Решение № 307 от 10.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Варна, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.а

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20223100502575 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувно е по въззивна жалба вх. №58188/24.08.2022г. на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК 000694959, представлявано от изпълнителните директори Св.Г. и Т.М., чрез пълномощник юрк. Н.П. срещу Решение №2659/09.08.2022г., постановено по гр. дело №3471/2021 год. по описа на ВРС, в частта, с която Банката е осъдена да заплати на П. Я. И. сумата от 60 лева за заличаване на обезпечения по изп. дело №441/2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба 08.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД; сумата 1250 лева, като частичен иск за задължение в размер на 5000 лева, представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и напрежение от мисълта за осъществявано спрямо него принудително изпълнение (без ищецът да посочва по кое изпълнително дело са преживяванията, а според съда е по изпълнително дело №441/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№711), ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба 08.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и сумата от 750 лв. на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят счита решението в тази част за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на основание чл.281, т.3 от ГПК. Твърди, че е 1 постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и процесуални норми поради неспазено задължение решаващият съд да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото. Счита, че съдът не е изпълнил и задължението си да обсъди всички направени в отговора по чл.131 от ГПК и писмените бележки възражения на ответника. Излага, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения, съдът е постановил немотивиран акт, изразяващ се в липса на правна обосновка на изводите и допусната грешка в логическата ориентация, със съществени правни последици за спора. Твърди, че по делото не е доказано противоправно деяние, проявено чрез виновно бездействие на служители на дружеството, като елемент от фактическия състав на отговорността при възлагане на работа по чл. 49 от ЗЗД. Недоказани са и останалите елементи от фактическия състав на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД - вина и логическа връзка между твърдените психически травми и иницииране на принудително изпълнение от банката.

Счита, че отхвърлянето на исковата претенция за причинени от банката имуществени вреди в процеса на събиране на присъдено и ликвидно вземане срещу длъжника П. И. по реда на глава 37 „Заповедно производство" от ГПК обуславя и неоснователността на претенцията за причинени неимуществени вреди, поради тяхната акцесорност. Счита за недопустимо уважаване на искова претенция, единствено въз основа на показания на водени от заинтересованата страна свидетели ангажира експертиза на специалисти лекари, психолози, психотерапевти, които да удостоверяват твърдяните психосоматични промени у ищеца. По изложените съображения моли да бъде отменено Решение №2659/09.08.2022г., постановено по гр. дело №3471/2021 год. по описа на ВРС, в частта, в която Банката е осъдена да заплати на П. Я.

И. сумата от 60 лева за заличаване на обезпечения по изпълнително дело №441/2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба 08.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, сумата 1250 лева, като частичен иск за задължение в размер на 5000 лева, представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и напрежение от мисълта за осъществявано спрямо него принудително изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба 08.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и сумата от 750 лв. на основание чл.78, ал.1 от ГПК, като в останалата част решението да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултското възнаграждение за представителство пред въззивна инстанция в размер на 360 лв. на основание чл.25, ал.2 от Наредба за заплащане на правна помощ във вр. чл.78, ал.8 от ГПК.

Чрез представения писмен отговор, П. Я. И. оспорва въззивната жалба, като моли да бъде оставена без уважение и му бъдат присъдени разноски.

Твърди, че фактите по делото са били правилно установени, като въз основа на събраните доказателства съдът е достигнал до законосъобразния извод, че 2 с неоснователно водените изпълнителни дела, ответникът му е причинил претендираните имуществени и неимуществени вреди, поради което следва да понесе своята отговорност.

Постъпила е и въззивна жалба вх. №63621/19.09.2022г. от П. Я. И. с ЕГН ********** срещу Решение №2659/09.08.2022 г. постановено по гр. д. № 3471/2021 г. на ВРС в частта, в която се отхвърлят исковете му за заплащане на сумата от 1250 лв. представляваща частична претенция от сумата претендирана като обезщетение за причинени му имуществени вреди по изпълнително производство № 20107110402133 за сторен разход за адвокатска защита в размер на 2500 лв., както и за сумата от 1250 лв. представляваща частична претенция от сумата претендирана като обезщетение за причинени му имуществени вреди по изпълнително производство № 20187110400441 за сторен разход за адвокатска защита в размер на 2930 лв., както и за сумата от 72 лв. представляваща такси към ЧСИ по ТТРЗЧСИ по изпълнително производство № 20107110402133, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на исковата молба. Твърди, че по делото еднозначно и категорично се установява, че ответникът е бил наясно с извършеното плащане на дълга към 31.05.2018г. и пълното погасяване на задълженията по изпълнителния лист, но въпреки това по изпълнително дело №20107110402133 са предприети действия по принудително изпълнение. Счита за неправилен извода на съда, че тъй като са настъпили предпоставките за прекратяване на изпълнително производство

№

20107110402133 по право, последващото действие/бездействие на взискателя е без правно значение за изпълнителното производство, поради което и реализираните от ищеца/длъжник по изпълнението разноски за адвокат не са в пряка причинна връзка с поведението на взискателя. Твърди, че съдът в нарушение на материалния и процесуален закон е приел, че щом по делото не е представен нарочен договор за правна защита и съдействие, по който е извършено плащане репариране на такова, под формата на причинени вреди не се дължи. Излага, че длъжникът не е длъжен да включи и изчерпи искането си за разноски и да приложи доказателства за разноски с първоначалните си действия по изпълнителното делото, т. к. част от разноските могат да бъдат извършени и на по-късни етапи, както се е случило, още повече че в самото изп. дело ЧСИ не дължи произнасяне по искане за присъждане на разноски от страна на длъжника, Изпълнително дело е било прекратено след депозиране на жалба и заплащане на дължими в тази връзка такси, поради което не е вярно, че адв.

Л. П. е упълномощен по изпълнителното производство едва след неговото прекратяване. По изложените съображения моли, след като съдът приеме жалбата му за основателна, да уважи изцяло претенциите му за сумата от 1250 лв. представляваща частична претенция от сумата претендирана като обезщетение за причинени му имуществени вреди по изпълнителнопроизводство №20107110402133 за сторен разход за адвокатска защита в размер на 2500 лв., за сумата от 1250 лв. представляваща частична 3 претенция от сумата претендирана като обезщетение за причинени му имуществени вреди по изпълнително производство № 20187110400441 за сторен разход за адвокатска защита в размер на 2930 лв., както и за сумата от 72 лв. -за такси към ЧСИ по ТТРЗЧСИ по изпълнително производство № 20107110402133, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на исковата молба. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в тази част и присъждане на разноски.

Срещу тази жалба не е депозиран писмен отговор от насрещната страна.

Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано по кумулативно съединени искове с пр.осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от П. Я. И., ЕГН ********** срещу ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, за заплащане на обезщетение 1. за имуществени вреди по изп.дело № 20107110402133 по опис на ЧСИ Д.П. – Я. в размер на 1250 лева, представляваща частичен иск от 2500 лева за адв. възнаграждение и 72 лева такса по ТТРЗЧСИ; за сумата от 1250 лева, представляваща частичен иск от сумата 2930 лева, представляваща възнаграждение за адвокат и 60 лева за заличаване на обезпечения, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на предявяване на исковата молба, претендирани като обезщетение за имуществени вреди по изп.дело № 20187110400441 по опис на ЧСИ Д.П. – Я.; 2. за неимуществени вреди в размер на 1250 лева като частична претенция от задължение в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за преживян стрес и напрежение от мисълта за осъществявано спрямо него незаконосъобразно принудително изпълнение и необходимостта да доказва правотата си, да организира и осъществя защитата си, както и да бъде третиран незаконосъобразно като длъжник, като всичко това му е причинило уплаха, стрес, тревожност водещи до нарушено емоционално състояние и ежедневие, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба. Ищецът твърди, че по молба на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД било образувано изпълнително производство № 20107110402133 на ЧСИ Д.П.-Я. с per. № 711, което било прекратено поради процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Впоследствие -отново по молба на ответника било образувано ново изпълнително производство № 20187110400441 на ЧСИ Д.П.-Я. с per. № 711, което също било прекратено поради материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение. И двете изпълнителни производства били образувани на основание издаден през 2010 г. в полза на ОББ АД изпълнителен лист от 27.10.2010 г. по ЧГД № 14458/2010 г. на ВРС, 17 състав, по силата на който П. Я. И. и съпругата му Кр.Д. И.а са осъдени като солидарни длъжници да заплатят на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД 4 сумата от 247 524,15 евро, от които 228 392, 36 евро - главница, 18 862, 35 евро - лихва за периода от 25.09.2009 до 20.09.2010 г., 359,44 евро, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 14 973, 45 лева разноски по делото. Изпълнителните производства са насочени и срещу ипотекарните длъжници Н. И.а В. и В. И.а И.а-като единствени наследници на Н.М.Ст. и Ив.В.Ст., които приживе ипотекирали жилището, находящо се на 5/6 етаж в сградата на ул.Св. Никола № 98, ведно с избено помещение № 7 и гараж № 3 с площ 20, 60 кв. м., ведно с 1,2782 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, целият с площ от 3427 кв. м., съставляващ УПИ № VI 2074, в кв. 49 по плана 21 подрайон на гр. Варна, съгласно НА за учредяване на договорна ипотека № 42, том II, per. № 2528, дело № 233 от 2008 г., за обезпечение на дълга на П. Я. И. с ЕГН ********** и Кр.Д. И.а с ЕГН **********, с адрес: **************, по договор за кредит, сключен между П. Я. И. и Кр.Д. И.а и ОББ АД. В последствие изп. производство №2133/2010 било спряно по искане на взискателя, считано от 11.04.2011 г. поради подновяване на задължението, чрез сключване на Споразумение от 30.03.2011 г. между П. Я. И. и ОББ АД с предмет пре-уреждане на възникналите до момента отношения, като е договорено, че ако се извърши плащане на общата сума от 285 360 евро до 20.05.2018 г. задълженията ще се погасят изцяло, тоест ОББ АД няма да има претенции към П. Я. И. и солидарния длъжник Кр.Д. И.а и няма да има и претенции към ипотекирания апартамент. Със сключване на споразумението били опростени част от първоначалните задължения. Ищецът твърди, че на ОББ АД било престирано изцяло задължението, подновено със Споразумение от 30.03.11г., поради което и Банката не би следвало да има претенции нито към П. Я. И. и респективно Кр.Д. И., нито към ипотекраните длъжници.