Решение № 26 от 19.01.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Ямбол, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова И. при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И. Гражданско дело № 20252330103262 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 8, т. 1 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от А. В. К. - лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В. Л. П. за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителите домашно насилие от страна на Л. Д. П. – лице , с което първата молителка е живяла на семейни начала и баща на втория молител.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършен твърдения акт на насилие. Сочи се, че на 12.12.2025 год. ответникът взел детето и следвало да го върне на другия ден. Към 20.00 часа ищцата му звъннала , за да попита как е детето и чула силна музика, а бащата говорел заваляно. Разбрала, че се намират в чужда къща в с. Т. и предвид, че ставало късно, взела сестра си и и техен познат и отишли до адреса, който им бил познат. Констатирали обстановка, категорично неподходяща за 5- годишно дете. Вторият молител й казал, че иска да се прибере с тях. Тогава ответникът избухнал срещу детето и майката. Започнал да я обижда, а детето плачело. Хванал я за якето и се опитал да я хвърли по стълбите, крещял. Блъскал я, скъсал й якето. Скандалът се пренесъл и на двора. Бащата отворил колата и се опитал да изтръгне детето заедно с детското столче. Детето било изключително стресирано. Молителката позвънила на 112. Случилото се я карало да изпитва нескончаем страх за здравето и живота си, както и този на детето, т.к. това не било първа подобна случка.

Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.

3 от ЗЗНД.Представени са и други писмени доказателства, както и са ангажирани доказателствени искания.

В съдебно заседание молбата се поддържа от ищцата А. К. и процесуалния представител на двамата ищци.

Ответникът лично и с упълномощени адвокати оспорва претенциите. Ангажира 1 доказателства

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к. се твърди, че актът на домашно насилие е осъществен на 12.12.2025 год., пред родово и местно компетентен съд.

От представеното копие от Удостоверение за раждане и изготвените по реда на чл. 9,ал.5 от ЗЗДН справки се установява, че ответникът е баща, а ищцата майка на ненавършилия пълнолетие ищец В. Л. П., род. на ******* год.

Видно от събраните писмени доказателства по искане на ищцата е било образувано гр. дело по реда на ЗЗДН № ****/2021 год. по описа на ЯРС, прекратено на осн. чл. 231,ал.1 ГПК.

По делото е изискана и приета преписка рег. № *******/2025 год. на РУ – С., като видно от документите в същата на 12.12.2025 год. след 22, 30 часа полицейски служители са посетили сигнал в с. Т..На място са установили А. К., Л. П. и Р. Н., като са снети обяснения и от трите лица, а в последствие са съставени протоколи за предупреждение на осн. чл. 65,ал. 2 от ЗМвР , вр. чл. 144,ал.1 НК на К. и П..

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Р. Н. /приятел на сестрата на ищцата/ и Г. З. /собственик на дома в с. Т./. От показанията на двамата се установява, че познават и двете страни по спора, вкл. малолетното дете , като всеки от тях излага собствените си лични възприятия относно случилото се между страните на 12.12.2025 год.

Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка , във фактическо съпружеско съжителство, или интимна връзка.

Съгласно правната доктрина домашното насилие е съставомерен акт, подобен на престъплението и неговата противоправност е изрично и изчерпателно очертана в закона. То може да бъде: физическо насилие – да е насочено към причиняване на смърт, телесна повреда, увреждане на здравето; сексуално насилие – изнасилване, блудство; психическо насилие – причиняване на депресия и друго психическо заболяване, насаждане на страх, омраза, отчуждение от социалната среда; емоционално насилие – предизвикване на отрицателни емоции; икономическо насилие – отказ да се предоставят финансови средства, които се следват и от които се нуждае насилваното лице, използване на икономическа принуда, за да се държи в подчинение едно лице и да се принуждава да извършва или неизвършва нещо, неправомерно изразходване на активите на имуществото му; опит за физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие; принудително ограничаване на личния живот – забрана да се среща с определени хора, да учи, да спортува, да посещава културни мероприятия; принудително ограничаване на личната свобода – заключване, заплаха да излиза навън; принудително ограничаване на другите лични 2 права на засегнатото лице – например, да се облича по определен начин, да слуша или чете определени произведения, да общува с определени хора; някои от изброените действия, извършвани върху друго лице в присъствие на дете.

В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че е налице осъществено по отношение на молителката А. К. физическо и психическо насилие , изразяващо се в дърпане, бутане/блъскане и отправяне на обидни думи, пряк свидетел на които действия е бил молителят В. П. ,т.е. спрямо него е било осъществено психическо насилие. В случая съдът не приема за безспорно установено твърдението по отношение на детето да е било осъществено физическо насилие изразяващо се в блъскане към стена. Налице е разминаване между описаното в ИМ и показанията на двамата незаинтересовани свидетели по отношение на този факт. В ИМ се твърди, че когато ищцата е започнала да обува детето, пред св. Н. и сестра й А. ответникът е хванал детето за якето и го е хвърлил в стената. В показанията си св. Н. посочва, че двамата със св. З. са били на стълбите пред къщата, а двете сестри са останали да обуят детето, както и че е бил пряк свидетел , че бащата е хвърлил детето към стената.

Св. З. също посочва, че двамата с Н. са били на стълбите пред антрето, като не са имали постоянна видимост към случващото се вътре, като е категоричен , че ответникът не е хвърлял детето към стената, а същото плачело, т.к. родителите му се карали, на каквито караници помежду им често се случвали.

В процесния случай декларацията по чл.9,ал. 3 от ЗЗДН , на осн. чл. 13,ал.3 от същия закон може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита. Същата се подкрепя относно твърденията за изричане на обидни думи на висок тон спрямо молителката К. пред детето на страните, както и в частта относно упражнено спрямо същата физическо насилие – дърпане, блъскане, от събраните по делото гласни доказателства.

При установеността на извършеното домашно насилие на процесната дата, следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира защитата на молителите. Съдът намира, че следва да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН по отношение на молителката А. К. за срок от дванадесет месеца . При преценката си съдът отчете както се посочи по-горе , че спрямо същата е осъществявано и физическо насилие, очевидно влошените отношения между нея и ответника във връзка с начина и мястото на осъществяване на режима на лични контакти на бащата с детето, липсата на доказателства установяващи да е налице системност в поведението на ответника. По отношение на молителя В. П. като отчете конкретиката на настоящия казус, вкл. факта, че детето не е било пряка жертва на физическо насилие , а случаят от 12.12.2025 год. се възприема като единичен, а не като утвърдено поведение на бащата спрямо сина му, съдът счита, че адекватната мярка за защита от това домашно насилие следва да бъде единствено въздържане от извършване на домашно насилие спрямо детето. Тези мерки съдът намира за справедливи и съответстващи на степента на тежест на извършеното като при съобразяване на примерните критерии по ППЗЗДН, съдът приема,че в процесния случай е налице средно ниво на риск. Останалите поискани мерки за защита на насилие не съответстват на вида и на степента на домашното насилие, поради което и не следва да бъдат налагани.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН , в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв.

Същият следва да бъде осъден да заплати на ищците сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв./ 613, 55 евро/, размерът на които 3 съдът приема, че не е прекомерен, предвид характера на производството касаещо защита на две лица, обема на събрания доказателствен материал, вкл. обема на извършената от процесуалния представител на ищците работа.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от ЗЗДН, Ямболският районен съд

РЕШИ:

НАЛАГА мерки за защита на А. В. К., ЕГН **********- лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В. Л. П., ЕГН ********** срещу осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на Л. Д. П., ЕГН **********, КАТО:

ЗАДЪЛЖАВА Л. Д. П. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. В. К. и В. Л. П..

ЗАБРАНЯВА на Л. Д. П. да приближава А. В. К., жилището, местоработата и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м. за срок от дванадесет месеца.

ОСЪЖДА Л. Д. П., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на Ямболския районен съд в размер на 25 лв./12,78 евро/.

ОСЪЖДА Л. Д. П., ЕГН ********** да заплати на А. В. К., ЕГН **********лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В. Л. П., ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 1200 лв./ 613, 55 евро/.

Да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдената държавна такса.

Да се издаде заповед за защита.

Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Предупреждава Л. Д. П., ЕГН ********** , че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР – Я..

Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок , считано от 19.01.2026 год.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Ямбол, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова И. при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И. Гражданско дело № 20252330103262 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 8, т. 1 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от А. В. К. - лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В. Л. П. за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителите домашно насилие от страна на Л. Д. П. – лице , с което първата молителка е живяла на семейни начала и баща на втория молител.