Решение № 314 от 06.08.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Пазарджик, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220200724 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Б. Я., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ №12А чрез пълномощника адв. П. М. от ПзАК, против Наказателно постановление № 25-1818-000251 издадено на 29.04.2025 г. от Началник Сектор в ОДМВР- Пазарджик, РУ- Пазарджик, В ЧАСТТА, с която за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП на осн. чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

В жалбата обобщено се релевират оплаквания за нарушения на процесуалния и материалния закон водещи до порочност и незаконосъобразност на НП в обжалваната му част, поради което се иска отмяна на НП в част втора и присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в негова полза.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от неговия пълномощник, който поддържа жалбата и прави искане за отмяна на НП в частта и по съображенията, изложени в жалбата. Прави искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, съгласно представения списък на разноските.

Въззиваемата страна- наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото не е представено писмено становище по същество, като в съпроводителното писмо, с което въззивната жалба и АНП е изпратена в съда е направено искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на НП.

1

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че при извършена му на 11.04.2025 г. в 22:47 часа в гр. Пазарджик, на кръстовището на улиците „Цар Симеон“ и „Цар Асен“ проверка в качеството му на водач на МПС лек автомобил „***“ с рег. № ***, негова собственост, от контролните органи- полицейски екип- АП на РУ- пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, в чиито състав бил актосъставителя св. С. Д.- на длъжност командир на отделение в РУ- Пазарджик, било установено, че жалбоподателят управлява цитираното МПС без да е правоспособен водач, както и че използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като на кръстовището на ул. „Стефан Караджа“ и „Васил Левски“ извел автомобила извън контрол чрез презавиване и рязко подаване на газ, като това довело до загуба на сцепление на задвижващите колела на автомобила и той се движел напречно на пътното платно и по този начин създал реална опасност за останалите участници в движението. След като полицейският екип констатирал това поведение на жалбоподателя, който продължил управлението на л.а. по ул. „Васил Левски“, а след това и по ул. „Цар Асен“, автомобилът му бил последван от полицейския автомобил, като св. Д. и колегата му констатирали и друго нарушение при управлението на автомобила от жалбоподателя Я., а именно че не съобразил поведението си с пътен знак Б2 на кръстовището на ул. „Цар Асен“ и ул. „Братя Консулови“.

За така констатираното св. Д. съставил АУАН срещу жалбоподателя в негово присъствие за извършени нарушения на чл.150 от ЗДвП, чл.104б т.2 от ЗДвП и чл.6 т.1 от ЗДвП, след което акта му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. Жалбоподателят посочил при предявяване на акта, че нямал възражения за така констатираното от контролния орган.

Въз основа на акта на 29.04.2025 г. било издадено НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 12.05.2025 г., видно от разписката към санкционния акт.

Жалбата против издаденото НП е единствено в частта относно санкционирането за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП и е била подадена от санкционираното лице чрез надлежно упълномощен адвокат на 15.05.2025 г. чрез АНО до съда, като била входирана в деловодството на РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик на посочената дата, видно от печата на жалбата, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 2 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на приобщените по делото писмени доказателства и показанията на св. С. Д., чиито показанията съдът кредитира напълно, тъй като същите са логични, последователни, еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви, съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Макар този свидетел да се намира в служебни отношения с АНО, това не го прави автоматично заинтересован от изхода на делото, тъй като липсват каквито и да било доказателства, че този свидетел има личен интерес да уличава жалбоподателя в нарушение, което той да не е извършил. Съдът възприема и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като при преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на свидетел-очевидец на нарушението и в присъствието на нарушителя. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му, с оглед на това, че актосъставителят С. Д. е заемал длъжността командир на отделение в РУ- Пазарджик (полицай) и съгласно т.1.3.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е имал тази компетентност (виж заповед на л.11-12). НП също е съставено от компетентен орган, съгласно т.3.9 от посочената заповед, тъй като съставителят на НП е заемал длъжността началник Сектор в ОДМВРПазарджик, РУ- Пазарджик.

Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

При съставянето на двата акта са спазени и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, а 3 именно- на 11.04.2025 г. в 22:47 часа, в гр. Пазарджик на кръстовището, образувано от ул. „Стефан Караджа“ и ул. „Васил Левски“. Съдът не споделя направеното в жалбата възражение за неяснота по отношение на местоизвършването на нарушението в смисъл дали на цитираното кръстовище или на кръстовището на ул. „цар Симеон“ и „Цар Асен“, така както било посочено в АУАН и НП. От внимателния прочит на двата административни акта, става ясно несъмнено, така както е посочено в т.2, че нарушението на чл.104б т.2 от ЗДвП е извършено именно в кръстовището на улиците „Стефан Караджа“ и „Васил Левски“, а на кръстовището на ул. „Цар Симеон“ и ул.

„Цар Асен“ е била извършена проверката на водача. Както се установява и от показанията на св. Д., той и колегата му са били в патрулния автомобил, който се е намирал в близост до сградата на училище „Климент Охридски“ когато са възприели движението на ла.а, управляван от жалбоподателя, който навлизайки в кръстовището на ул. „Ст. Караджа“ и ул. „Васил Левски“ е извел автомобила от контрол чрез презавиване и рязко подаване на газ, вследствие на което задвижващите колела на автомобила са загубили сцепление с пътя и автомобилът е започнал да се движи напречно на пътното платно, и след като е продължил движението си по ул. „Васил Левски“ те са го последвали с патрулния автомобил до спирането му на ул. „Цар Асен“. Затова и съдът намира, че няма неяснота относно мястото на нарушението, тъй като изрично е посочено, че то е извършено на кръстовището на улиците „Стефан Караджа“ и „Васил Левски“, както и изрично е посочено, че на кръстовището на улиците „Цар Симеон“ и „Цар Асен“ е извършена проверката на водача, като от показанията на св. Д. се установява защо е осъществена проверка именно на това място.

Действително в описанието на нарушението не е посочена посоката на движение на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, но съдът не счита че това е СПН. От една страна посоката на движение на автомобила не е задължителен елемент от фактическия състав на нарушението. Достатъчно е че е посочено мястото на извършване на нарушението- осъществяването на действията, с които се реализира изпълнителното деяние на вмененото адм. нарушение, а именно в цитираното по-горе кръстовище. От друга страна, в случая е без значение в каква посока се е движил автомобила, дали по ул. „Ст.

Караджа“ в посока ул. „Васил Левски“ или обратно, при положение, че извеждането извън контрол на автомобила по описания по-горе начин, т.нар.

4

„дрифтиране“ е било извършено в кръстовището на тези две улици.

Абсолютно неприемливо е и следващото направено с жалбата възражение, а именно непосочването в словесното описание на нарушението на израза „преднамерено“, като по този начин обвинението било некоректно и създавало впечатление, че деянието е извършено невиновно. Посоченият израз не е елемент от фактическия състав на вмененото нарушение, тъй като разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП ясно разписва забраната за водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Този израз не е посочен и от законодателя в санкционната разпоредба на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП. Достатъчно ясно и несъмнено (и по този начин е спазено изискването на закона) е, че е посочено че водачът на МПС, в случая жалбоподателят управлявайки собственото си МПС (цитирания в НП л.а.), е използвал конкретния път за друга цел, а не по предназначението му за превоз на хора и товари, като тази цел изложена с описването на извършените от водача действия. След като жалбоподателят е извел извън контрол управляваното от него МПС, чрез посочените действия- презавиване и рязко подаване на газ, вследствие на което задвижващите колела на л.а. губят сцепление с пътя и МПС започва да се движи напречно на пътното платно, той е съзнавал че чрез това си поведение използва МПС не за превоз на хора или товари, т.е. по неговото предназначение, а с друга цел- т.нар.

„дрифтиране“. Казано с други думи деянието му е умишлено, по арг. на чл.6 от ЗАНН. За пълно следва да се посочи, че изразът „преднамерено“ не съществува в правния мир. В случаите на извършване на деяние с предварително определена цел в правната доктрина и съдебна практика е залегнало понятието „предумишлено“ и то в изрично предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящия. Имайки предвид изложеното по-горе не е необходимо и да се посочи с каква цел, а тя е ясна, предвид описаните действия и поведение на водача и на МПС вследствие на неговото поведение.

Затова и възражението в този смисъл е неоснователно, както и възражението, че жалбоподателят превозвал хора, тъй като превозвал себе си.

За неоснователно съдът намира и възражението, че от описанието на нарушението не ставало ясно по какъв начин водачът с поведението си е създал опасност за живота и здравето на другите участници в движението и че 5 това съставлявало нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП. В случая посоченото обстоятелство не е от кръга на съставомерните за вмененото нарушение и то следва да се приеме само като допълнително описание на действията му по използване на пътя не по неговото предназначение, респ. като отегчаващо вината на нарушителя обстоятелство.

Неоснователно е възражението за липса на посочване в словесното описание кои конкретно пътища отворени за обществено ползване става въпрос. След като в посочените обстоятелства- елементи от състава на нарушението, е посочено че в гр. Пазарджик на кръстовището на ул. „Стефан Караджа“ и „Васил Левски“ са извършени действията, изпълващи изпълнителното деяние на нарушението, несъмнено става дума за път в населено място и че той е отворен за обществено ползване.

Разпечатката съдържа 32 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/491db877-2970-409c-a608-6d045d180b76