Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 124 от 18.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 208/2026
Вид
Решение № 124
Подписан
18.06.2026
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 201 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 42, б. "в" · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 16, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 25 · Закон за наследството
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 41, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 42 · Закон за наследството
  • чл. 42, б. "б" · Закон за наследството
  • чл. 25, ал. 7 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 72, ал. 1 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20265000500208 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Б. Р. П. и Г. Г. П. чрез процесуалния им представител адвокат Т. Ч. против решение № 1492/23.12.2025 г., постановено по гр.д. № 2999/2024 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.

Жалбоподателите считат, че решението е изцяло неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения поради това, че съдът не е обсъдил всички техни твърдения, възражения и доводи, игнорирал е свидетелските показания, не е обсъдил приетата в досъдебното производство експертиза, а е кредитирал единствено тройната такава, въпреки че изводите на вещите лица противоречат на останалите събрани по делото доказателства, и неоснователно не е допуснал назначаването на повторна тройна съдебно-почеркова експертиза, както и съдебно-графична експертиза с цел установяване, че завещанието е написано от лице на различна възраст от завещателката, а в нарушение на материалния 1 закон окръжният съд приел, че развалянето на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане има обратно действие. Въз основа на изложените съображения жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното такова на окръжния съд изцяло и да уважи въззивната им жалба. Претендират разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият А. С. К. чрез процесуалния му представител адвокат Р. А. оспорва изцяло въззивната жалба и счита, че обжалваното решение е валидно, правилно и обосновано, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, при спазване на съдопроизводствените правила, на материалния закон и константната практика на Върховния касационен съд, поради което моли съда да потвърди решението и да остави въззивната жалба без уважение. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че К. не е станал собственик на недвижимия имот по завещание, моли да се признае, че той е придобил имота по силата на изтекла в негова полза придобивна петгодишна давност, считано от 30.11.2015 г., откогато е владеел имота на две валидни основания: завещание от 30.11.2015 г. и нотариален акт за издръжка и гледане от 30.03.2016 г. Ако съдът приеме, че ответникът не е станал собственик на недвижимия имот, моли по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗС да уважи направеното от него възражение за заплащане на подобренията /увеличената стойност на имота вследствие на тези подобрения, направени от него/ от ищците в общ размер на 20 080,97 лв., до удовлетворяване на която претенция е направил възражение за право на задържане на имота. Претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявените от Б. Р. П. и Г. Г. П., действаща като непълнолетна към момента на подаване на исковата молба лично и със съгласието на майка си М Н Х, против А. С. К. обективно кумулативно и субективно съединени искове по чл. 42, б. „б“ от ЗН във вр. с 2 чл. 25, ал. 1 от ЗН и по чл. 108 от ЗС. Ищците твърдят, че са наследници по закон на П Г Й, починала на ******** г., която притежавала недвижим имот с идентификатор ********** по КККР на гр. Пловдив, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, както и 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на гр. Пловдив, който тя прехвърлила на А. К. с договор за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт от 30.03.2016 г., но поради неизпълнение на задълженията по този договор ищците предявили иск за развалянето му, който бил уважен с влязло в сила решение по гр.д. № 359/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. След влизане в сила на това решение ищците установили, че на 15.03.2023 г. е вписано завещание на П Й от 30.11.2015 г., с което тя завещала на А. К тези имоти, а ответникът установил владение и предприел ремонтни работи в имота от 2024 г. Според ищците посоченото завещание не е написано и подписано от П Й, което го прави нищожно. Те считат, че те са собственици на жилището и 2/3 ид.ч. от дворното място в гр. П, ул. З. № **, в което сградата е построена, по силата на наследяване по закон от П Й, която от своя страна го е наследила от починалия си съпруг и от синовете си П Й и Ц Й, поради което молят съда да постанови решение, с което да обяви саморъчното завещание на П Й за нищожно поради това, че не е написано и подписано от завещателката, да отмени издадения въз основа на него констативен нотариален акт, да признае правото им на собственост върху имотите и да осъди ответника да им предаде владението на същите. Претендират разноски.

Ответникът А. С. К. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Признава, че договорът за прехвърляне на имота срещу поемане на задължение за издръжка и гледане е развален с влязло в сила решение, но твърди, че е станал изключителен собственик на имуществото на Й по силата на направеното в негова полза завещателно разпореждане от 30.11.2015 г., като намерил документа, затворен в плик, разпознал почерка на завещателката и решил да изпълни волята й. При условията на евентуалност счита, че ако не е станал собственик на недвижимите имоти по завещание, е придобил правото на собственост върху тях по силата на изтекла в негова полза придобивна петгодишна давност, считано от 30.11.2015 г., откогато е владеел имота на две валидни основания: завещание от 30.11.2015 г. и договор за издръжка и гледане от 30.03.2016 г.

Прави и евентуално възражение за право на задържане на имотите, доколкото 3 той като добросъвестен владелец в периода юли 2020 г. – ноември 2024 г. извършил подобрения в тях, подробно описани в отговора, с които увеличил стойността им със сумата 20 080,97 лв., поради което моли съда да му бъде признато право на задържане на имотите спрямо ищците до плащането на посочената сума. Претендира разноски.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Б. Р. П. и Г. Г. П. против А. С. К. искове за признаване за установено, че саморъчно завещание от 30.11.2015 г. на П Г Й, вписано в СВ с акт № ******* г., е нищожно на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, за признаване за установено по отношение на А. С. К., че Б. Р. П. и Г. Г. П. са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по КККР на гр. Пловдив, предназначение: жилище, апартамент, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на гр.

Пловдив, площ от 1 444 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, и за осъждането на А. С. К. да предаде владението на описаните имоти, като Б. Р. П. и Г. Г. П. са осъдени да заплатят на А. С. К. 3 510 лв. разноски по делото.

Решението е обжалвано от ищците изцяло, поради което в своята цялост то е предмет на въззивното производство.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Със саморъчно завещание от 30.11.2015 г. П Й се е разпоредила с притежаваното от нея имущество по време на нейната смърт, като е завещала на А. С. К. собственото си жилище и дворно място, представляващо парцел ******, кв. ** на кв. К. с площ от 842 кв.м.

По завещанието е образувано н.д. № ********* г., завещателен регистър № 4 на нотариус И И с рег. № *** и с район на действие района на Пловдивския районен съд, като то е обявено на 15.03.2023 г.

4

С констативен нотариален акт № ********** г. на нотариус И И с рег.

№ *** и с район на действие района на Пловдивския районен съд А. С. К. е признат за собственик на основание наследство по завещание от П Г Й на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по КККР на гр.

Пловдив, с административен адрес: гр. П, ул. З. № **, ет. 1, предназначение жилище, със застроена площ от 87,70 кв.м., представляващ целия първи етаж на сградата със самостоятелен вход, ½ ид.ч. от общите части на сградата и 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на гр.

Пловдив, целият с площ от 1 444 кв.м., по ЗРП имот пл. № ****** по плана на кв. К, парцел ******.

С договор, сключен с н.а. № **************** г. на нотариус С П с рег.

№ *** и с район на действие района на Пловдивския районен съд, П Г Й е прехвърлила на А. С. К. следния свой собствен имот, придобит по наследство, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по КККР на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. П, ул. З. № **, ет. 1, с предназначение: жилище, апартамент, със застроена площ от 87,70 кв.м., представляващ целия първи стаж от сграда със самостоятелен вход, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и 2/3 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на гр. Пловдив, подробно описани в нотариалния акт, срещу поемане на задължение от страна на приобретателя при необходимост да издържа и гледа прехвърлителката лично или при невъзможност чрез трето лице, като й осигурява нормални условия на живот, какъвто тя е водила до момента, а прехвърлителката си е запазила правото на лично, пожизнено и безвъзмездно ползване на описания самостоятелен обект в сградата.

От удостоверение за наследници на Община Пловдив от 31.01.2020 г. е видно, че П Й е починала на ******** г. като вдовица, синовете й П С Й и Ц С Й са починали преди нея на 26.11.2014 г. и съответно на 20.02.2015 г. като неженени и без деца, сестра й Г Г. П. и брат й Т Г Т също са починали преди нея.

От удостоверения за наследници на Община П от 15.01.2020 г. и на Община К от 10.06.2021 г. /прието като доказателство по приложеното гр.д. № 359/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд/ се установява, че Г Г. П. е починала на 09.07.1992 г. и е оставила като наследници съпруга си Р Г П., 5 починал на 10.01.2008 г., и децата си Г Р. П., починал на 13.04.2021 г. и оставил като наследник дъщеря си Г. Г. П., и Б. Р. П., От удостоверение за наследници на Община Р от 23.01.2020 г. е видно, че Т Г Т е починал на 06.03.2009 г. и е оставил като наследници сестрите си Г Г. П. и П Г Й.

Следователно след смъртта си П Й е оставила като наследници ищците Г. Г. П. и Б. Р. П..

С влязло в сила на 05.12.2022 г. решение № 260969/01.11.2021 г., постановено по гр.д. № 359/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, е уважен искът на Б. Р. П. и Г Р. П., починал в хода на процеса и заместен от наследника си Г. Г. П., действаща като непълнолетна лично и със съгласието на майка си М Н Х, и договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане е развален.

Въпреки че жалбоподателите не са го навели като самостоятелно основание във въззивната си жалба, настоящият състав намира, че следва да се произнесе по характера на завещателното разпореждане и евентуалното приложение разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗН, доколкото по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по КККР на гр.