Решение № 516 от 20.05.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. София , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000500256 по описа за 2021 година при участието на секретар Валентина Колева, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 26.10.2020 г., постановено по гр.д № 5341 от 2019 год. СГС, I ГО-26 състав е:

Отхвърлил исковете на К. Л. П. срещу Н.Р. ООД, М. Н. Н. и М. Ю. Р. по чл.200 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 18 000 евро, дължима продажна цена по споразумение за покупко-продажба на инвентар от 1.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, и по чл.92 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 6000 евро, дължима неустойка за забавено плащане поради неизпълнено задължение за заплащане на част от продажната цена по споразумение за покупко-продажба на инвентар от 1.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, и претенцията за разноски, като неоснователни.

Отхвърлил насрещния иск на „Н.Р.“ ООД, М. Н. Н. и М. Ю. Р. срещу К. Л. П. за заплащане на сумата 2000 евро, ведно със законната лихва от датата на плащането й, на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, представляваща платена цена по развалено споразумение за покупко-продажба на инвентар от 1.08.2017 г., като неоснователен.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на ищеца срещу решението в отхвърлителната част по иска, предявен с исковата молба и насрещна въззивна жалба на ответниците срещу отхвърлителната част по насрещния иск.

Постъпил е отговор на въззивната жалба и отговор на насрещната въззивна жалба.

Жалбите са депозирани от активно легитимирана страна, в законоустановения срок, срещу 1 подлежащ на обжалване акт и са допустими. Няма изрично отправени към настоящата инстанция доказателствени искания. С разпореждането за насрочване на делото съдът е указал на ищеца по първоначалния иск да уточни претенцията си срещу всеки един от ответниците, както и да посочи кой е предпочитан и кой евентуален ответник за всеки от исковете, в случай че не се установи твърдяната от него солидарност и е дал възможност на К. Л. П. да заяви дали има искане към настоящата инстанция за приемане на приемопредавателен протокол, представен с молба от 20.05.2020 г. С молба от 12.02.2021 г. К. Л. П. е уточнил претенцията си относно солидарността и е поискал приемане на протокола. В съответствие с предоставената от съда възможност насрещната страна е представила становище по електронен път на 09.03.2021 г., в което се твърди, че указанията на съда в частта за солидарността не са изпълнени, а протоколът, чието приемане се иска, е неотносим към спора, тъй като страните по него и по процесното споразумение са различни.

В изпълнение на дадената от съда възможност „Н.Р.“ ООД, М. Н. Н. и М. Ю. Р. с молба от 23.02.2021 г. са представили превод на български език на документите на английски език, представени с молба от 17.09.2019 г. пред СГС и са поискали тяхното приемане от настоящия съд. Дадена е възможност на К. Л. П. да вземе становище по молбата, което е сторено с молба от 10.03.2021 г., като се твърди, че искането е преклудирано и че представените чернови не отразяват волята на К. Л. П..

С определение от 16.03.2021 г. съдът е приел като доказателство по делото приемопредавателен протокол за осъществена продажба на инвентар от 01.08.2017 г., представен с молба от 20.05.2020 г. на К. Л. П. поради наличие на процесуално нарушение, което може да бъде поправено на основание чл. 266, ал. 3 ЗЗД. Искането на първоначалния ищец за приемане на протокола, представен с молба от 20.05.2020 г. в изпълнение на указания на първоинстанционния съд за уточняване на претенцията след отмяна на хода по същество, е уважено. Документът е представен в изпълнение на указания на съда, а по приемането му съдът не се е произнесъл.

Със същото определение поради процесуално нарушение, което може да бъде поправено на основание чл. 266, ал. 3 ЗЗД са приети документи, представени с молба от 17.09.2019 г. от „Н.Р.“ ООД, М. Н. Н. и М. Ю. Р. до СГС: споразумение за покупко-продажба на инвентар от 01.08.2017 г. и неподписано приложение към него: приемо-предавателен протокол за извършена продажба на инвентар за доказване на преддоговорните отношения между страните.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция процесуалният представител на ищеца – въззивен жалбоподател излага, че е доказано по несъмнен начин сключването на процесното споразумение, както и предаването на вещите – предмет на споразумението, както със свидетелските показания в първата инстанция, така и чрез протокола опис, приет от настоящата инстанция. Безспорна е волята на страните по него, той съответства на датата на споразумението, посочено е, че е неразделна част от споразумението и съдържа подписи, както на ищеца, така и на солидарно задължените ответници.

Процесуалният представител на ответниците по иска и насрещния въззивен жалбоподател излага, че приетият протокол не е предмет на отношенията по делото, тъй като за купувач по него са посочени физическите лица М.Н. и М.Р.. Докато по процесното споразумение, което е предмет по настоящия спор страни са К. Л. П. и дружеството Н. Р. като купувач.

Физическите лица М.Н. и М.Р. са единствено солидарно задължени за задълженията на купувача по процесното споразумение, но те не са страна на продавач или купувач. С протокола не се доказват твърденията за надлежно предаване на стоките по договора, не само предаването им, а и индивидуализирането им, съгласно изричните уговорки между страните в процесното споразумение, по което страни са продавач К. Л. П. и купувач Н. Р.

ООД. В споразумението изрично е посочено, че предаването, както и прехвърлянето на собствеността на вещите става след тяхното надлежно индивидуализиране по реда на 2 споразумението, което става с приемо-предавателен протокол, който трябва да бъде подписан от страните по спора и страни по споразумението К. Л. П. като продавач физическо лице и „Н.Р.“ ООД юридическо лице търговец като купувач. И доколкото това не се установява да е свършено от нито едно от ангажираните доказателства от ищеца, няма прехвърляне на собствеността и съответно купувачът не дължи заплащане на цената. Затова моли са уважаване на насрещния иск за връщане на първоначалната платена сума от 2000 евро, като цена по споразумението, защото не е завършен фактическият състав на сделката и не се дължи плащане и всеки трябва да върне даденото.

В писмени бележки от 22.04.2021 г. и в реплика от 11.05.2021 г., получени на електронната поща, процесуалните представители на страните, обогатяват изложените в пледоариите си становища.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

Ищецът е предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.200 ал.1 от ЗЗД за плащане на неплатената цена по споразумение за покупко-продажба на инвентар от 1.08.2017 г. в размер на 18 000 евро ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, и с правно основание чл.92 от ЗЗД за плащане на неустойка за забавено плащане в размер на 6000 евро. Както главният, така и акцесорните искове са предявени срещу тримата ответници солидарно.

Ответникът „Н.Р.“ ООД е предявил насрещен иск за връщане на цената от 2000 евро, платена по споразумение за покупко-продажба на инвентар от 1.08.2017 г. ведно със законната лихва от датата на разваляне на споразумението – 24.06.2019 г. Правното основание на насрещния иск е чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД.

По делото се установява следното. Съобразно изявленията на страните първоинстанционният съд с проекта си за доклад е отделил за безспорно, че ищецът К. Л. П. като продавач и ответникът „Н.Р.“ ООД като купувач, за чиито задължения отговарят солидарно ответниците – физически лица, са сключили споразумение за покупко-продажба на инвентар с посочена дата 1.08.2017 г., ответниците са заплатили на ищеца сумата от 2000 евро, представляваща първа вноска по споразумението, а между страните има подписани приложения 1-5 към приемо-предавателен протокол, съдържащи снимки на част от инвентара към 04.09.2017 г. В отговора на исковата молба е оспорена датата на споразумението, като е посочено, че страните са продължили да преговарят по параметрите на сделката и след 01.08.2017 г. Оспорването обаче не се поддържа в допълнителния отговор, както и в последващите становища по делото пред двете инстанции. Видно от справка в Търговския регистър по партидата на „Н.Р.“ ООД, дружеството е вписано на 08.09.2017 г. Доколкото в споразумението е посочено, че то е в процес на учредяване, следва да се приеме, че споразумението е подписано преди тази дата. Тъй като страните в първото заседание изрично са посочили, че не възразяват срещу проекта за доклада, който е обявен за окончателен, фактите, отделени за безспорни, въззивната инстанция приема за установени.

Страните са уговорили, че по смисъла на договора „инвентар“ означава всички артикули, които се намират в помещенията - ресторант и магазин за храна на ул. „***“ 4А в гр. София, собственост са на продавача и които могат да се ползват с цел работа на ресторант/магазин за хранителни стоки, като напр. хладилници, кафемашина, фурна, мивка, маси , столове, кухненски прибори, климатична система, лампи, полици, декорация по стените и др. , както е описано в списъка , съдържащ се в приемо-предавателния протокол, който списък не е изчерпателен. Цената на инвентара е 20 000 евро и следва да бъде платена от купувача по следния начин: 2000 евро, платими в брой незабавно след подписването на споразумението 3 и на приемо-предавателния протокол, 4500 евро на 01.01.2018 г., 4500 евро – на 1.03.2018 г. и 9000 евро на 1.06.2018 г., и трите вноски по банков път по посочена банкова сметка.

Съгласно р.ІІІ т.1 страните са се съгласили, че моментът, в който собствеността върху инвентара се прехвърля от продавача на купувача, е моментът, в който приемопредавателният протокол се подписва от двете страни, който след подписването му ще стане неразделна част от споразумението. Действителното предаване на инвентара на купувача следва да се осъществи в помещенията. Продавачът се е задължил да предаде на купувача инвентара в качеството, количеството и вида, както е описано в приемо-предавателния протокол. В р.ІV.т.2 е посочено, че продавачът ще бъде задължен да предостави на купувача достъп до помещенията, за да може последният да инспектира и разгледа наличието и състоянието на всеки един артикул, описан в приемо-предавателния протокол и ще бъде задължен да придружи купувача по време на инспекцията.

В изпълнение на сключения между страните договор е предадено оборудването, негов предмет, наличен в ресторант и магазин за храна на ул. „***“ 4А в гр. София. Този факт се установява, както от приетия от настоящата инстанция приемо-предавателен протокол за осъществена продажба на инвентар от 01.08.2017 г., приетите от първата инстанция приложение 1, 2, 3, 4 и 5 към приемо-предавателен протокол от 04.09.2017 г., съдържащи снимки на част от инвентара към 04.09.2017 г. , така и от показанията на св. С. Р., съпруга на М.Р., която разказва какви са били проблемите при използването на оборудването, на св.

С., който е предал ключа на ответниците – физически лица, както и на св. К., който е посещавал ответниците в ресторанта на ул. „***“ 4А по повод кафе-машина, намираща се в него. Свидетелят С., който е работел в магазина на посочения адрес, преди ищецът да „продаде бизнеса си“, потвърждава, че преди да предаде ключа, е проверил какво има в ресторанта и в него е имало обичайните за ресторант маси, столове, посуда, кухня с тенджери, тигани, печка, бойлер. Предаването на оборудването се установява и от приетата по делото електронна кореспонденция, представена с отговора на исковата молба, в която е описано желанието на ответниците да забавят плащането на първата вноска, времето, което ще отнеме, за да заработи помещението като заведение за хранене поради спънки от административен характер, както и неработещи уреди, част от инвентара. От показанията на двамата свидетели Р. и К. и от кореспонденцията се установява наличието на трудности при използване на инвентара, от което следва, че инвентарът е бил на разположение на ответниците. Изявление, че движимите вещи, намиращи се в описаните помещения, са предадени в държане на ответниците, се съдържа и в отговора на исковата молба, като е посочено, че са негодни за употреба по предназначение. Неоснователни са възраженията на ответниците в репликата, представена пред въззивния съд, че предаването на вещите може да се доказва само с писмени доказателства по уговорка на страните. Законът не установява такава забрана, а уговорката в р. III, т. 1 от споразумението е относно момента, в който собствеността се смята прехвърлена и не създава процесуални правила.