Определение № 84 от 20.04.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. Варна, 20.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20223000600109 по описа за 2022 година Производството е по жалба от осъденото лице ИСМ. Х. Х. /саморъчно написана/, срещу определение по протокол № 243/30.03.2022г. по ЧНД № 264/22 г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК.

Чрез жалбата се извеждат аргументи за незаконосъобразност на постановения отказ, предвид положителните тенденции в поведението на молителя – полаган доброволен труд, награждавания, липса на наказания.

Моли за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.

Постъпило е становище от Началника на затвора Варна, в което оспорват аргументите по жалбата и се обосновава мнение, че целите на наказанието не са постигнати предсрочно, като правонарушителят продължава да представлява опасност за обществото.

След запознаване с материалите по делото, съставът на въззивната инстанция счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

С протоколно определение №12/08.03.2021г. по НОХД№239/2021г., Окръжен съд-Варна е ангажирал отговорността на И.Х. за извършено от него противоправно деяние по чл.354а, ал.1, за което му е било наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода. Началото на изтърпяването на наказанието е започнало на 10.09.2020г.

Към момента на разглеждане на делото в окръжния съд, осъденият е изтърпял 1 година, 8 месеца и 23 дни, което е повече от изискуемата от закона една втора.

Преценка следва да бъде направена относно наличието на представени доказателства за поправяне и превъзпитание. Внимателният прочит на документите, съдържащи се в делото свидетелстват за започнал процес на положителна градация, но не оставят несъмнен извод за липсата на рискови 1 фактори.

Първоначалната оценка на риска от рецидив при постъпването в Затвора е отчела 62 точки, средна вероятност. Като проблемни зони са откроени: отношение към правонарушението, предвид липсата на самокритичност към извършеното; образование и обучение, начин на живот и обкръжение, умения за мислене.

Преразглеждането на рисковите фактори бележи спад едва с два пункта.

Според данните, компенсацията засяга предимно живота в затворената среда.

Рискът от вреди запазва своите средни стойности, вероятен, но не непосредствен. Липсата на значителна корекция в проблемните области, поражда съмнение за налични реални доказателства за поправяне, за отстраняване на рисковите фактори, и съдържа опасения от криминален рецидив и опасност по отношение на социалното обкръжение при евентуално предсрочно освобождаване. Личната мотивация и желание за положителна промяна, следва да бъде проследима през писмените доказателства в затворническото досие. Прочитът на материалите показва, положителни прояви, които обаче не могат да се характеризират с трайност и осъзнатост, каквито следва да са налице за нуждите на производството по чл.437 и следващи от НПК. Макар осъденият да полага доброволен труд, спрямо него да не са налагани дисциплинарни наказания и да е награждаван, то липсата на задълбочена и цялостна промяна у неговата личност, отразено и чрез липсата на спад в рисковите зони, осуетява извод за завършен корекционен процес. В тази насока съставът цени и факта, че до момента спрямо осъдения не е реализирана нито една от възможностите за облекчаване на правния му статус чрез прилагане на прогресивната система за пенитерциарно въздействие, чийто краен етап е условното предсрочно освобождаване.

Прави впечатление, че при първоначално изготвен доклад за Х., се отправят препоръки за включване в групова или индивидуална работа, касаеща отношението към извършеното, респективно към уменията за мислене, както и в специализираната програма за преодоляване на зависимости, с оглед изграждане на устойчиви модели за поведение, способстващи постигането на законосъобразен живот извън затвора. Тези цели са намерили отражение и в акта по чл.156 от ЗИНЗС. Допълнителни акценти са поставени върху повишаване на образователния ценз и квалификационното ниво, запазване на семейна близост с близки и роднини, ограничаване на субкултурните контакти, овладяване на безразсъдно и рисково поведение. Средствата за постигане на желаната промяна са определени като индивидуално-корекционно консултиране, разговори, срещи и беседи, участие в курсове – ограмотителни и квалификационни, мотивиращи. Липсват доказателства за изпълнение на тези дейности, респективно за постигане на желаните чрез тяхното извършване цели. Такива или не са били осъществени въобще, или не са приложени към материалите в затворническото досие, което води настоящият състав до невъзможност да проследи пътя на положителната градация у осъдения. Липсва и изискуемият 2 годишен доклад, съгласно чл.156, ал.4 от ЗИНЗС.

В доказателствата се съдържа и експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние. Чрез нея се очертават дефицити в критичен план. Х. отрича извършеното престъпление, не осъзнава грешките и вината, приема наложената присъдата за явно несправедлива. Тези данни потвърждават извода за липсата на цялостно преосмисляне на криминалното поведение и за полагане на достатъчно усилия за отстраняване на престъпните нагласи. Погледът към криминалното минало на молителя свидетелства за богат диапазон. Пенитенциарното третиране е второ по ред, като по първото осъденият е ползвал института на УПО. Тези факти не следва да останат незабелязани, тъй като изискват категорично настъпила положителна промяна у съзнанието на лицето, каквато все още не е налице.

Настоящият състав не игнорира положителните данни, съдържащи се в материалите по делото, но счита че, пенитенциарното третиране спрямо молителя следва да продължи. Неговото времетраене би могло да окаже положително въздействие спрямо липсващите към момента обстоятелства и да обоснове търсената от закона и очаквана от обществото личностна промяна в нагласите и мисленето.

По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението по протокол №243/30.03.2022 г. по ЧНД № 264/22г. на Окръжен съд Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3