Определение № 941 от 27.09.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 941 гр. София, 17.09.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Николай Младенов

Кристина Гюрова като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20211100603206 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от обвиняемия Д. КР. Б., чрез упълномощения му защитник адв. А.И.Д.-К. – от АК – Стара Загора, срещу определение от 18.06.2021 г. на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 2-ри състав, постановено по ЧНД № 15991/2020 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление на прокурор при Софийската районна прокуратура (СРП) от 10.11.2020 г., изведено от канцеларията на 13.11.2020 г., за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1691/2019 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр.

№ 39343/2019 г. по описа на СРП, водено за осъществен състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като необосновано и незаконосъобразно.

В така подадения сезиращ съда документ се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен и необоснован. Сочи се, че прокурорът при СРП правилно и законосъобразно е прекратил воденото досъдебно производство, след като въз основа на обективния анализ на доказателствената съвкупност е направил правилни правни изводи, че липсват доказателства престъплението да е извършено при условията на домашно насилие. Развиват се доводи, че „голите“ твърдения на детето за предходно поведение на бащата, характеризиращо се с прояви на домашно насилие, които дори не са конкретизирани откъм време, място, начин и проявна форма, не се вписват в рамките на законовата хипотеза за престъпление, извършено в условията на домашно насилие. Акцентира се, че за да е осъществено престъплението при условията на домашно насилие, съгласно законовата разпоредба на чл. 93, т. 31 от НК, е необходимо жертвата да е подала три сигнала за домашно насилие и те да са регистрирани, каквито се сочи, че не са налице. На това основание се развиват доводи, че не са събрани доказателства за системност на упражняване на домашно насилие над детето.

Жалбоподателят излага, че събраните по делото обвинителни доказателства се свеждат само до твърдения на дете с неукрепнала психика, нарушен емоционален баланс и 1 антисоциални прояви, намиращо се под влиянието на своя дядо, който има лична неприязън към личността на бащата. Изтъква, че останалите неизяснени, според районния съд, въпроси относно препоръките на социалните работници за временно настаняване на детето и причините за връщането му при бащата, са намерили отговор с влязло в сила съдебно решение № 5893/28.10.2020 г. на АССГ, Второ отделение, 48-ми състав по адм. дело № 8621/2020 г. по описа на същия съд, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № ЗД/Д-С-М-017/24.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост към РДСП София – град за временно настаняване на Г. Б.а в кризисен център за деца в гр.

Перник, част от което се цитира в жалбата. Акцентира се, че в съдебното решение е прието, че не е установено детето да е жертва на насилие в семейството и да съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално или социално развитие, както и че детето е емоционално нестабилно и има прояви на антисоциално поведение. Желае се отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на постановлението на СРП за прекратяване на досъдебното производство, като правилно и законосъобразно.

Към жалбата са приложени, под формата на заверени преписи, Заповед № ЗД/Д-С-М017/24.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост към РДСП София – град; Решение № ІІІ – 139 – 181219 от 20.08.2020 г., постановено по гр. д. № 18496/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 139-ти състав, както и Решение № 5893 от 28.10.2020 г., постановено по адм. дело № 8621/2020 г. по описа на АССГ, Второ отделение, 48-ми състав.

Софийският градски съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, намира за установено следното:

Частната жалба е неоснователна.

Наказателното производство по досъдебно производство № 1691/2019 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 39343/2019 г. по описа на СРП, е започнато на 04.10.2019 г., по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, с извършване на първото действие по разследването – разпит на свидетел, за това, че на 30.09.2019 г., в гр. София, ж.к. „*******, е причинена лека телесна повреда на Г. Д. Б.а – ЕГН **********, като деянието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК.

С постановление на водещия разследването от 12.03.2020 г. (л. 22 от досъд. п-во) е повдигнато обвинение срещу Д. КР. Б. за това, че на 30.09.2019 г., в гр. София, ж.к.

„*******, е причинил на Г. Д. Б.а – негова дъщеря, лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око, причинило на пострадалата болка и страдание, като деянието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани, в процесуалното качество на свидетели, лицата Г. Д. Б.а (включително и по реда на чл. 223 от НПК), Т.Т.М., Т.М.М., Д.Д.М., Ю.Д.А., М.В. И., Н.А.Б., С.М.М., В.К.П.; събрани са, в качеството им на писмени доказателствени средства, протокол за доброволно предаване от 20.01.2020 г., ведно с шест броя фотоснимки; писмо от Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост при АСП, изх. № СЛ/Д-С-М/274-006/23.10.2019 г., ведно със заверен препис от протокол от проведена среща на 04.10.2019 г. и справка за съдимост на обвиняемия Д.Б.; назначени и изготвени са 2 съдебно-психологична експертиза по отношение на Г. Д. Б.а и съдебномедицинска експертиза № 301/2019 г. по отношение на същата.

Разследването по делото е приключило и материалите по досъдебното производство са изпратени на СРП, по компетентност, с изразено мнение на водещия разследването от 03.11.2020 г. за предаване на обвиняемото лице на съд за извършеното от него престъпление с посочената по-горе правна квалификация.

С постановление на прокурор при СРП от 10.11.2020 г., изведено от канцеларията на 13.11.2020 г., наказателното производство по досъдебно производство № 1691/2019 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 39343/2019 г. по описа на СРП, е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.

В мотивната част на постановлението на прокурора при СРП за прекратяване на наказателното производство е прието, че за да е осъществен състав на престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 5а от НК, е необходимо всички прояви на домашно насилие, включени в системността, по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК, да са извършени след влизане в сила на ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 16 от 2019 г., в сила от 26.02.2019 г. Прието е, че по делото не се установява по нужния несъмнен и категоричен начин времето, в което спрямо Г. Б.а са осъществени системни действия на домашно насилие, респективно, че липсват категорични доказателства това да се е случило след 26.02.2019 г.

Постановлението на прокурора при СРП от 10.11.2020 г. е обжалвано пред СРС в законоустановения срок от адв. Ю.И.Д. – от САК, в качеството му на особен представител на Г. Д. Б.а. По повод така депозираната жалба е образувано ЧНД № 15991/2020 г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав.

Със свое определение от 18.06.2021 г., постановено по ЧНД № 15991/2020 г., СРС, НО, 2-ри състав е отменил постановлението на СРП от 10.11.2020 г., изведено от канцеларията на 13.11.2020 г., за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1691/2019 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 39343/2019 г. по описа на СРП, водено за осъществен състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като необосновано и незаконосъобразно.

За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, СРС, НО, 2-ри състав е приел за установено, от фактическа страна, че пострадалата Г. Д. Б.а е родена на ******* г. от връзката между св. Т.Т.М. и обв. Д. КР. Б.. Към 2019 г., детето било отглеждано от своя баща и живеело в дома му, където съжителствало с приятелката на родителя си – св. В.П. и природените си братя и сестри. Отношението на обвиняемия към св. Б.а било сурово. Той често я обиждал, удрял, наказвал, като възлагал и всички домашни задължения, свързани с чистене на дома, готвене, изпиране и сгъване на дрехи, придружаване на по-малките деца до и от училище и детска градина.

Приел е, че на 30.09.2019 г. по време на възникнал вербален конфликт, повод за който станала електронна цигара, непълнолетната била ударена с ръка от своя баща по лицето, в резултат на което областта около дясното око отекла и посиняла. Момичето подало по случая сигнал до органите на 07 РУ – СДВР, пред които било образувано досъдебно производство. В неговия ход било извършено медицинско освидетелстване на пострадалата в рамките на възложената съдебно – медицинска експертиза. Видно от нейното заключение, на детето била причинена лека телесна повреда, изразила се в оток и 3 кръвонасядане на клепачите на дясното око, причинило ѝ „болка и страдание“.

При така установената фактическа обстановка решаващият първоинстанционнен съд е приел, че атакуваният прокурорски акт е необоснован и незаконосъобразен, като е преценил, че редица обстоятелства не са били подложени на обсъждане и не са изложени съображения, защо едни доказателствени източници се приемат, а други – не; приел е, също така, че въпроси, от значение за предмета на доказване, са останали неизяснени, поради непълнота на доказателствения материал, която не е обективно обусловена, а е резултат от недостатъчна процесуална активност на разследващите органи.

Решаващият първоинстанционен съд е приел, че в атакувания прокурорски акт липсва задълбочен анализ на инкорпорираните по делото доказателствени източници, за да се изведе релевантната фактология и въз основа на същата да се приложи правилният материален и процесуален закон. Приел е, че изложените от прокурора доводи по събраните материали са повърхностни и превратни, несъответни на действителното съдържание на свидетелските показания, експертните заключения и приложените писмени материали, включително отговор от Агенция социално подпомагане и веществени доказателства – снимки.

Преценил е, че неоправдано е било дерогирано задължението на наблюдаващия прокурор да прецени всички доказателства внимателно, поотделно и в тяхната взаимна връзка, като изложи ясни доводи защо възприема едни от тях, а други отхвърля като недостоверни или неотносими. Изтъкнал е, че съдържанието на прокурорското постановление не позволява да се проследи волята на ръководно-решаващия субект в досъдебната фаза да изключи от съвкупността, върху която е изградил изводите си по съществото на казуса, показанията на пострадалата и подкрепящите ги пасажи от сведенията на нейни близки и приятели. Преценил е, че отсъства въобще коментар на експертните заключения, приети по делото, както и на представените от св. С.М. снимки. Акцентирал е, че в атакувания прокурорски акт не са коментирани формите на наказание, избирани от бащата, включително и на датата 30.09.2019 г., за които свидетелстват не само пострадалата, но и нейни близки и приятели. Посочил е, че от вниманието на прокурора при СРП са убегнали и обективно констатираните белези от ухапване в областта на китката на едната ръка на пострадалата, които съвпадат с част от твърденията на Б.а и на други свидетели.

Според СРС, прокурорът постановил атакувания акт, е демонстрирал недопустима от закона избирателност, фрагментарност при извеждането на значими за делото факти, довело до пропуски при отразяването на фактическите положения и придаване на различно съдържание на действително развилите се събития. Съдът е приел, че по делото е налице приоритетното изтъкване и преекспониране отсъствието на способност у свидетелите да конкретизират дати, до които се отнасят твърденията им за упражняване на системен физически и психологически тормоз върху непълнолетната от нейния баща през предходните години, без да се обсъждат показанията им в частта, в която предават информация конкретно за посегателството, отнесено към датата 30.09.2019 г. Аргументирал е, че по отношение така възприетите факти не са изложени сериозни и убедителни съображения. Според съда, немотивирано е останало и крайното решение на прокурора, че доказателственият материал обективира единствено догадки и предположения, но не и знание за действително настъпили събития, когато подобен извод явно не кореспондира на директния прочит на свидетелските показания, анализирани ведно с останалия доказателствен материал.