Решение № 760 от 07.06.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 760 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000502392 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.

258

–

273

ГПК.

С решение № 261760 от 2 6 май 2022г. по гр. д. № 16585/2017г.

Софийски градски съд, ГО, 16 състав e отхвърлил исковете с правно основание чл. чл. 441 от ГПК, вр. с чл. 74 от ЗЧСИ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, от В.

В. И., ЕГН **********, представляван от адв. П. К., гр. София, пл. „Св.

Неделя" № 16, ет. 4, офис 4, срещу Ч. И. Б., вписан в Камарата на ЧСИ под № ***, гр. ***, бул. „***“ № **, ет.*, ап. *, представляван от адв. М. М., гр. ***, бул. „***" № **, ет. *, за претърпени имуществени и неимуществени вреди от неправомерните действия на частния съдебен изпълнител, по и.д.

№1053/2010г., и. д. № 3356/2011г., и.д. № 3290/2011г. и и.д. №2235/2008г., както следва:

1. сумата от 4040 лева, представляваща равностойността на движими вещи, описани, запорирани и иззети на 07.06.2010г., по и.д. №1053/2010 г., представляващи: Преносим компютър-лаптоп, марка „Пакард“ на стойност 1200 лв.; Лазерен принтер, марка „Самсунг” - 800 лв.; Моторна резачка за дърва, марка „Хускварна” - 780 лв.; Телевизор, марка ,,LG“- 980 лв.; Мобилен 1 телефон, марка „Самсунг” - 280 лв.. ведно със законна лихва върху всяка от сумите, считано от 20.07.2011г. до окончателното изплащане на сумата.

2. сума от 1919,68 лева, удържана от ЧСИ в резултат на наложен запор по сметка на ищеца в Банка „Пиреос България“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на налагане на запора-06.04.2010 г., до окончателното изплащане на задължението.

3. сума от 1664 лева, удържана от ЧСИ в резултат на наложен запор по сметка на ищеца в „Токуда Банк“ АД, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2010 г., до окончателното изплащане на сумата.

4. сума от 915 лева, удържана от ЧСИ в резултат на наложен запор по вземания на ищеца към Софийски градски съд, ведно със законната лихва, считано от датата на налагане на запора - 28.06.2010 г., до окончателното изплащане на задължението.

5. сумата от 28 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от проведено незаконосъобразно изпълнение по изпълнителните дела, дължими за периода 20.12.2012г. - 20.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца В. В. И. срещу решението по гр. д. № 16585/2017г. на СГС, 16 състав.

С оплаквания, че съдът е излязъл извън предмета на спора, като е разглеждал института на погасителната давност вместо на перемпцията, както и, че незаконосъобразно не е приел за доказани нарушения по изпълнението, въпреки приложението на чл. 161 ГПК, както и не е възприел за нарушения на ЧСИ негови действия, въпреки разликата в имената на длъжника, и неправилно е приложил цитирано в решението тълкувателно решение, неприложимо към правилното решаване на спора, не е съобразил и процесуалното поведение на ответника срещу иска за имуществени вреди, както и събраните доказателства по иска за неимуществени вреди, жалбоподателят иска отмяна на решението и вместо това уважаване на предявените от него искове.

Насрещната страна Ч. Б. е оспорил жалбата. Поддържа, че предприетите действия по 4 образувани дела срещу ищеца, въпреки разминаването в едно от имената му в изпълнителен лист, са законосъобразни, като производствата 2 по тях са прекратени веднага след представяне на съответни съдебни решения, с които е признато за установено, че длъжникът не дължи по изпълнителните листове, без ЧСИ да е овластен да прилага служебно погасителната давност ; настъпването на неимуществени вреди е оспорено, евентуално ответникът счита, че няма и причинна връзка с действията му по принудително изпълнение, а евентуално сочи, че е изтекла и погасителната давност за вземанията за имуществени и неимуществени вреди, изискуеми евентуално от 07.06.2012г. По този начин по същество преповтаря възраженията си от защитата по същество срещу исковете. Иска от съда да потвърди обжалваното решение.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като по нито едно от изпълнителните дела не е налице процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За този краен извод съдът е акцентирал на приетия за установен факт, че след влизане в сила на съдебното решение, с което се отрича съществуването на изпълняемо право, не са предприемани изпълнителни действия; посочването на ЕГН индивидуализира в достатъчна степен длъжника, изпълнителният лист задължава изпълнителния орган да пристъпи към изпълнение и докато производството е висящо, непрекратено поради отхвърляне на иска, то е процесуално законосъобразно, не може и да се обсъжда съществува ли вземането, като е позовал на ТР № 4/2017г. от 11.03.2019г. на ОСГТК на ВКС; посочил е още, че давността не се прилага служебно и не е в правомощията на съдебния изпълнител да прилага последиците й.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно като резултат.

Предявени са искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 84, ал. 3 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът поддържа, че при ответника в качеството му на ЧСИ с рег. № 838 с район на действие СГС са били образувани 4 изпълнителни дела срещу него като длъжник, както следва: № 1035/ 2010г. , изп. д. № 3356/ 2011г., изп. д. № 3290/ 2011г. и изп. д. № 2235/ 2008г., в полза на взискател „Топлофикация София” ЕАД. С влязло в сила решение на 20.07.2011г. на СГС по ч. гр. д. № 7082/ 2011г. са 3 отменени като незаконосъобразни всички изпълнителни действия, извършени от ЧСИ по изп. д. № 1053/ 2010г. като извършени спрямо трето лице. Съдът е дал указания в решението, че следва да се предприемат действия по реда на чл. 247 ГПК, ако евентуално се касае за допусната ОФГ. С влязло в сила на 19.10.2016г. решение № 7612/19.10.2016г., постановено по в. гр. д. № 6641/ 2016г. по описа на СГС - II А въззивен състав, съдът е признал за установено по отношение на „В. В. И.“, че „Топлофикация София” ЕАД не е носител на субективното материално притезателно право на вземане на суми, за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 19/ 2010г. по описа на СРС - 85 състав, въз основа на който е образувано изп. дело №1053/2010г. по описа на ЧСИ М.

Б.. За вземането по изп. дело № 3356/2011г. с влязло в сила на 07.05.2015г. решение № 153, постановено по гр. д. № 5481/2014г. по описа на СРС, 35 състав, съдът е признал по отношение на „Топлофикация София” ЕАД, че В.

В. И. не дължи на”Топлофикация София” ЕАД сумите по издадения изпълнителен титул по гр. д. № 05446/ 2003г. по описа на СРС, 64 състав, въз основа на който първоначално е образувано изп. д. №- 7602/2003г. на 3 - ти район, 13 участък по описа на ДСИ, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК, а впоследствие е образувано „ново” изп. д. № 3356/2011г. по описа на ЧСИ М. Б.. За вземането по изп. д. № 3290/ 2011г. с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 5485/ 2014 г. по описа на СРС, 90 състав, съдът е признал по отношение на „Топлофикация София” ЕАД, че В. В. И. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите по издадения изпълнителен титул по гр. д. № 05458/ 2000г. по описа на СРС, 66 състав, въз основа на който първоначално е образувано изп. д. № 7129/ 2000г., 3 район, 13 участък по описа на ДСИ, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. а впоследствие е образувано „ново” изп. д. № 3290/ 2011г. по описа на ЧСИ М.

Б.. За вземането по изп. д. № 2235/2008 г. с влязло в сила на 07.05.2015г. решение № 154, постановено по гр. д. № 5482/ 2014г. по описа на СРС, 35 състав, съдът е признал по отношение на „Топлофикация София” ЕАД, че В.

В. И. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумите по издадения изпълнителен титул по гр. д. № 02146/ 2005г. по описа на СРС, 70 състав, въз основа на който първоначално е образувано изп. д. № 21517/2005г. на 3- ти район, 1 участък по описа на ДСИ, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а впоследствие е образувано „ново” изп. д. № 2235/2008г. по описа на ЧСИ М. Б.. Ищецът твърди, че „независимо от изложеното“, ЧСИ М. Б. не е предприел никакви процесуални действия по изпълнителните дела, с което е причинил имуществените вреди, които ищецът е претърпял вследствие на тези незаконосъобразни действия - излизането от патримониума му на суми по влоговете в банки до размера на 4 498,68 лева и превеждането им по сметка на ответника ЧСИ М. Б..

За да обоснове основанията на търсената отговорност, ищецът е посочил, че изп. д. № 1035/ 2010г. е образувано на 19.03.2010г. срещу длъжник „В. В. И.“ на основание издаден изпълнителен лист по гр. д. № 19/ 2010г. по описа на СРС, 85 състав. На длъжник с бащино име В. е пратена ПДИ - изх. № 17687/ 06.04.2010г. На същата дата е наложен запор с изх. № 17687 на банковата сметка на длъжник - В. в Банка „Пиреос България” АД. С 4

„Уточняващ запор” от 27.05.2010г., ЧСИ е уведомил банката, че запорът върху сметката следва да се счита наложен на лицето - В. В. И. - ищецът. На В., който не е длъжник, е изпратено съобщение за опис - изх. № 30235 от 03.02.2010г. /преди образуването на изпълнителното дело/, който ще се състои на 07.06.2010г. На 07.06.2010г. от дома на ищеца са описани, запорирани и иззети следните вещи: преносим компютър- лаптоп, марка „Пакард” на стойност - 1 200 лв., лазерен принтер, марка”Самсунг” на стойност - 800 лв., резачка за дърва , марка ”Хускварна” - 780 лв., телевизор, марка „LG” на стойност – 980 лв., телефон, марка „Самсунг”- 280 лв., всички на обща стойност 4 040 лв. Протоколът за опис бил съставен на името на В.

В. И.. На 20.06.2010г. бил наложен втори запор в СГС изх. № 34788 върху вземания от хонорари на лицето В. В. И., в качеството му на вещо лице по дела. С влязлото в сила решение на 20.07.2011г. на СГС по ч. гр. д. № 7082/ 2011г. са отменени като незаконосъобразни всички изпълнителни действия, извършени от ЧСИ - М. Б. по изп. д. № 1053/2010г. като извършени спрямо трето лице. Съдът е дал указания в решението си, че следва да се предприемат действия по реда на чл. 247 ГПК, ако се касае за допусната евентуално ОФГ.

По така дадените указания на съда и по изрична молба на ищеца - вх. № 46664/17.07.2015г., подадена до ЧСИ с искане за прекратяване на производството, ЧСИ не е предприел никакви процесуални действия, включително и уведомяване на взискателя за решението на съда. Напротив, ответникът продължавал да отказва прекратяване на изпълнителното производство, включително и до подаването на настоящата искова молба.

Отменените извършени изпълнителни действия са: „ ПДИ - 14.04.2010г., налагане на запор върху банковата сметка при банка „Пиреос България„ АД 06.04.2010г., налагане на запор върху вземания при СГС - 28.06.2010г., опис на вещи от 07.06.2010г. „ . Въз основа на описа, признат от съда за незаконосъобразен, била извършена продажба срещу лице, което не е длъжник. Ищецът подавал множество жалби, вкл. и до ЧСИ, с искания за прекратяване на изпълнителното производство, които останали без резултат.

Ищецът образувал 4 граждански дела по отрицателни установителни искове, по които били постановени влезлите в сила решения.

Ищецът поддържа, че ответникът не е зачел съдебното решение по ч. гр. д. № 7082/2021г. на СГС и другите постановени съдебни решения. С оглед разминаването между името на лицето и ЕГН, не е следвало да образувано изп. дело, нито да изпраща уточняващ запор, като не е компетентен да извърша преценка относно бащиното име на длъжника, незаконосъобразен бил и вторият запор върху вземания към СГС, незаконосъобразен е и описът, запорът и изземването на движими вещи от лице, което не е длъжник; незаконосъобразен е и запорът на вещи от 04.07.2011г. по изп. д. № 3356/2010г. (точната година на образуване е 2011г. ), присъединено служебно към № 1053/2010г. при „неидентични длъжници“, незаконосъобразна била и публичната продан на движими вещи след отмяна на описа им.