Определение № 4395 от 16.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4395 гр. София, 16.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Розинела Янчева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20258002103159 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Римпев и Сие“ ООД, против решение № 230 от 05.03.2025 г. по в. гр. д. № 887/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд. С обжалвания съдебен акт е потвърдено първоинстанционно решение по гр. д. № 8336/2022 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от дружеството обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл.

109 ЗС.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. Претендира отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените обективно съединени искове да бъдат уважени. Заявява претенция за присъждане на сторените в производството разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.

280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК (поради очевидна неправилност), като се формулират следните правни въпроси: 1. За процесуалното задължение на съда да разгледа и обсъди всички възражения и доводи, посочени в становищата на страните; 2.

Съдържат ли се ДФГ, създадени по реда на Указ № 56 за стопанската дейност към 1989 г., и търговците в израза „кооперативни и други обществени организации“ по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството (ЗЕ - 1975 г., отм.) към 01.07.1992 г., и 3. Необходим ли е лиценз съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЕ (1975 г., отм.) за придобиване и притежаване на отделни електроенергийни обекти за задоволяване на 1 собствените нужди от електрическа енергия на кооперативните и другите обществени организации. По първия въпрос се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 1 от 13.07.1953 г. и решение № 130 от 11.02.2010 г. по гр. д.

№ 776/2009 г. на ВКС, I г. о. Твърди се, че разрешението по втория въпрос противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 97 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 514/2016 г. на ВКС, III г. о., и решение № 454 от 04.06.2009 г. по гр. д. № 1607/2008 г. на ВКС, I г. о. По третия въпрос се релевира противоречие с решение № 291 от 27.02.2015 г. по гр. д. № 4016/2014 г. на ВКС, I г. о., решение № 47 от 02.04.2013 г. по гр. д. № 217/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 625/2010 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 247 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 3868/2008 г. на ВКС, III г. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от ответниците по касационната жалба - „Терра Пласт“ ООД и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. В отговорите се излагат съображения за липсата на общите и специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба по същество. Двамата ответници претендират присъждането на сторените в настоящото производство разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като извърши преценка на наведените предпоставки за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима.

Подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна, действаща чрез упълномощен представител с надлежно учредена представителна власт, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 284 ГПК.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от „Римпев и Сие“ ООД обективно съединени искове. Предявени са установителни искове за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК против „Терра Пласт“ ООД и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД за признаване правото на собственост на ищеца върху съвкупност от движими вещи, представляваща електропроводи и оборудване за електрическа подстанция в гр. Берковица, а именно: оборудване трафопост „Кастел“ КРУ „Вход“ - 2 броя; оборудване трафопост „Кастел“ КРУ „Охрана трафо“ - 2 броя; оборудване трафопост „Кастел“ Трафо 1000 кВА; оборудване трафопост „Кастел“ Табло ТХХ - 2 броя; оборудване трафопост „Кастел“ Табло РТ - 2 броя; въздушна линия 20 kV „Корунд“ до стълб № 8 (проводник АС 3 x 95 кв. мм); 1/2 от въздушна линия 20 kV „Корунд“ до стълб № 8, ж. р. стълб тип Ъм 60-952 - 2 броя;

1/2 от въздушна линия 20 кV „Корунд“ до стълб № 8, ж. р. стълб тип НМГ-952 - 6 2 броя; отклонение 20кV за трафопост „Кастел“(проводник АС 3 x 95 кв. мм); отклонение 20 кV за трафопост „Кастел“, ж. р. стълб тип Ъм 20-952 - 1 брой; отклонение 20 кV за трафопост „Кастел“, ж. р. стълб тип Ъм 60-952 – 1 брой; отклонение 20 кV за трафопост „Кастел“ Разединител РОС 200 - 1 бр.; отклонение 20 кV за трафопост „Кастел“, кабел САХЕмТ 3 x 1 x 185 кв. мм; кабелна линия 20 кV „Кастел“ до стълб № 8, кабел САХЕмТ 3 x 1 x 185 кв. мм; оборудване подстанция „Берковица“ - оборудване на килия № 23; оборудване подстанция „Берковица“ оборудване на килия № 6, и оборудване на трафопост „Кастел“, трафо 400 кВА. С първоинстанционното решение тези искове са изцяло отхвърлени като неоснователни.

С него е отхвърлен и предявеният от „Римпев и Сие“ ООД срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови достъпа на „Терра Пласт“ ООД до преносната електрическа мрежа посредством гореописаните електроенергийни съоръжения и оборудване.

Въззивният съд, при условията на чл. 272 ГПК, е споделил фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, препращайки към мотивите на неговия съдебен акт. Въз основа на събраните по делото доказателства е прието, че по своето функционално предназначение процесните вещи съставляват съвкупност като електрическа инсталация (съоръжение). Констатирано е, че в това си качество същите попадат под приложното поле на специалния правен режим на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството (ЗЕ – 1975 г., отм.) във връзка с § 2 и § 3 от Допълнителните разпоредби на същия закон, действал към релевантния момент на изграждане на електропроводите и прилежащото им оборудване.

Прието е от въззивния съд въз основа на събраните доказателства, включително и въз основа на констатациите на заключението на съдебно-техническата експертиза, че в случая не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 3 ЗЕ (отм.), както и тази на чл. 2, ал. 2 ЗЕ (отм.) във връзка и с правилото по § 4 от ПЗР към ЗЕ (отм.). Констатирано е, че представената по делото заповед на председателя на Националната електрическа компания (НЕК), като правоприемник на Асоциация „Енергетика“ (орган по чл. 2, ал.

2 ЗЕ - отм.), само удостоверява техническата годност на изградената електрическа инсталация за въвеждане в експлоатация. Съдът е изложил мотиви, че тази заповед не съставлява разрешение по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЕ (отм.) за придобиване на енергийни обекти за собствени нужди (в случая за процесните електропроводи и оборудване за електрическа подстанция в гр. Берковица), нито притежава легитимиращо действие по отношение на собствеността. Посочено е, че дори ДФГ „Кастел“, посочено в заповедта, да се приеме като правен субект от кръга на визираните в същия законов текст „кооперативни и други обществени организации“, респективно по смисъла на § 4 от ПЗР към ЗЕ (отм.), липсват доказателства за издадено в негова полза изрично разрешение по посочения закон текст, което изключва възможността дружеството и правоприемниците му да се легитимират като 3 собственици. Въззивният съд е изложил също, че дори да се приеме, че ДФГ „Кастел“ е бил собственик на процесните вещи (в качеството на правен субект по чл. 2, ал. 2 ЗЕ, отм., респективно по смисъла на § 4 от ПЗР към ЗЕ, отм.), по делото не е доказан непрекъснат деривативен способ на придобиването (извеждане на собствеността чрез последващо правоприемство) по веригата от праводатели. Констатирано е, че липсват доказателства, че дружеството е праводател на „Кастел“ АД, последвано от „Кастел инженеринг“ ЕООД, до ищеца „Римпев и Сие“ ООД. По тези съображения въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция за неоснователност на претенциите и е потвърдил решението му.

При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни изводи не са налице поддържаните в изложението към касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280 , ал. 1 ГПК се осъществява при повдигнат от касатора материалноправен или процесуалноправен правен въпрос от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, по отношение на който е обосновано и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидната му неправилност - чл. 280, ал. 2 ГПК.

Поставеният процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните и да извърши преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по всеки спор, пренесен пред въззивния съд, но по него не е налице поддържаната специална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т.

1 ГПК. Обжалваният акт е съобразен с трайната и последователна практика на ВКС (включително ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), според която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор по същество. Като решаваща инстанция въззивният съд е длъжен да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да установи фактите и да ги субсумира под приложимата норма, като изложи ясни мотиви и даде отговор на всички правнорелевантни доводи и възражения на страните съгласно изискванията на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.

В случая обжалваното решение е постановено в съответствие с тези задължителни разрешения. Като е приложил разпоредбата на чл. 272 ГПК, въззивният 4 съд е направил свои фактическите и правни изводи на първата инстанция, с което е изпълнил правомощията си на решаващ съд по съществото на спора. Чрез препращането и излагането на собствени, макар и лаконични съображения, съдът е анализирал доказателствения материал (включително експертното заключение) и е дал ясен отговор на доводите на страните относно приложимостта на чл. 2, ал. 2 ЗЕ (отм.) по предмета на спора, очертан от наведените придобивни основания като правопораждащи факти на претендираното субективно право и неговото съдържание – собствеността върху съвкупността от движими вещи, представляващи електропроводи и оборудване за електрическа подстанция в гр. Берковица (електрическо съоръжение).

Несъгласието на касатора с направените въз основа на този анализ правни изводи съставлява оплакване за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Тези доводи са относими към основателността на жалбата и не могат да бъдат предмет на проверка в стадия по допускане на касационното обжалване по чл. 288 ГПК.

Не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по поставените материалноправни въпроси. По въпроса относно кръга на правните субекти по чл. 2, ал. 2 ЗЕ (отм.) не е обоснована специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като цитираните от касатора актове не разглеждат този въпрос. В решение № 97 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 514/2016 г. на ВКС, III г. о., е анализиран обхватът на забраната за принудително изпълнение върху имуще-ството на ДП „РВД“ с оглед конституционната равнопоставеност на правните субекти, а в решение № 454 от 04.06.2009 г. по гр. д. № 1607/2008 г. на ВКС – възможността на едноличния търговец да претендира вреди по ЗОДОВ. Принципното разрешение за равнопоставеност на държавните и частните стопански субекти е неприложимо към специфичната хипотеза на чл. 2, ал. 2 ЗЕ (отм.). Същевременно по този въпрос е налице практика на ВКС (решение № 130 от 11.02.2011 г. по т. д. № 776/2009 г. на ВКС, І т. о.), според която търговските дружества не попадат в кръга на „кооперативните и други обществени организации“ по смисъла на цитираната норма, с което въззивното решение е изцяло съобразено.