Решение № 1913 от 18.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1913 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100512902 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 8338/20.07.2022 г., постановено по гр. дело № 42601/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 65 състав, е обявена за недействителна на основание чл. 74, ал. 4 КТ, клауза в Допълнително споразумение към трудов договор № 4933/08.06.2018 г., между „С.Г.С.Б.“ ЕООД и И. С., определяща на основание чл. 70 и чл. 71 КТ шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя поради противоречие с чл. 70, ал. 5 КТ, признато е за незаконно и е отменено уволнението на ищеца И. С., извършено със Заповед №2620/16.06.2021 г. на основание чл. 71, ал.1 КТ, считано от 21.06.2021 г. и ответникът – работодател „С.Г.С.Б.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца И.

С. сумата от 2 980 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода от 21.06.2021 г. до 30.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 20.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 8 940 лв., отхвърлен е и искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2,94 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 1057,80 лв. за периода от 30.06.2021 г. до 09.07.2021 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответното дружество „С.Г.С.Б.“ ЕООД, с която същото се оспорва като недопустимо – постановено по нередовна искова молба и като неправилно и вътрешно противоречиво в частта, в която исковете на ищеца са уважени. На първо място се посочва, че 1 съдът неправилно е приел, че длъжностната характеристика към допълнително споразумение от 08.02.2021 г. не е връчена на ищеца, тъй като било видно, че същата е подписана от страните с електронни подписи, включително от ищеца С.. Въззивникът поддържа, че това обстоятелство не е оспорвано и обсъждано от ищеца и този факт не е бил спорен между страните. На следващо място се поддържа, че трудовите задължения на ищеца по новата длъжност „оператор, подпомагане на потребители/консултант“ се различават от тези по основния трудов договор на длъжност „консултант“, поради което се твърди, че двете длъжности не са сходни. На трето място се оспорва предявеният иск за обезщетение, за което въззивникът твърди, че не е доказан от ищеца по основание и размер, съобразно разпределената му доказателствена тежест. Предвид изложеното се иска обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо, а при условията на евентуалност – отмяната му като неправилно и постановяване на друго решение, с което исковете да бъдат отхвърлени в цялост. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца И. С., с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че в процеса не е доказана действителността на клаузата за изпитателен срок, както и законността на уволнението. Според въззивника от събраните гласни доказателства било установено, че двете длъжности, които е заемал ищецът при работодателя – ответник са идентични и изискват едни и същи познания, независимо от проекта, по който се прилагат. Същият посочва, че всички предявени пред първоинстанционния съд искове са редовни, доказани по основание и размер, поради което първоинстанционното решение е допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т. 1, т. 3, вр. чл.74, ал.4, вр. чл. 225 КТ и чл. 86 ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза в индивидуален трудов договор, с който се предвижда срок за изпитване на основание чл. 70, ал. 5 КТ, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и изплащане на обезщетение по 225, ал. 1 КТ в размер на 4 брутни заплати за оставане без работа след уволнението в размер на 8940 лв. и лихва за забава в размер на 2,94 лв. за периода от 30.06.2021 г. до 09.07.2021 г. върху сумата от 1057,80 лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение. В исковата молба се твърди, че ищецът е полагал труд на длъжност „консултант“ при ответното дружество по силата на безсрочен трудов договор, сключен на 08.06.2018 г. срещу брутно месечно възнаграждение 1 900 лв. и парична премия в размер на 220 лв., която се изплаща по преценка на работодателя. Твърди се, че ищецът е работил при работодателя три години по проект „Макафи“, като 2 през този период е получил увеличение на брутното месечно възнаграждение до 2 325 лв. и е станал част от т.нар. „комитетски съвет“ на фирмата за организиране на публични събития и благотворителност. След приключване на проект „Макафи“, ищецът е бил преместен в друг фирмен проект – „Кабам“ на длъжност „оператор подпомагане на потребители/консултант“, който бил ръководен от друг мениджър – В.В.. Ищецът заявява, че след преместване по новия проект му е било предложено подписване на анекс към договора с нов 6-месечен изпитателен срок, въпреки че заеманата от него длъжност е била сходна. Твърди, че новият мениджър В. е започнал да се държи с него грубо и обидно, за което е подал две известия до отдел „Човешки ресурси“, но оплакванията му са били игнорирани. Ден след подадените сигнали ищецът е установил, че му е ограничен достъпът до работните пособия и е подал предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326 КТ, което не било получено от работодателя. Вместо това работодателят му е изпратил заповед за уволнение № 2620/16.06.2021 г. за прекратяване на договора на основание чл.71,ал.1 КТ, считано от 21.06.2021 г.

Предвид изложеното моли уволнението да бъде обявено за незаконно и да му бъдат изплатени претендираните обезщетения, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба и съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който на първо място се прави възражение за нередовност на исковата молба като неясна, на следващо място се оспорва основателността на предявените искове. Ответникът – работодател излага становище, че клаузата за изпитване не е в нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ, доколкото не се касае за една и съща работа, респективно трудова функция, а за изцяло различна такава, за което представя длъжностни характеристики за двете длъжности, заемани от ищеца. Твърди, че с изпратения до прекия ръководител имейли самият ищец си е признал, че новата трудова длъжност изисква „да се учи да работи“. Ответникът поддържа, че с подписване на процесния анекс и изменение на трудовия договор по взаимно съгласие по чл.

119 КТ е довело до сключване на нов договор, поради което не са налице пречки за предвиждане на нов изпитателен срок за новата длъжност. Оспорва се по основание и размер искът по чл. 344, ал.1, т. 3 , вр. чл. 225 КТ. Твърди се, че ищецът не е представил доказателства за оставането си без работа в периода 21.06.2021 г. до 30.07.2021 г. Поддържа се, че неоснователен се явява и искът за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за трудово възнаграждение, тъй като работодателят е изпълнил в срок задълженията, алтернативно се поддържа, че би изпаднал в забава едва на 11.07.2021 г.

Между страните не се спори а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че са сключили безсрочен трудов договор №4933/08.06.2018 г., по силата на който ищецът-работник се е задължил да полага зависим труд в полза на работодателя на длъжност „Консултант“, а работодателят – ответник да му изплати брутно месечно възнаграждение в размер на 1900 лв. В чл. 6 от договора, на основани чл. 70 и чл. 71 от Кодекса на труда е предвиден шестмесечен изпитателен срок, който срок е уговорен в 3 полза на работодателя.

С Допълнително споразумение към трудовия договор от 08.02.2021 г., между страните е постигано съгласие за изменение на трудова длъжност на работника - ищец от „консултант“ в оператор подпомагане на потребители, считано от 22.02.2021 г. По т. 2 от споразумението е предвидено, че се въвежда шестмесечен изпитателен срок на основание чл. 70 и чл. 71 от КТ, който срок е уговорен в полза на работодателя. Видно от приложеният документ, същият е подписан с електронни подписи на страните – работника и представители на работодателя. Видно от приложената по делото Заповед № 2620/16.06.2021 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 21.06.2021 г., като е разпоредил на служителя да се изплатят всички обезщетения, дължими по Кодекса на труда.

Копие от заповедта е връчено на работника на 21.06.2021 г. По делото е приложено предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение на длъжност „оператор подпомагане на потребители“ от И. С., за което не се установява да е връчено на работодателя. Ищецът представя и служебна кореспонденция с работодателя и негови представители, касаещи трудовия процес и изпълняваните от него трудови задължения през периода, който е полагал труд в ответното дружество. Ответникът представя длъжностна характеристика за длъжност

„оператор, подпомагане на потребители/консултант, подписан от страните с електронен подпис и длъжностна характеристика за длъжност „консултант“, връчена на работника на 08.06.2018 г..Работодателят е представител и заповед № 18/10.08.2016 г. относно промяна периодите на отчитане на сумираното работно време за служителите в компанията, считано от 01.01.2017 г.

По делото е разпитана свидетелката Г.С., която работи при ответника на длъжност „ръководител проекти“. Свидетелката споделя, че ищецът е работил под нейно ръководство по проект „Макафи“ като служител по обслужване на клиенти за информационни запитвания. Според свидетелката дейностите, които същият е изпълнявал, докато е работил по този проект, отговарят на длъжността консултант, оператор подпомагане на потребители и се отнася до обслужване на клиенти.

На следващо място е разпитан свидетелят В.В., който е бил мениджър на ищеца по новата програма „Кабам“. Свидетелят споделя, че доколко това е бил съвсем различен продукт, се е наложило ищецът да премине интервю и след като е одобрен да бъде обучаван за новата длъжност. Заявява, че оператор, който подпомага потребители, е общо понятие и може да бъде наречен и консултант.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В отхвърлителната част, която не се обжалва от страните, решението е влязло в сила.

4

При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на въззивника за недопустимост на решението, като постановено по нередовна искова молба, доколкото нередовностите, констатирани от първоинстанционния съд са своевременно отстранени и правните квалификации на предявените искове са съобщени на страните с неоспорено от тях определение по чл. 140 ГПК. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 , вр. чл. 74, ал. 4 КТ и чл. 344, ал.1, т. 3, вр. чл.

225 КТ и иск по чл. 86 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 , вр. чл. 74,ал. 4, вр. 70, ал. 5 КТ настоящата инстанция намира следното:

Съгласно чл. 344, ал.1, т. 1 КТ, работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. В рамките на така предявения иск ищецът е въвел преюдициален иск за прогласяване на нищожността на договорна клауза, предвиждаща повторен срок за изпитване по реда на чл. 70 и чл. 71 КТ, като противоречаща на забраната по чл. 70, ал. 5 КТ и недействителна на основание чл. 74, ал. 4 КТ, въз основа на която е прекратено процесното трудово правоотношение.