Решение № 111 от 01.10.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. П., 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20251230200321 по описа за 2025 година

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. С. Д., ЕГН **********, с адрес /населено място/, против Наказателно постановление № 24-0314-000672 от 10.12.2024 г. на Началник Група в ОД на МВР Б., РУ-П., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева и за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/ лева. На основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г. на МВР, са отнети общо 10 точки.

Наказаното лице останало недоволно от издаденото НП, който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди се, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява от процесуален представител.

Административно наказващият орган – Началник Група в ОД на МВР Б., РУ-П., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и потвърждаването му. Обективирано е и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като размерът на последното не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.

1

ТО – П. към Районна прокуратура – Б., не изпраща представител и не взема становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства, приложените към административно наказателната преписка, а именно: НП № 24-0314-000672/10.12.2024 г., АУАН № GA 1221245/21.11.2024 г., справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на МВР, относно определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, както и събраните в хода на съдебното следствие: писмо рег. № 314000-6314/20.06.2025 г. от Началник РУ-П., ведно с писмо рег. № 244р-16713/16.06.2025 г. от Началник сектор ЧРПО, Удостоверение с рег. № 244р-16710/16.06.2025 г. и копие на типова длъжностна характеристика рег. № 3286р45560/11.09.2023 г.

Разпитани бяха свидетелите М. А. С. и В. Н. И..

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установи се в процеса, че на 21.11.2024 г. в 23:10 часа в /населено място/, в района на бензиностанция „ОМВ“, жалбоподателят управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.

№ ***, собственост на Ж.Т.М от гр. П.. По същото време и на същото място свидетелите М.

А. С. и В. Н. И., двамата служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Б., РУ-П. обслужващи територията на РУ - П., изпълнявали служебните си задължения по пътния контрол, като същите били позиционирани именно на ул. „Ц.Б.“, в района на бензиностанция „ОМВ“ в гр. П.. Мястото било осветено и полицейските служители забелязали, че водача на лекия автомобил управлява същия, без да е поставил обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. Свидетелят М. С. спрял водача на лекия автомобил за проверка като освен установеното, че същия шофира без поставен обезопасителен колан, извършили и справка чрез служебен таблет, при която проверка установили, че управляваното от жалбоподателя МПС, не е представено на „Годишен технически преглед“ в определения за това срок.

За извършеното от жалбоподателя, свидетелят М. А. С. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Б., РУ-П., в присъствието на свидетеля В. Н. И., на 21.11.2024 г. съставил АУАН Серия GА № 1221245, против И. С. Д., в който възприел, че на 21.11.2024 г. в 23:10 часа в /населено място/, в района на бензиностанция „ОМВ“, последният като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, собственост на Ж.Т.М от гр. П., не е поставил обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван, с което виновно е нарушил чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, както и че управлява МПС, което не е представено на „Годишен технически преглед“, с което виновно е нарушил чл. 147, ал. 1 от 2

ЗДвП. Актът е предявен на жалбоподателя, като същият го разписал без възражения.

Въз основа на така съставения акт, на 10.12.2024 г. Началник Група в ОД на МВР Б., РУ-П., издал и обжалваното НП № 24-0314-000672, в което възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева и за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, са отнети общо 10 точки.

НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя И. С. Д. на 20.05.2025 г., и на 02.06.2025 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят М. А. С. и свидетелят по съставянето на акта В. Н. И..

Полицейските служители установяват, че на инкриминираната дата били нощна смяна.

Същите били позиционирани на ул. „Ц.Б.“ в района на бензиностанция „ОМВ“ в гр. П.. Тъй като мястото било осветено забелязали водач, който управлява МПС без поставен обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван, поради и което го спрели за проверка. Извършили и проверка със служебен таблет, при което установили, че МПС-то, което жалбоподателят управлява, не е представено на ГТП, в определения за това срок. За констатираното полицейският служител М. С., съставил АУАН на водача на процесното МПС – И. Д. С.. Актът бил съставен на място и разписан от жалбоподателя, без възражения.

Актосъставителят допълва, че доколкото си спомня Д. устно заявил, че ще остане без точки.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по делото, като намери, че същите са достатъчни за изясняване на обективната истина по делото.

Съдът намира, че няма никакъв спор за фактите между страните, а всички доказателствени източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна картина за процесните събития.

Ето защо, съдът кредитира с доверие цялата събрана по делото доказателствена съвкупност и намира, че не е нужно да излага подробни мотиви.

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице, което има интерес от провеждането на настоящото производство, срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС – П.. Спазен е и законоустановеният 14 - дневен срок, считано от датата на връчване на НП.

Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:

3

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в закона. Съгласно чл.

189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН е съставен от компетентен актосъставител – мл. автоконтрольор II - I степен в сектор/група „Охранителна полиция“/ група „Пътен контрол“/ група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охрантелна полиция“, участък към РУ при ОДМВР, а НП е издадено от компетентен АНО – Началник Група в ОД на МВР Б., РУ - П., упълномощени със Заповед с рег. № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, чл. 57 и чл. 58 ЗАНН.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

В настоящия казус, жалбоподателят И. С. Д. е санкциониран за това, че на 21.11.2024 г. в 23:10 часа в /населено място/, в района на бензиностанция „ОМВ“, управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, собственост на Ж.Т.М от гр. П., без да е поставил обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван, с което виновно е нарушил чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, както и че управлява МПС, което не е представено на „Годишен технически преглед“, с което виновно е нарушил чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

По административното обвинение за нарушение на разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП:

Правилно първото нарушение е квалифицирано под материалната норма на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП - Посочената за нарушена норма регламентира, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Съдът възприема изцяло свидетелските показания на свидетелите М. А. С. и В. Н. И., които поддържат фактическата обстановка и заявяват, че на процесната дата съвместно при 4 изпълнение на служебните си задължения по контрол на пътното движение, са спрели за проверка жалбоподателя, като са установили, че същият управлява МПС без поставен предпазен колан, с какъвто е оборудвано МПС-то. Освен това съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на жалбоподателя в хода на съдебното дирене не бяха ангажирани гласни доказателствени средства, разколебаващи или опровергаващи фактическата обстановка в АУАН и НП в тази му част.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда административно наказание Глоба във фиксиран размер от 50,00 лева. По силата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, наказва се с глоба 50,00 лева водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.

Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят И. С. Д. е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген голф“, с рег. № ***, за което превозно средство няма спор, че е категория N1, съгласно чл. 149, ал. 3, б. „а“ от ЗДвП, без да използва обезопасителен колан, след като е установено, че е било оборудвано с такива.