Определение № 558 от 08.09.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 558 гр. Шумен, 08.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Румяна В. Райкова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20233600500370 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт И.Н. срещу определение №344/7.08.2023г. по ч.гр.д.

№354/2023г. по описа на ВПРС с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 2664/ 28.07.2023г. (пощ.клеймо от 25.07.2023 год.), депозирано от Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано по закон от Ю.Х.Ю. – Изпълнителен директор, представлявано по пълномощие от И.Н.Н. – юрисконсулт срещу длъжника С. Й. М., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: с. З..., за следните суми: 1240,33 лева, представляваща непогасена главница за периода от 01.08.2022 год. до 01.03.2024 год. по задължение по Договор за потребителски кредит № PLUS-19153775, сключен на 17.02.2022г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, от една страна в качеството му на кредитор и С. Й. М., от друга страна в качеството му на кредитополучател, прехвърлена от страна на кредитора в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 11.01.2023 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 25.07.2023 год. до изплащане на вземането; 324,47 лева– договорна лихва, начислена за периода от 01.08.2022 год. до 07.07.2023 г., 126,24 лева - мораторна лихва, начислена за периода 02.08.2022 год. до 25.07.2023г., както и сумата от 83,82 лева, представляваща разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса по заявлението в размер на 33,82 лева и 50 лева – юриск. възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за 1 неоснователна , поради следните съображения:

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ВПРС , като по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.

Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната частна жалба е необходимо да се добави и следното :

Ч.гр.д. №354/2023г. по описа на ВПРС е образувано по депозирано от Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, срещу длъжника С. Й. М., за следните суми: 1240,33 лева, представляваща непогасена главница за периода от 01.08.2022 год. до 01.03.2024 год. по задължение по Договор за потребителски кредит № PLUS-19153775, сключен на 17.02.2022г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, от една страна в качеството му на кредитор и С. Й. М., от друга страна в качеството му на кредитополучател, прехвърлена от страна на кредитора в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 11.01.2023 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 25.07.2023 год. до изплащане на вземането; 324,47 лева– договорна лихва, начислена за периода от 01.08.2022 год. до 07.07.2023 г., 126,24 лева - мораторна лихва, начислена за периода 02.08.2022 год. до 25.07.2023г., както и сумата от 83,82 лева, представляваща разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса по заявлението в размер на 33,82 лева и 50 лева – юриск. възнаграждение.

Вземането произтича от неизпълнение на договорни задължения произтичащи от Договор за потребителски кредит № PLUS-19153775, сключен на 17.02.2022г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, от една страна в качеството му на кредитор и С. Й. М., от друга страна в качеството му на кредитополучател.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3 на същия текст /нова - ДВ бр.100/2019г./ заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши при прилагате нормата на чл.143 ЗЗП.

В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между страните договор за потребителски паричен кредит по който на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При това положение съдът следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на 2 една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

На първо място, въззивният съд отчита, че правилото на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, отделно от обща преценка на законосъобразност на заявеното основание на дълга по т. 2 на същия текст, представлява израз на специално процесуално правило, като изрично проявление на по-общ принцип (чл. 7, ал. 3 ГПК) и отразява спецификата на едностранния характер на заповедното производство. Доводите, посочени от жалбоподателя относно ограничените правомощия на съда, са в нетърпимо противоречие със самата същност на заповедното производство като инструмент за проверка на наличието на спор относно заявени от кредитор права. И двете основания за отказ по този облекчен процесуален ред изискват от съда служебно да издири и приложи закрилни императивни норми, изключващи безспорен характер на задълженията. За разлика от другите договорни задължения, възникнали на основа на договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически състав, може да се оспори само с възражение, основано на допълнителен факт (основание по чл. 26 и сл. ЗЗД), адекватната защита на правата на някои длъжници, ползващи се с особена закрила поради специфични техни субективни качества, налага проверката в обществен интерес дори и когато лицата пропускат или дори съзнателно се въздържат да се защитават.

Правилата за защита на неравнопоставени потребители в договорна връзка с търговецдоставчик, в частност изискват от съда да изясни въпроса относно валидността на уговорки, създаващи задължения за потребителя, дори и да няма възражение от длъжника. За да може основният принцип на чл. 7, ал.3 ГПК да се приложи като израз на вложения смисъл в общоевропейския стандарт на закрилата на потребител, изяснен и в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00) евентуалното възникнало съмнение за накърнени права на потребителя, следва да се разсее след като и на двете спорещи страни се предостави възможност за пълна процедурна защита, след като съдът обяви на страните значението на обстоятелствата, предвидени в съответните императивни правила. Само ако намесата на съда е предварителна, тази цел ще се постигне и ще се осуети опасността от стабилизиране на неоспорен акт поради по[1]слабата информираност на потребител, който се е договарял без да познава правата си или се въздържа от позоваване на права поради разноските, които биха произтекли от едно съдебно производство. В тази насока са и насоките за тълкуване на общоевропейския стандарт за закрила на потребителите, гарантиран от националните съдилища на държавите членки (дело C-807/19).

Като е счел, че са налице неясноти относно претендираните със заявлението парични суми с разпореждане № 595/31.07.2023 год. ВПРС е дал подробни указания на заявителя да уточни претенциите си като изрично му е указал, че при неизпълнение на така дадените указания искането за издаване на заповед за изпълнение ще бъде оставено без уважение, тъй като съдът не може да се произнесе по нередовно заявление, каквото е процесното .

Редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (арг. чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 от ГПК), каквито в случая не са налице.

Депозирана е молба вх. № 2738/03.08.2023 год., с която заявителят е изпълнил частично 3 дадените от съда указания, съответно нередовностите на заявлението не са отстранени. На практика единството релевантно уточнение, направено от заявителя е, че претендираната главница представлявала чиста стойност на отпуснатия кредит и че договорното възнаграждение и лихвата за забава са изчислени само върху главницата. Не е изпълнено и едно от най-важните указания на съда – не е посочено дали са извършвани плащания по процесния договор за кредит, като в случай, че отговорът е положителен (което безспорно е така) не е конкретизирано за частичното погасяване на кои вземания по пера (съответно за главница, договорно възнаграждение, застрахователна премия и др.) са разнесени изплатените от длъжника суми. Дадените указания не са самоцелни или безпредметни, а са съобразени със задължението на заповедния съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор ( арг. чл. 411, ал.

2, т. 3 от ГПК). Целта на цитираната императивна норма е да се предостави възможност на съда още на фаза заповедно производство да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение, поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави гарантира в пълна степен правата на потребителя, като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.

Също така независимо от дадените указания, заявителят не е представил доказателства, установяващи настъпилата предсрочна изискуемост на вземането – това е обстоятелство, свързано с основанието и изискуемостта на претендираното вземане и без доказателства в тази насока съдът няма как да издаде заповед за изпълнение. Заявителят не е представил към заявлението и доказателства за извършената цесия, поради което липсват доказателства за материалната легитимация на заявителя - цесионер да търси претендираните суми, тъй като не е доказал качеството си на кредитор.

Предвид гореизложеното, въззивният съд счита ,че заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението и правилно искането му за издаване на заповед за изпълнение е било оставено без уважение от ВПРС ,поради което и обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Следва жалбоподателят да се осъди да заплати още 1.91лв. държавна такса за въззивното обжалване по сметка на ШОС.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №344/7.08.2023г. по ч.гр.д.№354/2023г. по описа на ВПРС.

ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано по закон от Ю.Х.Ю. – Изпълнителен директор, представлявано по пълномощие от И.Н.Н. – юрисконсулт да внесе още 1.91лв. държавна 4 такса по делото по сметка на ШОС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5