Решение № 89 от 11.04.2025, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Смолян, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500384 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 223/01.07.2024 г. по гр.дело № 485/2023 г. Смолянският районен съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК спрямо Е. Е. К. и Р. Е. Т., че Е. Д. М. и Ф. А. М. са собственици на 4 кв.м., които принадлежат към поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Смолян, одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на изп.директор на АГКК-гр. София, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот-от 26.09.2022 г., с площ 305 кв.м., ТПТ – урбанизирана, НТП – ниско застрояване до 10 м., с административен адрес гр. Смолян, ***, с номер по предходен план - 1608, кв. 114, парцел IX, съседи: имоти с идентификатори:

***; ***; ***; *** и ***, които 4 кв.м., повдигнати в жълт цвят на скица № 1 към заключението по СТЕ на вещото лице инж. М. /л. 152/ от делото, неправилно са заснети и нанесени като част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

1

Смолян, одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на изп.директор на АГКК-гр. София, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 15.02.2013 г., с площ 508 кв.м., ТПТ – урбанизирана, НТП – ниско застрояване до 10 м., с административен адрес гр. Смолян, ул. „Васил Априлов“ № 25, с номер по предходен план 1606, съседи: имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***; като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Е. А. М..

Обявено е, че скица № 1 към заключението по СТЕ на ВЛ инж. М. на л. 152 от делото е неразделна част от решението.

На следващо място, съдът ОТХВЪРЛЯ като неоснователни субективно съединените насрещни негаторни искове по чл. 109 ЗС, предявени от Р. Е. Т., с които се иска да бъдат осъдени Е. Д. М. и Ф. А. М. да преустановят всякакво въздействие по отношение на канализационен тръбопровод на ПИ с идентификатор ***, заустен към улица „Миньорска“, както и да възстановят прекъснатата канализация в контактната й зона с ПИ с идентификатор ***.

Присъдени са разноски, като Р. Т. е осъдена да заплати на Е. и Ф.

М.и направените по делото разноски във връзка с предявените искове по чл.

54, ал. 2 ЗКИР в общ размер на 1 213,33 лв., пропорционално на уважената част от исковете.

Осъдена е Е. М. да заплати на Р. Т. направените по делото разноски в общ размер на 567,33 лв., пропорционално на отхвърления иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Срещу решението в ЧАСТИТЕ, с които е : признато за установено спрямо Р. Т., че Е. и Ф. М.и са собственици на площта от 4 кв.м., принадлежаща към ПИ с идентификатор 67653915.473, които 4 кв.м. неправилно са заснети в и нанесени КККР на гр.Смолян като част от ПИ с идентификатор 67653915.470; са отхвърлени насрещните негаторни искове на Р. Т. срещу Е. и Ф. М.и за осъждането им да преустановят всякакво въздействие по отношение на канализационен тръбопровод на ПИ с идентификатор ***, заустен към улица „Миньорска“, както и да възстановят прекъснатата канализация в контактната й зона с ПИ с 2 идентификатор ***; и Р. Т. е осъдена да плати на М.и разноски от 1 213,33 лв., е подадена допустима въззивна жалба от Р. Е. Т., чрез пълномощника адв.В.В., с искане да бъде отменено.

Р. Т. моли за отхвърляне на първоначалните искове по чл.54, ал.2 ЗКИР на М.и срещу нея и за уважаване на нейните негаторни искове по чл.109 ЗС срещу М.и да преустановят всякакво въздействие по отношение на канализационен тръбопровод на ПИ с идентификатор ***, заустен към улица „Миньорска“, както и да възстановят прекъснатата канализация в контактната й зона с ПИ с идентификатор ***.

В съдебно заседание жалбоподатЕ.та Р. Т., редовно призована, не се явява. За нея пълномощникът и адв. В.В. поддържа жалбата и моли за присъждане на разноските. В дадения от съда срок адв.В. е представил и писмена защита.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите Е. Д. М. и Ф. А.

М., чрез пълномощника им адв.И.Г., оспорват жалбата и молят за потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани, се явяват лично и с пълномощника си адв.И.Г., като продължават да оспорват жалбата и отказват да приЕ.т предложената от съда спогодба.

Съдът установява следното:

Решението в частта по първоначалните искове по чл.54, ал.2 ЗКИР, отнасящо се до 4 кв.м., които са признати за собствени на Е. и Ф. М.и и е установено, че неправилно са заснети като част от ПИ с идентификатор *** на Р. Т., вместо като част от ПИ с идентификатор *** на М.и; както и в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.109 ЗС на Т. за осъждане на М.и да преустановят всякакво въздействие по отношение на канализационен тръбопровод на ПИ с идентификатор ***, заустен към улица „Миньорска“, е правилно и следва да се потвърди.

3

Решението в частта, с която са отхвърлени негаторните искове, предявени от Р. Т. за осъждане на Е. и Ф. М.и да възстановят прекъснатата канализация на ПИ ***, е неправилно и следва да се отмени, като исковете се уважат.

Няма спор по делото и е видно от удостоверение за наследници от 10.08.2021 г. на л.7 от делото на РС, че Е. и Ф. М.и, както и Е.

М., са наследници, съответно – съпруга и деца, на А.М. М., починал на 20.07.2021 г.

Въз основа на заповед № 284/29.04.1981 г. на председателя на ОбщНС-Смолян и договор от 15.08.1981 г., е отстъпено на наследодателя А.

М. право на строеж върху 1/3 част – източно петно /200 кв.м./ от държавна земя, съставляваща парцел Х-1271,1274,1275,1266, кв.80, по регулационния план на гр.Смолян. В това източно петно е построена жилищната сграда на А. и Е. М.и.

С нот.акт № 7/21.01.1985 г., том V, дело № 12/1985 г. на Смолянския районен съд А. М. също така е признат за собственик по регулация на: 4 кв.м., които се взЕ.т от дворно място с пл.№ 1606 на Е.М.Б.; на 7 кв.м., които се взЕ.т от имот пл.№ 1607; и на 18 кв.м., които се взЕ.т от дворно място с пл.№ 1609 на З.М.Е.П. които места по утвърдения със заповед № РД-1424/21.11.1983 г. регулационен план се придават към парцел ІХ-1608, кв.114 по плана на гр.Смолян, кв.Смолян. Записано е, че стойността на придаваемите места е общо 116 лева, която е внесена в касата на народния съвет с три броя касови бележки от ДСК-Смолян.

Съгласно удостоверение за идентичност № 286/06.04.2021 г. на община Смолян, ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Смолян, участващ в УПИ /парцел/ ІХ-1608, кв.114 по сега действащия план на гр.Смолян, е идентичен с част от поземлени имоти 1606,1607 и 1609, участващ в УПИ /парцел/ ІХ-1608 и Х-1271,1274,1275,1266 – 1/3 част /източно петно/, кв.80 по стария план на гр.Смолян, описан в нот.акт № 7, том V, дело 12/21.10.1985 г. и договор за отстъпено право на строеж от 15.08.1981 г.

С договор от 20.09.2022 г. за покупко-продажба на общински 4 имот № ОС-ПНИ-22.09-2, вписан в СлВп при Смолянския районен съд под № 196, том VІІІ, дело 394/2022 г., вх.№ 2565/23.09.2022 г., парт.№ 57012, община Смолян продава на Е. Д. М. и на Ф. А. М., на осн. чл. 35, ал. 3 ЗОС, вр. чл. 46, ал. 1, ал. 5, ал. 7 и 8 НРПУРОИ, решение на ОбщС –Смолян № 908/30.06.2022 г. и заповед № РД -819/11.08.2022 г., правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Смолян с площ от 305 кв.м., представляващ УПИ IX-1608, кв. 114 по плана на гр. Смолян, актуван с акт за частна общинска собственост № 2185/13.06.2022 г., вписан в СлВп с акт № 118, том V, дело № 223/2022 г.

Със заповед № РД-1039/14.10.2022 г. на кмета на община Смолян /л. 232/ е заповядано да се отпише от актовите книги на общински имоти – частна общинска собственост, поземлен имот *** по КККР на гр. Смолян с площ от 305 кв.м..

С писмо № УТ-000-417/06.03.2024 г. на кмета на община Смолян /л. 232 на гърба/ е уведомена Р. Т., че, след продажбата на поземлен имот ***, няма съставен протокол за въвод, но има заповед за деактуване и имотът е отписан от актовите книги.

С нотариален акт № 243/30.05.1996 г., том ІІ, дело № 610/1996 г. на Смолянския районен съд, Е. и Б.Б. даряват на дъщерите си Р. Т. и Е. К. по ½ ид.части от застроено и незастроено дворно място, цялото от 470 кв.м., съставляващо имот пл.№ 1606, за който е отреден парцел ІІІ-1606, в кв.114 по ЗРП на гр.Смолян, кв.Смолян, от избения етаж и и таванското помещение и от общите части на построена в имота жилищна сграда; от построена в имота стопанска сграда, от таванското помещение на изградена пристройка; както и съответно: на Р. Т. – и целия втори жилищен етаж от жилищната сграда в имота и целия втори етаж от пристройка, функционално свързана със жилищната сграда, западното избено помещение и западния гараж от пристройката.

От заключенията на вещото лице по СТЕ инж.И.М., ведно с обясненията му в съдебно заседание, и от съпоставката с описаните дотук документи, се изяснява, че е налице уреждане на регулационни сметки относно частите от имоти пл.№ 1606, 1607 и 1609, описани в нот. акт № 5

7/21.01.1985 г., том V, дело № 12/1985 г. на Смолянския районен съд, които се придават по регулация към парцел ІХ-1608, кв.114. Видно и от скици № 2-5 към първото заключение от 07.12.2023 г., и скицата на л.192 от делото на РС, придадените от имот пл.№ 1607 и 1609 площи, оцветени съответно в розово и в зелено, са включени в границите на ПИ ***.

Придадените по регулация 4 кв.м. от имот пл.№ 1606, който е бил собствен на бащата на Р. Т. – Е.М.Б., обаче не са включени в площта на парцела и съответно парцелните граници не са нанесени впоследствие като имотни, съответно тези 4 кв.м. не са включени в границите на ПИ с идентификатор ***. Те са оцветени в жълто на скица № 1 към първоначалното заключение по СТЕ на инж.М., която е и неразделна част от решението на районния съд.

Правилно е прието в обжалваното решение, че това са именно изобразените на тази скица № 1, тъй като площта е именно в размера по т.1, оценен на 16 лв. /4 кв.м. х 4,00 лв./ от комисията по протокола от 20.07.1984 г. за оценка на придаващите се части по регулационен ред към парцел ІХ-1608, кв.114 /л.6 от делото на РС/, и за които е издаден нот.акт от 21.01.1985 г., удостоверяващ и че стойността на придаваемите места, която е общо 116 лв., е внесена в касата на народния съвет с три броя вносни бележки от ДСК-Смолян.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за недопустимост на исковете поради иницииране преписката пред СГККСмолян от лица без правен интерес-както ищците М.и, така и техният наследодател. Без значение за допустимостта на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР е кое лице и по каква причина предприЕ. процедурата пред административния орган за поправяне непълнота или грешка в кадастралната карта. Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2014 г., ОСГК, т.3. „Допустимостта на иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР , не е обусловена от предварително провеждане на административна процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта.“

6

Наред с това, ищците са легитимирани да предявят исковете, като биха били и ако все още бяха само лица с отстъпено право на строеж върху държавна/общинска земя.

Върховният касационен съд изтъква в свое Определение № 371 от 15.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2992/2015 г., I г. о., че споделя и поддържа прилагането на практиката, изразена в Решение № 16/18.03.2015 г. по гр.дело № 5579/2014 г., ІІ г.о. на ВКС, според която дори „суперфициарният собственик е легитимиран да предяви иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /сега чл. 54, ал.

2 ЗКИР/, тъй като той може да се ползва от дворното място доколкото това е необходимо за използване на постройката - чл. 64 ЗС. Когато правото на строеж е учредено от държавата, респективно от общината на основание чл.

15, ал. 3 ЗС в редакция от ДВ бр. 87/08.11.1974 г. до ДВ бр. 33/01.06.1996 г., чл.