Определение № 5986 от 16.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5986 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20241100512300 по описа за 2024 година

Образувано е по частна жалба на "УИЗ ЕЪР Унгария" Лтд , със седалище и адрес на управление: Лаурус Офиси, Кьоера рийт 2/А, сграда Б, Н-1103 Будапеща, Унгария, срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за разноските, присъдени в полза на заявителите над размера от 60 лева с ДДС за всеки от тях, която заповед е издадена по ч.гр.д.

№ 32643 по описа на Софийски районен съд за 2024 г., 30-ти състав.

Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е подадено възражение от длъжника по чл. 414а ГПК и към момента на повторното изпращане на делото във въззивната инстанция вече е налице произнасяне на заповедния съд по него.

В частната жалба се възразява за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, за което са изложени подробни аргументи.

Ответниците по частната жалба и заявители в заповедното производство считат жалбата за неоснователна и намират адвокатското възнаграждение в присъдения размер за справедливо и обосновано.

Софийски районен съд е сезиран от Д.Д. и М.Т. със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата о т 782,33 лева, представляваща обезщетение за закъснение на полет за всяка от заявителките, като със заявлението са претендирани разноски за производството в размер на сумата 25 лева – държавна такса и 480 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат, по отношение на всяка заявителка. В представените договори за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното представителство се предоставя безплатно, а в са включени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от общо 960 лева с ДДС.

Заповедта е връчена на длъжника „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Лтд, който в срок за изпълнение по чл. 414а, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 412, т. 8 от ГПК, е възразил писмено срещу нея с твърдението, че е заплатил задължението на 16.07.2024г., вкл. в частта за разноските, като е пояснил, че възнаграждението за адвоката - пълномощник на заявителките е платил частично, в размер на 120 лв. с ДДС и с процесната частна жалба е възразил, че за разликата до размера по издадената заповед същото е прекомерно.

В изпълнение на указанията на въззивната инстанция, с разпореждане № 132374 от 1

18.09.2024г., на осн. чл. 414а, ал. 3 от ГПК, съдът е разпоредил копие от възражението по чл.

414а от ГПК да се изпрати на заявителя. В отговор заявителите признават плащането и заповедта е обезсилена за дължимата главница, законна лихва и разноски за държавна такса, както и до размера от 120 лв. с вкл. ДДС от общо присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС. По частната жалба изразяват становище за неоснователност на същата.

Частната жалба е процесуално допустима, с оглед разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, т. 12, тъй като предмет на същата е вземането за разноски за адвокат, в размера, в който заповедта не е обезсилена.

По същество частната жалба е основателна.

Съгласно общото правило на чл. 78 ГПК всяка от страните има право на разноски за адвокатско възнаграждение, ако е била представлявана от адвокат. Общите правила за понасяне отговорността за разноски са приложими и в заповедното производство, а придаденото от закона изпълнително действие на заповедта за изпълнение, обосновава правния интерес на длъжника да обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските (така: Опр. № 168 от 12.02.2010 г. по ч. т. д. № 13/2010 г., Т. К., I-во т.о. на ВКС).

В случая, длъжникът е направил възражение за прекомерност в първия възможен момент, в срока по чл. 414а, вр. чл. 412 ГПК относно присъдения размер на адвокатско възнаграждение и това налага произнасяне по същото при съобразяване разпоредбата на чл.

78, ал. 5 ГПК. Преценката на основателността на това възражение е конкретна и съобразно посоченото в чл. 78, ал. 5 ГПК, се основава на справедливо и обосновано съотношение на цената на адвокатска защита с фактическата и правна сложност на делото. Ако тази преценка сочи на несъответствие, съдът може да намали размера на договорения адвокатски хонорар.

В чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е посочено, че в случаите на оказана от адвоката безплатна правна помощ органът, който е компетентен, определя възнаграждението, което се следва на адвоката и чието заплащане се възлага на насрещната страна, в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата, която е Наредба № 1 от 09.01.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет.

Предвид задължителното, съгласно чл. 633 ГПК тълкуване, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, националния съд не следва да прилага и не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.01.2004 г., към която препраща ЗА, поради противоречие в тази й част с чл. 101, параграф 1 ДФЕС. СЕС е приел, че такъв вид правна уредба е от естество да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар (така и в Определение № 1806 от 28.06.2024 г., постановено по ч.т.д. № 586/2024 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/ 2022 г. по описа на ВКС, I т.о. и Определение № 4497 от 09.10.2024 г., постановено по т.д. № 2886/ 2024 г. по описа на ВКС, IV гр.о., Определение № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г., Т. К., І Т.

О. на ВКС, Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др.). Тоест, съдът не може да приложи националната уредба, установена в Наредба № 1/09.01.2004 г., като противоречаща на правото на ЕС, при нито едно свое произнасяне, включително и когато в друга законова норма от действащото право на Република България се препраща към този акт, защото тази правна норма също противоречи в тази си част на правото на ЕС и не може да бъде приложена (както е в случая с препращата норма на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.).

Ето защо, размерът на дължимото възнаграждение за адвокат следва да се определи при съобразяване на всички обстоятелства, които са установени по делото и които са от значение за определяне на неговата действителна правна и фактическа сложност по 2 критериите на чл. 78, ал. 5 ГПК, а такива са например вида и характера на производството и спора, материалният интерес, видът, количеството (обема) на адвокатската работа, извършена в конкретния случай и др. (подобни мотиви в Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/ 2022 г. по описа на ВКС, I т.о. и Определение № 343 от 15.02.2024 г., постановено по т.д. № 1990/ 2023 г. по описа на ВКС, II т.о.).

При съобразяване на горното, настоящият съдебен състав взима предвид обстоятелството, че се касае до заповедно производство, което предполага по дефиниция ниска усложненост, както и ниския материален интерес на съдебно предявеното вземане. От друга страна, извършените от процесуалния представител на длъжника действия, се изразяват в подаване на заявление по нормативно установен образец, което не изисква подробно мотивиране (сходни мотиви в определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г. на ВКС, І т. о. на ВКС и др.). А освен това, в едно заявление са претендирани две идентични вземания срещу превозвача. Това означава, че и извършеното действие също не е усложнено от фактическа и правна страна.

След като съобрази изложеното, съдът приема, че дължимото на процесуалния представител на длъжника адвокатско възнаграждение е в размер на 60 евро с ДДС (съобразно Решение на Съвета относно приемането на еврото от България, прието от Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) на 8 юли 2025 г., чл. 4 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) за всяка от заявителките. Този размер съдът намира да отговаря на легитимните цели и да е справедлив, като е налице съответствие на възнаграждението с положения от адвоката труд и фактическата и правна сложност на делото.

Следователно, обжалваното разпореждане, което е обективирано в издадената заповед за изпълнение и касае разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на заявителите следва да бъде отменено, като разноските бъдат намалени, но при съобразяване и на частта от присъдените разноски, които са били заплатени от длъжника, тоест - следва да бъде намалено за сумата над 61,36 евро общо за двете заявителки (или, над 30.68 евро за всяка).

Разноски в настоящото производство не се следват, доколкото същото е с оглед дължимостта и размера на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, по частна жалба на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ ЛТД, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище в гр. Будапеща, Унгария, разпореждане, обективирано в издадената на 14.06.2024 г. по гр. д. № 32643/2024 г. на СРС, 30 състав, заповед за изпълнение на парично задължение (в която част заповедта не е обезсилена), В ЧАСТТА му с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на сумата над 30,68 евро до 214,74 евро за всяка заявителка.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4