Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 463 от 18.03.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 190/2026
Вид
Разпореждане № 463
Подписан
18.03.2026
В сила
18.03.2026
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 463 гр. Перник, 18.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500190 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 248/26.11.2025 г., постановено по гр. д. № 711/2025 г., Радомирският районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от ищците С. Д. П., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: с. Червена могила, община - гр. Радомир, област Перник и Р. И. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Червена могила, община Радомир, област Перник, със съдебен адрес: ****, адв. Б. Б., срещу ответника „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Петър Р.ов Петров и Милена Стайкова Ценова, с който молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищците не дължат на ответника, поради погасяване по давност на вземането - дължими суми за доставена топлинна енергия до имот, находящ се в *****, в размер на 6 200.98 /шест хиляди и двеста лева и деветдесет стотинки/ лева, от които главница в размер на 2296.36 /две хиляди двеста деветдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ лева, лихва в размер на 2 780.44 /две хиляди седемстотин и осемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева за периода 08.04.2014 година - 18.06.2025 година, сумата от 100,00 лв. разноски, за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 1024 /хиляда и двадесет и четири лева и осемнадесет стотинки/ - такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ изчислени към 18.06.2025 година. Със същото решение, съдът се е произнесъл и по отношение на дължимите се съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от С. Д. П. и Р. И. П., чрез адв. Бл. Б. с която се обжалва първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е порочно и е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че при постановяване на решението районният съд не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните поделото доказателства, като същевременно е лишил страната от събирането на гласни доказателства. Намира, че съдията докладчик е подходил избирателно по отношение на наличните доказателства. На следващо място се излагат съображения, че към решението на съда са изложени бланкетни и схематични мотиви. Допълва, че 1 необсъждането на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на повдигнатия спор, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и има за последица отмяна на атакуваното решение. В подкрепа на изложената теза се цитира и съдебна практика. В продължение се навеждат твърдения, че районният съд не е взел предвид че ответното дружество се е снабдило с изпълнителен лист на 10.05.2014 г. от СРС, издаден на осн. чл. 410 от ГПК въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3827/2014 г., което означава, че към момента е изтекла петгодишната давност. Излага, че от обжалваното съдебно решение не става ясно дали спирането или прекъсването на давността е по отношение на двамата длъжници – ищци по предявения отрицателен установителен иск. Сочи, че съдът не се е произнесъл по наведения от страната довод, че са погасени всички акцесорни вземания по давност, включително и дължимата лихва за забава. Въз основа на изложените съображения се моли съда за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените искове. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна – „Топлофикация София” ЕАД, чрез юрк. Петя Пенкова е депозирала отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд в мотивите си подробно и съобразно константната съдебна практика е постановил мотивирано и обосновано решение. Сочи, че по изпълнителното дело са извършени множество справки и са предприето множество изпълнителни действия, като ответното дружество регулярно е подавало молби за извършване на актуално имуществено проучване и налагане на съответни обезпечителни мерки. Цитира се съдебна практика и се сочат конкретни разпоредби, регламентиращи прекъсването на давността в принудителното изпълнение и основанията за прекратяване на делото на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Излага аргументи въз основа на които твърди, че давността за вземанията, установени след проведено заповедно производство по ГПК и издаден изпълнителен лист е винаги 5 годишна, като отново в защита на изложеното се цитира богата съдебна практика. Счита, че в настоящия случай безспорно е установено, че в рамките на пет-годишния давностен срок са предприети действия по принудително изпълнение и давността за вземането е прекъсвана многократно, а именно както чрез сезирането на съдебния изпълнител с нарочни молби, така и с извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на възложените по реда на чл. 18 от ЗЧСИ правомощия. Отбелязва, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че във връзка с обявеното извънредно положение на територията на Република България и съгласно Закона за марките и действията по време на извънредното положение спират да текат определени изрично посочени срокове.

Предвид изложеното се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от първата инстанция решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсулско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора към нея не е направено искане за събиране на 2 нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.04.2026г. от 10.30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемата страна.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3