Решение № 1054 от 17.10.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3421/2022
- Вид
- Решение № 1054
- Подписан
- 17.10.2022
- Състав
- МАРИЕТА СТОЯНОВА ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6 · Конституция на Република България
- чл. 7 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 1054 гр. Перник, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря М. М. Д. като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА Гражданско дело № 20221720103421 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. И. А., чрез адв. Г.
Б., срещу Областна дирекция на МВР-Перник с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2487 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения за периода от 01.05.2019 г. до 01.06.2022 г. нощен труд в дневен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 310 лева, считано от датата, следваща изискуемостта на всяко вземане, следващ тримесечието, през който трудът е положен, до датата на исковата молба- 08.06.2022 г. Претендира и разноски за производството.
В исковата молба се твърди, че ищецът е служител на МВР, като за периода от 01.05.2019 г. до 01.06.2022 г. е бил мл. Инспектор на длъжност командир на отделение в група „Охранителна полиция“ във Второ РУ при ОД на МВР – Перник. Сочи се, че същият е полагал труд на 12-часови работни смени, съгласно утвърдени месечни графици за дежурство, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, като с протоколи са били отчитани и часовете изработен нощен труд. Ищецът поддържа, че за процесния период е положил нощен труд в размер на 2121 часа труд през нощта от 22 часа до 6 часа, които преизчислени с нормативно установения коефициент 0.143 се равняват на 303 часа изработен извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Ищецът твърди, че дължимата сума за извънредното му трудово възнаграждение не му е заплатена от страна на ответника, поради което предявява осъдителните си искове.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Областна дирекция на 1
МВР-Перник е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. В писмения отговор ответникът не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищецът е бил служител в ОД на МВР – Перник. Твърди, че липсва материално правна легитимация по отношение на ответника, тъй като правоотношението със служителите в ОД на МВР възниква и се прекратява с акт на министъра на вътрешните работи, а директорът на ОД на МВР може само да преназначава на длъжност. Сочи, че Директорът на ОД на МВР – Перник няма правомощия да разпределя бюджетни средства за заплащане на допълнителни възнаграждения. Твърди още, че на ищеца са били изплатени реално дължимите средства за положен извънреден труд.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
С доклада по делото е отделено като безспорно, а и от писмените доказателства (заповед № 184/01.04.2015 г., заповед № 313з-1063/08.07.2021 г., актове за встъпване в длъжност и удостоверения) се установява, че считано от 15.04.2015 г. ищецът А. И. А. е преназначен за държавен служител в МВР на длъжността “старши полицай” в група „Охранителна полиция“ във Второ РУ при ОД на МВР – Перник, като впоследствие считано от 14.07.2021 г. е преназначен на длъжността командир на отделение в група „Охранителна полиция“ във Второ РУ при ОД на МВР – Перник, като е полагал труд на 12 часови смени съгласно месечни графици за дежурство, при сумарно изчисляване на работното време.
По делото е изслушано и прието като неоспорено заключението на съдебноикономическато експертиза. От същото се установява, че ищецът е работил в ОДМВР - гр. Перник на часови работни смени, съгласно месечен график за дежурство.
Работното време е изчислявано сумарно за тримесечен период. Вещото лице пояснява, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждения за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. За положения труд от служители, работещи на смени, се изготвят протоколи.
В заключението е отразено, че за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г. основното месечно взънаграждение на ищеца е било 890 лева, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. е било 979 лева, а 01.01.2021 г. до 01.06.2022 г. възнаграждението му е било 1126 лева.
Експертът дава информация, че за периода от 01.05.2019 г. до 01.06.2022 г. ищецът е положил 2049 часа нощен труд (между 22:00 ч. и 6:00ч.). В заключението на експертизата тези часове нощен труд са преизчислени чрез превръщането им в дневни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (коефициент 0,143), прилагайки чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и огранизацията на работната заплата, при което се получават 293 часа дневен извънреден труд.
Според вещото лице стойността на положения извънреден труд за процесния период възлизал на 2732,96 лева. Работодателят заплатил 1646 лева- по 0.25 лева на час за положения нощен труд в периода от 01.05.2019 г. до 01.02.2020 г. и по 1 лева на час за периода от 01.02.2020 г. до 01.06.2022 г., при което не били платени 1087,46 лева. От заключението на вещото лице се установява също така, че лихвата за забава върху 2 неизплатеното трудово възнаграждение за положения нощен труд, дължима за периода от 01.07.2019 г. до 09.06.2022 г., е в размер на 178,08 лева.
Съдът кредира експертното заключение, тъй като е компетентно изготвено и обосновано. Същото не е оспорено и е дадено въз основа на документи, съставяни от представител на ответника, поради което съдът му дава вяра.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (редакция ДВ, бр. 81 от 2016 г.). В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в служебни отношения с ответната страна, наличието на правото да се преизчисляване на положения нощен труд, при което се получава извънреден труд за процесния период, както и да докаже размера на дължимото възнаграждение за положения извънреден труд.
Неоснователно е възражението за липса на пасивна процесуална легитимация на ответната страна. Съгласно разпоредбата на чл. 142 ЗМВР служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден със ЗДС и служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по КТ.
В процесния случай ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директорът на ОДМВР - гр. Перник, тъй като същият е издал заповед и за назначаване на ищеца на горепосочените длъжности. Съдът намира, че ОДМВР - гр.
Перник е пасивно легитимиран да отговаря по процесния иск, доколкото същата дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за процесния период. В този смисъл е и Решение №99/03.07.2019 по дело №1 876/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза наличието на пасивна процесуална легитимация на ОДМВР се извличат и от Решение №311/08.01.2019г. по г.д.№1144/2018г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение на ищеца за положен извънреден труд.
Съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен служител в ОДМВР - гр. Перник. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения, е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл.
187, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното 3 месечно възнаграждение
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период са действали следните нормативни актове, издадени от министъра на МВР: Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г.) , Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., Наредба № 8121з- 1174 от 21.10.2020 г. и Наредба № 8121з- 1353 от 15.12.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (в сила от 01.01.2021 г. , обн. ДВ. бр.107 от 18 Декември 2020г., отм. ДВ. бр.51 от 1 Юли 2022г.).
Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Подобна разпоредба се съдържа и в Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. / чл.3, ал.2/. В чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з- 1174 от 21.10.2020 г., идентичен на който е чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з- 1353 от 15.12.2020 г., е посочено, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР.
По иска за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г.:
В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) с е предвижда, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. Подобна регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен липсва в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г.
Важно е да се отбележи, че на 15.04.2015 г. ищецът А. И. А. е преназначен за държавен служител в МВР, което означава че към този момент е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. и по-конкретно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от нея. Тази норма предвижда към общия брой отработени часове за отчетния период да се прибавят преизчислените часове нощен труд. Подобна регламентация дава възможност на работника да получи по-голям размер на трудово възнаграждение, тъй като се увеличават (чрез преизчисление на времето положен нощен труд) отработените часове през отчетния период. С други думи обсъжданата разпоредба има пряк ефект върху възнаграждението на служителя.