Решение № 5707 от 31.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5707 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря М.Р.И като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110156812 по описа за 2024 година

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен от разстояние № ******, сключен между страните на 15.05.2023 г.; при условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от процесния договор, предвиждаща заплащането от страна на потребителя на неустойка при непредоставяне на обезпечение по договора.

Ищецът А. Г. А. твърди, че на 15.05.2023 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит от разстояние №******, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, му предоставил сумата в размер на 400 лева. Срокът за погасяване на кредита бил 30 дни, при годишен лихвен процент в размер на 36% и годишен процент на разходите в размер на 42,58%, а общата сума, която следвало да върне ищецът била в размер на 412 лева. В чл. 19 от договора било уговорено, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в Общите условия относно доход, или с банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 29 от договора било уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението по чл. 19 от договора, потребителят дължал неустойка в размер на 0,9% на ден от стойността на усвоения кредит. На ищеца била начислена неустойка в размер на 108 лева, като общата сума, която платил за погасяване на кредита, била в размер на 520 лева.

Ищецът намира, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, 1 тъй като не бил сключен в предвидената от закона форма и доколкото не бил посочен годишния процент на разходите по кредита (ГПР). В договора за потребителски кредит ГПР бил посочен единствено като процент, но не била разписана ясна методика за формиране на ГПР. Намира, че посочването на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68Д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. В нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК ответното дружество не било включило неустойката за непредоставяне на обезпечение в ГПР, тъй като същата неустойка по своята същност представлявала „скрита печалба“, надбавка към главницата, която се плащала периодично. При включването на процесната неустойка към годишния процент на разходите, щяла да се получи стойност, която многократно надхвърля посочения в договора процент. Посоченото обстоятелство било самостоятелно основание за недействителност на договора. Излага съображения относно нищожността на клаузата на чл. 29 от договора, регламентираща задължението на потребителя да заплати неустойка при непредоставяне на обезпечение. Изискването за осигуряване на две физически лица поръчители в тридневен срок от сключване на договора, които да отговарят на всички предвидени в Общите условия изисквания било изначално невъзможно, което водело до нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД. Сочи, че в глава четвърта на ЗПК било предвидено задължение за кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже да сключи такъв. Намира, че уговорената в чл. 29 от договора неустойка била за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени вреди, поради което същата накърнявала добрите нрави. С посочената клауза се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение; посочената неустойка обезпечавала вредите от това, че вземането няма да бъде събрано от длъжника в срок, каквато била и функцията на мораторната лихва. Непредоставянето на исканите обезпечения по силата на чл. 71 ЗЗД било основание да се иска незабавно изпълнение на цялото задължение, но не и да се иска неустойка. Договорът за кредит бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва противоречала на добрите нрави. Ето защо моли съда уважи предявения иск за прогласяване нищожност на договора за потребителски кредит, евентуално – на разпоредбата от договора, предвиждаща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество – „Стик Кредит“ АД, в който се излагат съображения за неоснователност на исковете. Излага съображения относно начина на сключване на договора, както и относно действителността на сключения с потребителя договор. Посочва, че при изчисляване на ГПР по договора са включени следните разходи: размера на 2 отпуснатата главница, договрната лихва и срокът на договора. При изчисляването са взети предвид и следните допускания, а именно: че страните ще изпълняват добросъвестно, стриктно, в срок и в пълен обем своите задължения по договора. Сочи, че атакуваната в настоящото производство неустойка за непредоставяне на обезпечение е действителна, като излага теоретични съображения относно функцията на неустойката и предпоставките за нейното възникване. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже: сключването на процесния договор, както и че е нищожен на заявените в исковата молба основания.

Между страните е безспорно, а и от представения по делото договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № ******/15.05.2023г. се установява, че страните - ищецът в качеството му на заемополучател и ответника, в качеството му на заемодател, са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за кредит. Съгласно така сключения договор кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателят кредит в размер на 400 лева – размер на първи транш по кредитната линия, представляващ размера на предоставената главница към датата на сключване на договора при годишен лихвен процент от 36% и годишен процент на разходите в размер на 42,58%. Уговорено е, че условие за ползване на всеки следващ транш е пълното погасяване на задълженията по предходните траншове.

Дължимата от потребителя сума е посочена като 412 лева за първия отпуснат транш, дължима в 30-дневен срок.

В чл. 19 от договора е уговорено, че потребителят следва в 3-дневен срок от подписване на договора да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 ЗЗД и в полза на кредитора, което трето лице се задължава да отговаря по изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително и за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетение, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетение, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която на банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В ал. 2 на чл. 19 е посочено, че третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговаря на 3 изискванията, посочени в ОУ и се одобрява от кредитора.

В чл. 29 от договора е предвидено че в случай че потребителя не изпълни задължението си посочено в чл. 19 от договора, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставил обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 19 от договора причинява на кредитора вреди в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение.

Представен е и погасителен план към договора за кредит, съгласно който общо дължимата сума от потребителя при приложението на чл. 22, ал. 2 от общите условия е в размер на 520 лева, от които – 400 лева главница, 12 лева – възнаградителна лихва и 108 лева – неустойка.

Съдът намира за основателни аргументите за нищожност на договора, поради нарушаване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.

В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 42,58 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено.

В договора не са посочени взетите предвид допускане при изчисляване на ГПР, което е самостоятелно основание за нищожност на договора.

Ответникът в отговора на исковата молба сочи, че ГПР е изчислен, като е взета предвид само уговорената между страните възнаградителна лихва.

Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ е посочена в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, 4 включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него, сумата от 108 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение, е включена в общата дължима от потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита, т.е. същата е дължима наред с взетата на заем сума в размер на 400 лева и възнаградителната лихва в размер на 36 % годишна лихва.

Посочената сума от 108 лева настоящият състав намира, че следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.

Това е така, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР.