същите искания от предходната.

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание посочва, че намира касационните жалби за неоснователни. Конкретно това твърди за развитото и поддържано основание за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценка и проверка на доказателствените източници. Заявява, че не са допуснати твърдените касационни нарушения, както и грешка при формиране на вътрешното убеждение. Било налице цялостно обсъждане на доказателствени източници по делото - поотделно и в тяхната съвкупност.

Оспорва твърдението за превратно ценени свидетелски показания на пострадалия, като изтъква подробното и обективното им оценяване, както на тези от съдебното следствие, така и от процесуално правилно приобщените от досъдебното производство. Заявява, че тези показания се подкрепят от аналогичните на свидетелите очевидци К. и М. И., както и от видеозаписа от охранителната камера на мястото на инцидента. По отношение на доказателствената съвкупност отхвърля възражението за липса на усилия за попълването й, а също така отхвърля и претенциите на защитата за необоснованост на въззивния съдебен акт с оглед липсата на касационно основание.

По отношение на възражението за нарушение на закона прокурорът претендира за правилното му приложение. Съгласява се с изводите на въззивния съд за липсата на неизбежна отбрана или превишаване на нейните предели, като посочва, че те са съответни на фактическите констатации по делото, вярното тълкуване на разпоредбата на чл.12 от НК и с оглед задължителната съдебна практика относно приложението на този институт.

Посочва, че материалният закон е приложен правилно при оценка на извършеното от подсъдимия като опит за убийство, като в конкретния случай прекият умисъл за причиняване на смърт се извеждал от обективните действия, извършени от подсъдимия - нанасяне на 6 удара с нож в областта на 3 гръдния кош на пострадалия. Спира се на двете наранявания, всяко едно от които животозастрашаващо и при неоказването на своевременна медицинска помощ обективно са могли да доведат до смъртта на пострадалия. Приема за правилни доводите на съда, че умисълът на подсъдимия се извличал обективно от неговите действия, от силата на ударите и ножът, който е използвал.

Прокурорът оспорва и доводите на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, което е определено при условията на чл.55 НК - под минимума, със съобразяване на чистото съдебно минало и както и положителните характеристични данни. Държавният обвинител не намира други обстоятелства, които да налагат допълнително смекчаване на наказателната отговорност и налагане на по-леко наказание.

Моли да се оставят без уважение касационните жалби на подсъдимия и неговите защитници.

Частният обвинител К. В. В., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Постъпило е възражение от повереника му, в което се оспорват и двете касационни жалби. По твърдението за необходимост от отвод на първостепенния съдебен състав посочва, че съдът не е изложил доводи за крайно становище по виновността на дееца и по този начин правото на защита на дееца не е нарушено. Отхвърля и доводите за произнасяне на съда по първоначалното, а не по измененото в хода на съдебното следствие обвинение, тъй като обвинението е било опит за убийство, а не за телесна повреда.

Посочва, че не следва да се обсъждат претенциите на втория защитник за необоснованост на съдебното решение.

По отношение на твърдението за наличие на превратен анализ повереникът отбелязва, че то, както и собствения на защитата анализ на фактите по делото са получили подробен, обоснован и задълбочен отговор.

За твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание повереникът отбелязва, че съдът е дал подробен отговор както на претенциите на защитата, така и на исканията на прокурора и самото частно обвинение в негово лице за утежняване на наказанието. Частното обвинение се е съгласило напълно с изложените аргументи, като ги споделя и по отношение на искането за преквалификация на обвинението и намаляване на наказанието от страна на 4 защитата.

Това съгласие се е изразило в неподаване на касационна жалба, като и прокурорът също не е подал протест.

В заключение във възражението се иска потвърждаване на решението.

Подсъдимият С. И. С. се явява, представлява се от защитник – по силата на качеството му на родител, както и от професионален защитник.

Последният поддържа касационната жалба, като иска отмяна на въззивното решение и на първоинстанционната присъда.

Претендира, че неправилно е възприета от съдилищата по същество липса на нападение по отношение на подсъдимия. Такова нападение било осъществено и било видно от приложения по делото видеозапис.

Подсъдимият бил нападнат от две лица, като едва успял да се отскубне, той бил човекът, който многократно е искал да преустанови инцидента.

Неправилни били доводите на инстанциите по същество, които приемали осъществяване на деянието от обективна и субективна страна. Въззивното решение било грешка, като не представлявало отчитане на фактите въз основа на обективна безпристрастност.

Моли за решение, с което да се уважи някоя от предложените алтернативи.

В реплика защитника посочва, че свидетелите К., И. и на пострадалия В. били съгласували показанията с оглед предшестващия ги видеозапис между тях и били заинтересовани от изхода на делото. Според защитника твърдените 6 удара с нож били с неустановена дълбочина на проникване, като следвало да се държи сметка, че само един от тези удари е проникнал по-дълбоко.

Поддържа тезата в жалбата, че не е налице достатъчна обективна медицинска документация, върху която да се градят изводите на съда, чийто доводи били шаблонни и не кореспондирали. с обективните данни по делото.

Защитникът по реда на чл.91, ал.2 НПК и родител на подсъдимия поддържа касационните жалби. Поддържа тезата, че съдилищата са допуснали процесуални нарушения, с неправилна оценка на доказателствата, с неправилно приложение на материалния закон, като в съвкупност това е довело до осъждането на С.. Заявява, че поддържа становището си, че подсъдимият не е действал с пряк или евентуален умисъл да лиши от живот, а 5 е действал при условията на неизбежна отбрана. Посочва, че найблагоприятният за подсъдимият и неин син извод е за действия при нарушаване на пределите на неизбежната отбрана по чл.12, ал.З НК.

Развива теза, че съдилищата не са оценили правилно медицинските и веществените доказателства, като са възприели несъществуващи и противоречиви данни за броя и характера на нараняванията. Поддържа, че разследването и съдебното следствие били проведени при нарушаване на основните процесуални правила, които са довели до компрометиране на доказателствата и нарушаване правото на защита. Твърди, че при правилна и обективна оценка на доказателствата действията на подсъдимия следвало да бъдат квалифицирани като отбранителни. Иска постановената присъда следва да бъде отменена.

Подсъдимият С. в лична защита заявява, че поддържа казаното от защитата и че не искал да нарани никого. При упражняване правото си да се изказва последен подсъдимият няма какво да добави.

При последната си дума подс. С. заявява, че иска от съда да разгледа фактите и истината да излезе наяве.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С първоинстанционна присъда № 32/14,05.2024г. по НОХД № 1198/2022г., Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия С. И. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от седем години при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.

„а“ от ЗИНЗС.

Приложен е чл.59 от НК, като е приспаднато времето, през което подсъдимият С. И. С. е бил задържан, считано от 06.05.2022г.

Съдът се е произнесъл по чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК относно веществените доказателства по делото, по реда на чл. 189, ал. 3 от НПК – по разноските.

6

При образуваното по протест и въззивни жалби на подсъдимия и частния обвинител въззивно производство - 20242000600195 по описа за 2024 година съдът е постановил решение № 42 / 28. 05. 2025г., с което първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена.