Решение № 136 от 18.12.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Девня, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. ИЛ. В. като разгледа докладваното от Д. ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20233120200343 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ, ЕИК 205756975, представлявано от инж. Ц. М. Б. – изпълнителен директор, чрез проц. представител – ю. к. М. Кр. срещу Наказателно постановление №НЯСС-309/22.12.2021 г. , издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – София /ДАМТН/, с което на въззивника за нарушение по чл. 190а ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл. 200 ал. 1 т. 39 от ЗВ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

Въззивникът счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че при съставяне на АУАН са нарушени императивни разпоредби от ЗАНН като чл. 34 и чл. 40 от ЗАНН, като излага пространствени аргументи за това в жалбата. Счита, че при издаването на наказателното постановление е нарушен и материалния закон, в това число и чл. 28 от ЗАНН, който не е приложен от административно – наказващия орган, както и че е санкциониран за деяние, което не съставлява административно нарушение. На тези и други основания моли за цялостна отмяна на обжалвания акт. Претендира разноски. В с.з. въззивникът, редовно призован не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Председателят на ДАМТН, редовно призован не изпраща представител. Представя писмено становище, в което чрез 1 процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че констатациите на наказващия орган относно извършването на нарушението и неговия автор са правилни и обосновани и че при съставяне на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда, да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени разноските по делото. В условията на евентуалност – в случай, че жалбата бъде уважена моли на въззивника да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Районна прокуратура - Варна, редовно уведомени за образуваното производство не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.04.2021 г. свидетелките Н. И. и Д. Костова – главни инспектори в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” - Североизточна България при ДАМТН извършили проверка на язовир „Р. в.“, находящ се в землището на с. Р.в., обл. Варна, стопанисван от ДПУСЯ – София. При проверката се установило, че не е изпълнено задължително предписание, дадено в Констативен протокол № 05-0140/02.10.2020 г., подписан и връчен на ДПУСЯ на 07.11.2020 г., а именно: „Да се почисти от храстовидна растителност воден откос“ със срок на изпълнение до 30.11.2020 г. Проверяващите установили, че цялата площ на откоса продължавала да бъде обрасла с растителност, като частично били извършени някакви малки действия по почистването й, но не напълно. Поради това приели, че не е изпълнено предходно даденото предписание за условия за експлоатация на контролирания обект, с което въззивникът осъществил състава на нарушение по чл. 190а ал. 2 от ЗВ. За така установеното нарушение на 02.07.2021 г. бил съставен АУАН в присъствието на упълномощен представител на ДПУСЯ, който го подписал без възражения. В законоустановения срок също не постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН, при което административно – наказващия орган, след като се запознал със съдържанието на съставения АУАН, преценил, че в действителност е извършено описаното там нарушение на закона за водите и издал атакуваното НП, с което наложил на въззивника санкция в минимален размер.

Така описаната фактическа обстановка се приема за установена въз основа на кредитираните от съда като безпристрастно дадени и резултат от непосредствени лични възприятия показания на разпитаните свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства. Същите са безпротиворечиви и преценени в тяхната съвкупност не налагат различни фактически изводи. Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва от въззивника, като възраженията му не касаят фактологията на събитията, а процесуално – правната и материално - правна законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

2

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Председателя на ДАМТН, съгласно правомощията му по чл. 201 ал. 12 от Закона за водите.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира , че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички свързани с нея законови нормативни актове, което е гарантирало правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да може адекватно да организира защитата си по него. Акта е съставен в присъствието на упълномощен представител на нарушител, при което въззивникът е бил запознат своевременно със съставения му АУАН и е могъл да реализира правото си на защита с подаване на възражение срещу съставения му акт, от което право той не се е възползвал.

Досежно възражението за нарушаване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН:

Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението Цитираната разпоредба предвижда 2 хипотези, при които не следва да се образува административно - наказателно производство, а ако такова е образувано, то същото следва да се прекрати, тъй като се касае за преклузивни срокове. Тези две хипотези са следните: 1. Нарушителят е открит /известен е/ и не е съставен акт в течение на 3 месеца от установяването му; 2. Изтекла е 1 година от извършване на нарушението.

Двете хипотези са посочени алтернативно в закона, т. е. достатъчно е едната 3 от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване, респ. продължаване на административно-наказателно производство. Когато са налице предпоставките за прилагане на 3 - месечния срок от узнаване на нарушителя, се изключва прилагането на 1 -годишния срок от извършване на нарушението. По смисъла на ЗАНН, откриване на нарушителя означава установяване на ФЛ /ЮЛ/ - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение. В настоящия случай компетентните контролни органи в лицето на служители на ДАМТН са установили, че има извършено нарушение по чл. 190а ал. 2 от ЗВ /неизпълнение на предписание в срок/ и кой е неговия автор на 22.04.2021 г. Актът е съставен на 02.07.2021 г. – преди изтичане на 3 месечния срок, визиран в ЗАНН, при което срока за съставянето му е спазен.

Що се касае до възражението за неспазване на чл. 40 от ЗАНН, то разпоредбата е безкрайно ясна – правилото е АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя /респ. редовно упълномощен негов представител/ и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Свид. Янкова – Костова е установила лично нарушението, при което безспорно се явява свидетел, при установяване на нарушението.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт:

Налице е влязло в сила задължително предписание по чл. 190а ал. 1 т.

3 от ЗВ, което не е било изпълнено. Задължителното предписание има характер на принудителна административна мярка и подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Адресат на предписанието е ДПУСЯ, което е участвало в производството по неговото издаване и е могла да го обжалва пред съд. Това не е било сторено и процесното предписание е влязло в сила. Неизпълнението на влязлото в сила задължително предписание по чл. 190а ал. 1 т. 3 от ЗВ е неизпълнение на задължение по чл. 190а ал. 2 от ЗВ, което от своя страна е обявено за административно нарушение с чл. 200 ал. 1 т. 39 ЗВ и при така изтъкнатите съображения се налага извод правилност и законосъобразност на фактическите и правни констатации по оспореното НП.

Видно от приложената към АНП Заповед №А-276/18.05.2021 г. на Председателя на ДАМТН съответните длъжностни лица са надлежно упълномощени от него както да дават предписания, така и да контролират тяхното изпълнение.

Правилно е било прието и че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Допуснатото нарушение не се отличава от останалите от този вид, като следва да се има предвид, че с неговото допускане в съществена степен се засягат обществените отношения, регулирани както от европейското, така и от националното законодателство, свързани с безопасността на водоемите на територията на страната. Нарушението е с 4 висока степен на обществена опасност, т. като води до необезпечаване на безопасното ползване на язовира и до риск от аварийна ситуация. Поради това съдът намира, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и въззивникът е правилно санкциониран.

Твърди се от въззивника /макар и да не се представят доказателства в тази връзка, но това е служебно известно на съда/, че срещу него са издадени няколко НП за неизпълнение на няколко предписания, дадени с един и същи КП. Неизпълнението на всяко отделно предписание, дадено съгласно чл. 190а ал. 1 т. 3 от ЗВ, което не е било изпълнено в указания срок безспорно съставлява отделно административно нарушение, предвид разпоредбата на чл. 200 ал. 1 т. 39 от ЗВ, тъй като всяко едно от дадените предписания би могло да бъде изпълнено или не. Следователно всяко едно неизпълнено предписание изпълнява състава на отделно административно нарушение и в случая не може да се приеме, че е налице едно нарушение неизпълнение на предписания, поради което следва да бъде наложено и едно административно наказание. В тази връзка издаденото наказателно постановление е издадено в съответствие и с нормата на чл. 17 от ЗАНН, доколкото не е налице повторно наказание за едно и също административно нарушение.

В случая имуществената санкция е наложена в размер на минималния предвиден в закона - 1 000 лева. Липсват данни и друг път да са налагани санкции за нарушения свързани с неизпълнение на задълженията описани в Закона за водите , поради което налагането на санкцията в минимален размер е правилно и обосновано.

По гореизложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход н аспора направеното искане на ДАМТН за присъждане на сторените в производството разноски се явява основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63 д ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143 ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ДАМТН - РО "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях"-Североизточна България /, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл. 37 ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът 5 определя възнаграждение в минималния законов размер на 80 /осемдесет/ лева, която сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на ДАМТНРО "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" - Североизточна България.