Решение № 49 от 23.04.2024, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Троян, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Кремена Н. Раева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Административно наказателно дело № 20234340200351 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

С наказателно постановление № 379 от 12.10.2023 г., издадено от инж.

П.Г.П. – Изпълняващ длъжността Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр. Ловеч, на М. Ю. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500.00 (петстотин) лева за нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите, във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон, във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7, пр. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Наказателното постановление е обжалвано в законоустановения срок от М. Ю. Т., като с жалбата се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят М. Ю. Т. се явява лично в съдебно заседание и със своя пълномощник адв. Е. Ц. от АК-Ловеч, който поддържа жалбата и по същество на делото доразвива аргументи в подкрепа на искането за отмяна на наказателното постановление. Ангажирани са доказателства.

Въззиваемият ИД Директор на РДГ гр.Ловеч, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С. Т., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. В представена писмена защита процесуалният представител е мотивирал подробно своето становище с доводи и правни аргументи във връзка със законосъобразността на издаденото НП. Ангажирани са доказателства.

За Районна прокуратура гр.Ловеч, ТО-Троян, не се явява представител в 1 с.з. От прокуратурата не е взето становище по жалбата.

От приложените към делото и приети писмени доказателства, веществените доказателствени средства, от показанията на разпитаните по делото свидетели М. А. С., Н. К. Л., И.И.С. и В. Б. М., както и от заключението на допуснатата съдебно-лесотехническа експертиза, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 11.05.2023 г. била извършена съвместна проверка на служители от ИАГ - София и РДГ- Ловеч в сечища в землището на с. ***, обл. Ловеч. При тази проверка били констатирани множество нарушения, поради което от ИАГ-София били дадени указания за извършване на допълнителни проверки.

Констатациите от проверката били отразени в протокол от 11.05.2023 г. (л.7577).

Към датата на първата проверка – 11.05.2023г. , процесното сечище не е било освидетелствано. Видно е от заповед № РД-08-1-358/17.05.2023 г. на ИД Директор на РДГ-Ловеч, че е наложена ПАМ – спиране на сечта, извоза и транспорта на дървесина от поземлен имот в общинска горска територия с идентификатор № ***, землище с. ***, обл.Ловеч, разрешена въз основа на издадено за имота позволително за сеч № 0718325/29.03.2023 г.

На 22.05.2023 г. свидетелите М. А. С., Н. К. Л. и И.И.С. - горски инспектори в РДГ-Ловеч, заедно със свид. В. Б. М. – специалист „Гори“ при Община Троян, извършили проверка в землището на с. ***, обл. Ловеч, отдел 105, пототдел „ш“, в имот с кад. № ***, представляващ общинска горска територия. Служителите констатирали установеното още при първата проверка, че имало прокарана просека в западната част на подотдела на площ от 1 дка, необозначена на терен и неотразена в технологичния план за добив на дървесина от насаждението.

За посочения имот било издадено позволително за сеч № 0718325/29.03.2023 г., с което се разрешавало на „***“ ЕООД, с нает регистриран лесовъд М. Т., да извърши добив на очаквано количество 17.00 плътни куб.м. дървесина от благун и цер в периода 01.04.2023 г. - 31.12.2023 г.

Проверяващите служители констатирали, че заедно с извършената законна сеч на маркирани дървета в насаждението, имало извършена незаконна сеч на 17 бр. дървета от цер и 21 бр. дървета от благун, които са без поставена КГМ в основата на пъновете. В установената от тях просека в западната част от насаждението те констатирали незаконно отсечени, без поставена КГМ в основата на пъновете 9 бр. дървета от благун.

За констатациите от проверката бил изготвен протокол (л.70-74), връчен на жалб.Т. на 20.07.2023 г.

Проверяващите горски инспектори на база констатираното приели, че на неустановена дата в периода от 29.03.2023 г. до 11.05.2023 г. М. Ю. Т., като лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч № 0718325/29.03.2023 г. за имот с кад. № ***, отдел 105, пототдел „ш“, землището на с.***, обл.Ловеч, не е изпълнил задълженията си да следи за спазване на одобрения на 06.10.2022 г. технологичен план, вследствие на което е допуснал прокарването на просека в западната част от насаждението на площ от 1 дка.

2

На 20.07.2023 г. свид. М. С. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 000825, заведен в регистъра на РДГ гр. Ловеч под № 379/26.07.20223 г., на М. Ю. Т. за нарушение по чл. 257, ал.

1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите, вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон, във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7, пр. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В акта е посочено време на извършване на нарушението- в периода от 29.03.2023 г. до 11.05.2023 г.

АУАН е съставен в присъствие на М. Ю. Т., в качеството му на нарушител, който подписал същия и удостоверил с подписа си, че е получил екземпляр от него на датата, на която е съставен, а именно - 20.07.2023 година. Жалбоподателят отразил в акта, че не е съгласен с констатациите от проверката.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН М. Ю. Т. не е направил писмено възражение срещу АУАН.

На 12.10.2023 г. П.Г.П. – Изпълняващ длъжността Директор на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, е издал атакуваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу когото е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.

По приложението на процесуалния закон:

Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед разпоредбата на чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, Заповед № РД-49-199 от 16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните и Заповед № 4/05.01.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя и във връзка с разпоредбите на ЗГ, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.

Атакуваното наказателно постановление е издадено в рамките на шестмесечния срок. При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът не констатира допуснати процесуални 3 нарушения по приложението на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като и АУАН, и НП съдържат изискуемите по закон реквизити.

След извършената проверка за законосъобразност съдът счита, че в хода на производството по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да обосновават отмяна на наказателното постановление.

Не се споделя възражението на жалбоподателя, релевирано чрез адв. Ц., че неправилно е посочено времето на твърдяното нарушение – „в периода от 29.03.2023 г. до 11.05.2023 г.“, тъй като от 01.04.2023 г. се разрешавала сечта, съгласно позволителното за сеч.

Съдът счита, че административнонаказващият орган правилно е приел, че датата на извършване на нарушението е дата в периода от датата, на която е издадено позволителното за сеч - 29.03.2023 г. до датата на първата проверка, още при която служителите са констатирали наличие на просека в имота – 11.05.2023 г. От първата посочена дата лицето, което е получило позволителното за сеч, носи отговорност, вкл. до освидетелстване на сечището.

По приложението на материалния административен закон:

Съдът счита, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М. Ю. Т., е осъществено от него от обективна и субективна страна и е доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Не се оспорва от жалбоподателя обстоятелството, че той е вписан в регистъра на Изпълнителна агенция по горите като лице, упражняващо частна лесовъдска практика с Удостоверение № 4351/20.09.2011г.

Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, пр. 2, т.1 , пр. 1 от Закона за горите, за което нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М. Ю. Т., «наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.“

В нормата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ са посочени изпълнителни деяния „не изпълни задължения или контролни правомощия “, която е препращаща диспозиция, тъй като визираните задължения или контролни правомощия трябва да са възложени по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В АУАН и в НП е посочено, че М. Ю. Т. не е изпълнил задълженията си да следи за спазване на одобрения на 06.10.2022 г. технологичен план, вследствие на което е допуснал прокарването на просека в западната част от насаждението на площ от 1 дка, което задължение му е вменено с разпоредбите на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Съгласно чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от Закона за горите , позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл.

101, ал. 3. Лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за 4 транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.

В чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е регламентирано, че лицата по чл. 108, ал.

2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина;

Съдът приема, че М. Ю. Т. е субект на нарушението, тъй като е лице, упражняващо лесовъдска практика.

Жалб. Т. е запознат с технологичния план за добив на дървесина, за което се е подписал на 29.03.2023 г., като в т. 7 от същия не е посочено направа на технологични просеки.

Според заключението на съдебно-лесотехническата експертиза, в случая се касае за уширение на стар съществуващ път, което е с площ 1.19 дка. Вещото лице е посочило, че уширението от 13 м. е поради факта, че това е било бивша земеделска земя и уширението има естествен характер.