Решение № 14539 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14539 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110153133 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 387406/26.11.2025г. на СРС, подадена във връзка със Заповед № 1111/30.07.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2172/2025г. на РС-Шумен.

Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез адвокат А. К. – АК-Монтана, е предявил срещу ответника К. М. Н. искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца падежирали вземания, както следва:

1618,32 евро /3165,15 лева/ – главница по Договор за стоков кредит № 6137***/13.04.2024г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са цедирани на заявителя, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /29.07.2025г./ до окончателното ú изплащане;

357,35 евро /698,92 лева/ – договорна лихва за периода 14.05.2024г.-14.02.2025г.

Ищецът твърди, че на 13.04.2024г. ответникът Н. сключил с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД Договор за стоков кредит № 6137***/13.04.2024г., по силата на който му била предоставена в заем сумата от 5375,63 лева. Заемът следвало да се върне на 24 анюитетни вноски с краен срок на погасяване 14.04.2026г., при годишен процент на разходите от 16,51 % и при лихвен процент от 15,38 %. Ответникът не платил в срок описаните по-горе суми и задълженията му в общ размер от 6074,55 лева останали неизпълнени. С Договор за прехвърляне на парични вземания от 16.01.2025г. заемодателят „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД прехвърлил вземанията си по договора на ищеца.

Излага, че цедентът е изпратил до длъжника уведомление за цесията по реда на чл. 99 ЗЗД на посочения в договора адрес, но писмото се е върнало в цялост с отбелязване 1

„непотърсено". Аргументира, че с връчването на исковата молба длъжникът следва да се счита за уведомен за цесията. За насроченото по делото открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се поддържат.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. М. Н. чрез назначения му особен представител адв. Павел Радомирски – АК-София, е подал Отговор, вх. № 132086/27.04.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва, че ответникът е материалноправно легитимиран да претендира процесните задължения по договора за стоков кредит, а съществуването на дълг било недоказуемо.

Липсвало съгласие на длъжника, а цесията била ненадлежна. Не оспорва вземанията по размер. В насроченото по делото открито съдебно заседание ответникът не се явява, като се представлява от адв. Радомирски, който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. чл. 422 ГПК ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл.

99 е за ищеца. Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между първоначалния цедент "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ответника К. М.

Н. е възникнало валидно правоотношение по Договор за стоков кредит № 6137***/13.04.2024г., по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с договорна лихва в уговорения размер, съответно валидна клауза за възнаградителна лихва и нейния размер; че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи плащане на търсените спрямо него суми или обстоятелства, които го освобождават от това задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от представеното по делото копие, между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като заемодател и К. М. Н. като заемател е сключен Договор за стоков кредит № 6137***/13.04.2024г., по силата на който дружеството е отпуснало на Н. стоков кредит в размер на 4697,99 лева за закупуване на техника от „Технополис България“ ЕАД при годишна лихва от 15,38% и ГПР 16,51%. Предвидено е заплащане на застрахователна премия по застраховка живот, безработица + стока. Кредитът следва да се върне на 24 анюитетни вноски, всяка от които по 261,62 лева, за 24 месеца с падежи в периода 14.05.2024г.-14.04.2026г. Договорът за кредит е означен като подписан с електронни подписи /л. 29/. Към него е налице сключена застраховка по застрахователна програма „Защита Макс“ със застраховател „Кардиф Животозастраховане“ – клон България. В стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити изрично е вписано, че сключването на застраховка не е задължително за отпускането на кредита. На л.

44 е представена фактура от 13.04.2024г. за закупена техника на стойност 4697,00 лева, платена с кредитна карта. При това положение и доколкото не са заявени други конкретни възражения от ответника, съдът приема, че е налице сключен договор за стоков кредит 2 между страните, като предвидените в него задължения за кредитополучателя да върне съответните суми са възникнали.

С Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2025г., „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлило и продало на „Еос Матрикс“ ЕООД вземанията си, описани в Приложение № 1Б към договора. Вземанията на кредитора-заемодател по посочения договор за кредит са част от прехвърлените вземания, видно от списъка на л. 72 от делото. Договорът е надлежно изготвен и подписан, като в него няма индикации, които да могат да обосноват извод за неавтентичност или преднамерено съставяне със съдържание за нуждите на процеса или за други цели. Дали цесията е съобщена или не на длъжника би имало значение единствено в случаи на извършени от него плащания и преценката на евентуалния им погасителен ефект. Доколкото такива не се твърдят, то фактът, че длъжникът е узнал за цесията евентуално дори едва с получаването на исковата молба за отговор, не влияе по никакъв начин на съществуването и дължимостта на вземанията, вече с нов титуляр – цесионера.

Сумите на задълженията не се оспорват по размер.

Съдът не намира основание за нищожност на представените по делото договори, които да следват от клаузите на самите договори /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, за недействителност на договора или уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи, включително при отчитане на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПКр, § 1, т. 1 ЗПКр и чл. 3, б.

„ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета: не бяха ангажирани доказателства, които да оборят обявеното, че договорът за застраховка не е задължителен за отпускането на кредита.

С оглед изложеното предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски по настоящото дело има само ищецът, който своевременно е заявил претенции в тази насока.

Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.

Ищецът е доказал и в негова полза следва да се присъдят като разноски в заповедното производство /ч.гр.д. № 2172/2025г. на РС-Шумен/ 305,00 лева или 155,94 евро.

Ищецът е доказал и в негова полза следва да се присъдят като разноски в първоинстанционното исково производство 34,78 евро за държавни такси и 350,80 евро за депозит за особен представител на ответника, т.е. общо 385,58 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД, че К. М. Н., ЕГН **********, от град София, дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, падежирали вземания, както следва:

1618,32 евро /3165,15 лева/ – главница по Договор за стоков кредит № 6137***/13.04.2024г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са цедирани на заявителя, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /29.07.2025г./ до окончателното ú изплащане;

357,35 евро /698,92 лева/ – договорна лихва за периода 14.05.2024г.-14.02.2025г.

3

ОСЪЖДА К. М. Н., ЕГН **********, от град София, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 155,94 евро, представляваща разноски в заповедното производство /ч.гр.д.

№ 2172/2025г. на РС-Шумен/, както и сумата от 385,58 евро за разноски в първоинстанционното исково производство /гр.д. № 53133/2025г. на СРС/.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4