Решение № 36 от 01.02.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Монтана, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20231600500352 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 24 от 02.03.2023 г., постановено по гр. дело № 207 по описа за 2022 г. Районен съд-Берковица е развалил сключения между К.М. с ЕГН **********, заместен от В. П. и „В.“ ООД с ЕИК * договор за аренда от 18.12.2008 г., изменен с Анекс от 15.07.2014 г., вписан в СВ с вх. № *, акт *, том *, по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в село *, община *, област *: Поземлен имот с идентификатор № *по КККР на с. *, общ. *, обл. *, адрес на ПИ: село *, местност *, площ: 3800 кв.м., номер по предходен план: *; Поземлен имот с идентификатор № *по КККР на с. *, общ.

*, обл. *, адрес на ПИ: село *, местност *, площ: 17937 кв.м., номер по предходен план: *; Поземлен имот с идентификатор № *, по КККР на с. *, общ. *, обл. *, адрес на ПИ: село *, местност *, площ: 3000 кв.м., номер по предходен план: *; Поземлен имот с идентификатор № *, по КККР на с. *, общ. *, обл. *, адрес на ПИ: село *, местност *, площ: 1298 кв.м., номер по предходен план: *; Поземлен имот с идентификатор № *, по КККР на с. *, общ. *, обл. *, адрес на ПИ: село *, местност *, площ: 20002 кв.м., номер по предходен план: *; Поземлен имот с идентификатор № *, по КККР на с. *, 1 общ. *, обл. *, адрес на ПИ: село *, местност *, площ: 5734 кв.м., номер по предходен план: *; Поземлен имот с идентификатор № *, по КККР на с. *, общ. *, обл. *, адрес на ПИ: село *, местност *, площ: 10001 кв.м., номер по предходен план: *.

С решението „В. “ ООД е осъден да върне на В.П. гореописаните поземлени имоти, както и да му заплати сумата от 278,68 лева, представляваща остатък от дължимо арендно плащане за стопански години 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, като искът за заплащане на аренда е отхвърлен над уважения размер до предявения такъв от 1673,19 лева поради плащане в хода на делото. Дружеството е осъдено да заплати на В. П. и направените в производството разноски в размер от 1829 лева. С решението са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. Г. с ЕГН **********, Р. Г. с ЕГН ********** и Е. З. с ЕГН ********** срещу „В.“ ООД искове за разваляне на процесния договор, за осъждане на ответника да върне гореописаните недвижими имоти, както и за заплащане на сумата от 1673,19 лева, представляваща дължими арендни вноски за стопански години 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г.

Така постановеното решение е обжалвано от „В.“ ООД, чрез процесуален представител адв. Н. М., в частта, с която са уважени исковете на В. П.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението. Сочи се, че съдът не е взел предвид настъпилата забава на кредитора, тъй като последният не е оказал необходимото съдействие на длъжника, изразяващо се във вдигане на дължимото му плащане в натура, съответно посочване на банкова сметка при желание за получаване на арендата в пари. Освен това се сочи, че арендодателят е следвало да се яви при арендатора, тъй като задължението за предаване на вещ е търсимо. Твърди се още, че съдът неправилно е приел за пазарна цена стойността, посочена от НСИ. Навеждат се доводи за неправилност на решението и в частта за разноските. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове, както и да се присъдят сторените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. П., Г. Г., Р. Г. и Е. З., чрез пълномощник адв. П. П., с който същата се оспорва като неоснователна. Посочва се, че дружеството-арендатор е 2 сключило анекс към договора за аренда с един от наследниците на арендодателя, съобразно което арендаторът е знаел на кого следва да плати.

Освен това се излагат доводи, че след отправената нотариална покана арендаторът е можел да изпълни договорните си задължения. Твърди се, че разпоредбата на чл.68, ал.1, б. „б“ от ЗЗД е неприложима в случая, тъй като същата не касае задължение за плащане. Предвид това се моли съдът да потвърди първоинстанционното решение като правилно и да се присъдят разноски.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение в обжалваната част, първоинстанционният съд приел, че между страните е сключен валиден договор за аренда, като впоследствие сключеният анекс към него с един от наследниците на първоначалния арендодател е индикация, че ответникът е бил наясно с настъпилото правоприемство. Освен това изпратената нотариална покана до ответника е съдържала данните на ищците, съобразно което ответникът е имал възможност да се свърже с тях и да заплати дължимите суми. При определяне на дължимата сума съдът е отчел настъпилите в хода на производството плащания, като при определяне на пазарната цена е приел тази, посочена от НСИ. Приел е, че за стопанските години 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. арендните вноски не са платени в уговорения срок, поради което е уважил иска за разваляне на договора.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

На 01.10.2008 г. е сключен договор за аренда на земеделски земи между арендодателя К.М. и арендатора „В.“ ООД за седем броя подробно описани имоти с обща площ от 61,775 дка, находящи се в землището на село *, община *, област *. Договорът е сключен за срок от 10 години, като 3 дължимото от арендатора плащане е в пари, но не по-малко от 30 кг. жито и 1 литър олио на арендован дка нива, които могат да бъдат предложени като арендно плащане в натура (чл.7 от договора). Съгласно чл.8 от договора дължимата сума по арендното плащане за стопанската година се заплаща найкъсно в първия работен ден след изтичане на стопанската година, за която се дължи.

От представените решения на Общинската служба по земеделие се установява, че през 1999 г. правото на собственост на процесните имоти е възстановено на наследниците на П.Н.

От представените удостоверения за наследници се установява, че наследници на П.Н. са К.М., Г. Г., Р.Г. и Е.З..

К. М. е починал на 12.12.2012 г., като негов наследник е В.П..

На 15.07.2014 г. е сключен Анекс към процесния договор за аренда между В. П. и „В.“ ООД, с който срокът на договора се удължава до 1.10.2028 г. Променен е чл.7 от първоначалния договор, като страните да уговорили, че арендното плащане се определя в размер на 40 кг. жито и 1 литър олио на дка нива и 15 кг. жито и 1 литър олио на дка ливада, пасище или трайни насаждения. Уговорено е, че по желание на арендодателя арендата може да бъде получена в брой или по банкова сметка, като се прилага пазарната цена на натуралните продукти към първи октомври на съответната година.

По делото е приложена и Нотариална покана, видно от която въззиваемите са поканили въззивникът да заплати всички дължими от 2015 г. насам арендни плащания, ведно с дължимите лихви и неустойки, съгласно Договора за аренда. Уведомили са го, че желаят да прекратят договора.

Отделно от това е посочено, че ще считат, че е налице пълен отказ, ако няма отговор в рамките на 10 календарни дни, считано от датата на получаване на поканата. Поканата е връчена на въззивника на 07.02.2022 г.

От представен документ за кредитен превод е видно, че на 21.06.2022 г. въззивникът е превел на въззиваемата Е. З. сумата от 1983,24 лева, като основание за превода е посочено „Д.А.В. К. П.“.

В таблица 2 от съдебно-счетоводната експертиза са отразени в пари арендните плащания за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г., като общо дължимата сума възлиза на 2261,92 лева. Пазарната стойност на 4 продуктите е определена съгласно официално публикуваните и общодостъпни данни на НСИ. Съдът кредитира експертизата като обективна и компетентно изготвена.

При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното:

Между страните не е спорно, че е налице валидно облигационно правоотношение. Спори се дали арендодателят-кредитор е бил в забава. В тази връзка разпоредбата на чл.95 ЗЗД гласи, че кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. За да е налице втората хипотеза следва изпълнението на длъжника да е поставено в зависимост от определено действие на кредитора, без осъществяването на което е невъзможно да бъде изпълнено. В случая тази хипотеза е неприложима, тъй като в договора изрично е упоменато, че арендата може да бъде получена в брой или по банкова сметка. Установи се, че на длъжникът-арендатор е връчена нотариална покана, с която е поканен да заплати всички дължими от 2015 г. арендни плащания, ведно с дължимите лихви и неустойки. В поканата ясно е записано, че ако не се получи отговор до 10 дни, арендодателят ще счита, че е налице пълен отказ. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото няма данни в дадения срок арендаторът да е посочил, че е изпълнил или е в готовност да изпълни в натура, поради което и не може да се приеме доводът, че задължението е търсимо. Освен това съдът намира за неоснователни твърденията във въззивната жалба, че процесното задължение попада под хипотезата на чл.68, ал.1, б. „б“ от ЗЗД, тъй като сочената разпоредба касае единствено вещ, която е индивидуално определена, а в случая няма доказателства страните да са индивидуализирали вещи, които са предмет на дължимата от арендатора престация.

Неоснователни са и доводите, че с непосочване на банкова сметка арендодателят-кредитор не е оказал необходимото съдействие, тъй като в подписания Анекс към договора е предвидено, че плащането на арендата може да стане и в брой. Видно от уговореното в анекса плащането по банков път е само една опция, а не задължение. Както в приложения анекс, така и в нотариалната покана са налице данни, от които е видно, че арендаторът е разполагал с данните на В. П., респ. същият е знаел на кого следва да се плати. След като е отправена покана за плащане с даване на 10 дневен срок за това, съдът намира, че арендаторът неоправдано е бездействал, тъй като е разполагал с възможност да се свърже с арендодателя-кредитор и да му заплати в брой, без да е нужно да иска от него предоставяне на информация за банкова сметка. Такива действия не са предприети от длъжника до завеждане на делото пред районния съд. По делото няма данни за каквато и да е активност от страна на длъжника да изпълни задължението си, в това число и да е поискал от кредитора предоставяне на банкова сметка. Следва да се отбележи, че изпълнението на парично задължение е носимо, а не търсимо.

5

Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 68, б. „а“ от ЗЗД, предвижда, че изпълнението на парично задължение следва да се извърши в местожителството на кредитора. Следователно, съдът намира, че в случая арендаторът е в забава, тъй като не е изпълнил в срок задължението си за заплащане на дължимите арендни вноски.

На следващо място, за да се определи дължимата арендна вноска, районният съд е назначил експертиза, която е неоспорена от страните.

Вещото лице е пояснило, че за посочените в експертизата цени за Софийската стокова борса няма средна стойност. Такава има единствено за цените посочени от НСИ. Поради тази причина, че съдът намира, че в случая е справедливо да се възприеме средната стойност на цените посочени в НСИ.