Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1635 от 07.12.2022, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 1399/2022
Вид
Решение № 1635
Подписан
07.12.2022
В сила
07.12.2022
Състав
МАРИЯНА ДИМИТРОВА ШИРВАНЯН

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№...........................................2022 г., гр. Варна В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав, в публично заседание на шестнадесети ноември 2022 г., в състав:

Административен съдия: Марияна Ширванян при секретаря Светла Великова като разгледа докладваното от съдия

Марияна Ширванян адм. дело № 1399 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 121, ал. 1 и чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по жалба на В.О.К., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Н., срещу Заповед № ДН-51-2/06.06.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РД „АА“/.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че не процесната заповед не е издадена от оправомощено лице, тъй като директора на РД „АА“ не е сред оправомощените лице, посочени в заповед № РД-01-10/20.01.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Изложени са съображения, че от обжалваната заповед не става ясно, кое точно служебно задължение не е изпълнила жалбоподателката, тъй като нито в длъжностната й характеристика, нито в Указанията за контролна и административнонаказателна дейност в ИА „АА“ е уточнено точно как да се съхраняват преписките по съставените АУАН и чия е отговорността за това. Твърди се, че макар и достъпът до помещението, където се съхраняват преписките да е ограничен, заедно с К. работят още двама души, които не са наказани, въпреки че те също работят с преписките и имат достъп до тях. Сочи се, че контролът по преписките е вменен на жалбоподателката, но когато тя е в регламентирани почивки, отпуска, командировка или извън помещението, не е определено друго лице, което да упражнява контрол. Изложени са доводи, че през последните няколко месеца лицата, които работят по преписките са се сменили няколкократно, поради което контролът върху достъпа до помещението е трудно осъществим, поради което отговорността не е само на К., а и на другите служители, които работят в същото помещение. Твърди се, че ключовете за стаята могат да бъдат използвани и от други лица, извън посочения кръг, на етажа и в стаята за обработка на преписките няма поставени камери, както и няма назначен охранител, който да осъществява контрол на достъпа до помещенията. Излагат се доводи, че липсва ясно очертан метод за съхранение на преписките по съставените актове, както и с неспазването на чл. 91 от ЗДСл дисциплинарният орган е нарушил принципа на съразмерност и е постановил несъответен на целта на закона акт. Твърди се, че при извършената проверка не е установено, че имено жалбоподателката е допуснала да не се съхрани преписката по АУАН и не може да се установи от мотивите на процесната заповед защо органът е приел, че именно тя е извършила деянието. С оглед изложеното моли заповедта да се отмени и да се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез процесуалния си представил, поддържа жалбата и излага подробни съображения за нейната основателност. Сочи, че отношението на служителката е било отговорно, тъй като именно тя е сигнализирала за изчезналата преписка. Изложени са съображения, че посоченият чл. 125, ал. 5 от Указанията за контрол на административнонаказателната дейност не кореспондира с изложеното в заповедта. Моли заповедта да бъде отменена и да й бъдат присъдени сторените разноски.

Ответната страна – Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администарация“, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган. Сочи се, че в периода, в който преписката е изчезнала, служителката е била на работа и е имала възможността да осъществява контрол. По отношение на достъпа до стаята сочи, че същата се заключва след края на работния ден. Счита заповедта за правилна и законосъобразна. Моли оспорената заповед да бъде оставена в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване акт, от лице с правен интерес – адресат на акта, и пред надлежния съд, поради което се явява допустима за разглеждане.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и преценка на законосъобразността на оспореното решение с оглед доводите в жалбата и разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема следното:

С доклад рег. № 11-51-3342/11.05.2022 г. В.К. на длъжност старши инспектор в Отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр. Варна е уведомила директора на РД „АА“, че на 10.05.2022 г. е предприела издаване на актове, съставени на 31.01.2022 г., след като е издала акт № 319836 от 31.01.2022 г., около 15:00 часа е излязла от стаята. В помещението е останала мл. експерт В.С, след като се е върнала е установила, че стаята е отключена и в нея няма никой. След като е започнала отново работа е установила, че АУАН № 319874/31.01.2022 г., ведно с цялата административна преписка липсва в описа. В докладната е посочено, че служителката не е обърнала внимание дали преди да излезе преписката е била в описа, но към 03.05.2022 г. е била на мястото си в описа. Посочено е, че за периода 03.05.2022 г. до 10.05.2022 г. описът с преписките се е съхранявал в метален шкаф. Металният шкаф не се заключва, тъй като ключът е счупен в ключалката, в стаята не се допускат външни лица, а в случай че се наложи да влязат други служители, то те никога не биват оставяни сами в стаята. Посочено е, че по веднъж отчетените преписките, последните могат да бъдат взети единствено по утвърдения ред, съгласно чл. 163, ал. 2 и ал. 3 от УКАНД.

Служителката е посочила, че винаги щом напуска стаята заключва вратата, а независимо от утвърдения ред, резервни ключове за стаята и за всички други стаи има в стая 6, които се използват от чистачките. Към докладната са приложени списък на върнатите АУАН за издаване на наказателни постановления, копие на АУАН № 319874/31.01.2022 година.

Във връзка с депозирания доклад Директорът на РД „АА“ издава Заповед № РД-12-1692/26.05.2022 г., с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22, ал. 2, т. 3 от Устройствения правилник на ИА „АА“ определя работна група, която да извърши проверка и обследване във връзка с данните, изнесени в доклада на г-жа К.. Определен е срок за изготвяне на доклад – 03.06.2022 година.

По повод изчезналата преписка на 03.06.2022 г. комисията е изслушала обясненията на В.К., за което е съставен протокол.

С доклад рег. №11-51-3342/1/03.06.2022 г. комисията е уведомила директора на РД „АА“, че при проверка на документите, съхранявани в касата на стая № 4 /кабинет на директора/ е установила наличието на дублираща бележка за определяне на НП по АНП, образувана с АУАН № 319874/31.01.2022 година. Докладвано е, че други документите не са установени, нито в стая № 4, нито в помещенията на АНД, както и че в периода от 31.01.2022 г. до момента /а и преди това/ кръгът на лицата, които пряко или косвено са имали достъп до административнонаказателните преписки е бил прекалено широк.

Докладвано е също, че лицата обработващи АНП са се сменяли неколкократно, както и че не се е установило категорично дали след определянето на 03.05.2022 г. преписката е върната в помещенията на АНД или е изчезнала в периода до установяването на 10.05.2022 година. Предвид установеното комисията е излязла със следните предложения:

1.

На старши инспектор В.О.К. да бъде наложено, предвиденото в чл. 90, ал. 1 от ЗДСл, наказание „забележка“, в качеството й на лице, което със Заповеди №№ РД-12-533/19.03.2021 г. и РД-12-360/01.02.2022 г. на Директора на РД „АА“ – Варна са възложени функции по чл. 163 от Указания за контролна и административнонаказателни дейности в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, утвърдени със Заповед № РД-08-59/10.09.2020 година.

2.

Да се ограничи физическият достъп на инспекторите при получаване и отчитане на АУАН до административнонаказателните преписки.

3.

Да бъдат актуализирани, съобразно измененията състав на служителите след смяната на ръководството на дирекцията, всички заповеди, издадени във връзка с УКАНД.

Въз основа на изложените съображения в изготвените доклади директорът на РД „АА“ Варна издава оспорената в настоящото производство Заповед № ДН-51-2/06.06.2022 година, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 1, чл. 97, ал. 1, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 и от Закона за държавния служител и чл. 4, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в администрацията и във връзка със заповед № РД-01-10/20.01.2017 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“ на В.К. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.

В заповедта е посочено, че с действията си служителят не е изпълнил точно служебните си задължения, вменени му с „Указания за контролната и административнонаказателната дейност в ИА „АА“, с което е нарушил чл. 125, ал.

5. Обжалваната заповед е връчена на К. на 06.06.2022 година, видно от отбелязване върху нея.

По делото е представена длъжностна характеристика за старши инспектор в отдел „Контрол“, с която жалбоподателката е запозната на 17.03.2020 година, както и заповеди с №№ РД-12-537/19.03.2021 г. и РД-360/01.02.2022 година, с които са определени лицата, имащи право на достъп до архивиране и обработка на административнонаказателни преписки /стая №15/ на РД „АА“ – Варна.

По делото са снети обяснения от процесуалния представител на ответната страна, съгласно които след като се съставят актовете за установяване на административни нарушения се съхраняват в специална стая до регионалната дирекция. Преписките не се съхраняват в помещението, в което работи жалбоподателката, а в отделна стая с метални шкафове. Младши експерт С. сочи, че нямат създадена система, в която да отбелязват кое лице по кое време получава или изважда конкретния акт. Отбелязва се само, ако преписката се изнася извън стаята по съхранение, че за тези случай имат изградена система.

Всяко лице, което е с длъжностна характеристика, която му позволява да работи по преписките може да влиза в стая № 15 и да работи по конкретна преписка, без това да бъде отбелязано някъде, освен ако преписката не се изнася от помещението. Процесуалният представител сочи, че в тази стая работят три лица, сред които е и тя самата, както и началникът им. Всеки служител и началникът имат ключ за стаята, който съхраняват в себе си, като имат договорка при излизане от помещението същото да се заключва. В коридора няма камери. Лицето, което е взело преписката, за да работи по нея може да не отбелязва никъде, освен ако не я изнесе от стаята. Според обясненията на С. работата по преписките е разделена от момента, в който актът постъпва, всеки един от тримата служители работи с преписките на определен етап. С. сочи, че тези правила за работа са посочени в Указанията за административнонаказателната дейност, но там само повърхностно са посочени правомощията на съответните служители за работа със съответните документи. Редът за работа в стая № 15 те сами са определили, като няма конкретно разписани правила. Младши експерт С. посочва също, че жалбоподателката не може да издаде акт, с който да забрани влизането в стая № 15, тъй като същата е в условия на равнопоставеност с останалите служители. Посочва още, че правомощията на К. са да ограничава достъпа на други лица до тази стая. Стаята се е почиствала след работно време и когато няма никой в нея.

При така установената фактическа обстановка, безспорна между страните и след извършена задължителна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, съдът констатира, че:

Съгласно чл. 92, ал. 1 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 1 и чл. 97, ал. 1 ЗДСл дисциплинарните наказания, в частност „забележка“, се налагат от органа по назначаването с мотивирана писмена заповед. Безспорно е по делото, че органът по назначаването на В.О.К. е Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В конкретния случай Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е делегирал правомощията си на директорите на регионалните дирекции „АА‘ към ИА