Определение № 5576 от 02.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5576 гр. София, 02.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско дело № 20241110150887 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК

Постъпила е молба с вх. № 9884/13.01.2025 г. на длъжника А. В. Й., чрез адв. М. П., за допълване на определение № 1433/11.01.2025 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като в негова полза бъдат присъдени поисканите с възражението по чл. 414 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Насрещната страна – *** изразява становище за неоснователност на молбата и направеното с нея искане. Поддържа, че действието по подаване на възражение по чл. 414 ГПК няма самостоятелен характер, тъй като е само формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в исково, поради което за него не се дължи самостоятелно адвокатско възнаграждение, а освен това не е необходимо да бъде мотивирано. При условията на евентуалност счита, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, както и, че съдът не е обвързан от възприетите с Наредба № 1/09.07.2004 г. предели, позовавайки се на практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С438/2022 г.

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (едноседмичен за обжалване на определението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество – искането е частично основателно.

С определение № 1433/11.01.2025 г. съдът е обезсилил издадената по настоящото дело заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.09.2024 г., тъй като спрямо длъжника не е предявен установителен иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

В случая, съдът намира, че в полза на длъжника действително се дължат разноски, доколкото в преклузивния едномесечен срок кредиторът не е предявил иск за съществуване на вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.09.2024 г. и в приложение на нормата на чл. 415, ал. 2 ГПК същата е била обезсилена. Своевременно искане в този смисъл А. В. Й. е направил още с подаденото от него възражение по чл. 414 ГПК, чрез адв. М. П., а именно за присъждане в негова полза на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Наред с това, съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски – арг. чл. 81 ГПК. Доколкото с определението от 11.01.2025 г. за посочените суми настоящото производство е приключило, то съдът е следвало да разпредели и отговорността за разноските по него. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв адвокатът има право на 1 възнаграждение за своя труд, чийто размер се определя в договор между адвоката и клиента, който следва да бъде справедлив и обоснован – арг. ал. 2 от законовия текст. В случая, на л.

27 от заповедното дело е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между А. В. Й. и адв. М. П., в който е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. е заплатено в брой, поради което същият има характер на разписка – арг. т. 1 от ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Що се отнася до размера на следващото се в полза на длъжника адвокатско възнаграждение, следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото, с която се характеризира спорът, както и конкретно извършените от пълномощника на длъжника процесуални действия, изразяващи се в подаване на писмено възражение по чл. 414 ГПК по образец, с изложени доводи за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с въведени конкретни възражения за липса на облигационна връзка и изтекла погасителна давност. В случая, съобразявайки изложените обстоятелства, съдът намира, че справедливото и съотвестващо на извършения труд адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди в полза на длъжника, възлиза в размер на сумата от 100,00 лв. При определяне на размера му съдът съобрази още, че макар в проведеното заповедно производство извършеното от пълномощника на длъжника процесуално действие да се изразява единствено в подаването на възражение, то това действие поначало е обусловено от извършване на справка по делото, запознаване с предмета му, консултации с клиента.

Предвид това и с оглед даденото разрешение в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по отправено преюдициално запитване, съгласно което при определяне на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери, като възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа, при съобразяване с предмета на делото и извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител и участието му в процеса, при отчитане на положените усилия от пълномощника на страната. Нещо повече, защитата на длъжника срещу заповедта за изпълнение, чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, не е обусловена от материалния интерес. Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Следва да се отбележи, че съображения в горния смисъл са възприети и с определение от 17.01.2025 г. по ч. гр. дело № 15054/2024 г. по описа на СГС, II-Д въззивен състав, отразяващо найактуалната съдебна практика на въззивната инстанция по идентичен казус.

При това положение, съдът намира, че искането за присъждане на разноски по реда на чл. 248 ГПК е основателно за сумата от 100,00 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, която следва да се присъди в полза на А. В. Й., в какъвто смисъл определение № 1433/11.01.2025 г., постановено по настоящото дело, следва да се допълни.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 1433/11.01.2025 г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***да заплати на А. В. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 100,00 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по реда на чл. 248 ГПК в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3