Решение № 120 от 26.02.2018, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 120/26.2.2018г.

26.02.2018 година град Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският районен съд, ХV

- ти граждански състав

На 06.02 2018 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Марина Христова при секретаря Ир. П. като разгледа докладваното от съдия Христова гражданско дело № 2665 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба и уточнения, предявена от Д.А.Г. , В.Д.А., Г.А.Г., С.Р.П. и П.И.П. против П.И.П. и Д.И.П., с която се иска съдът да определи начина на разпределяне на ползването на незастроена част от дворно място, представляващо ПИ с идентификатор ***, с площ 217 кв.м., находящо се в гр. Я., ул. «***»***, както и иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху дворното място, като бъдат задължени да възстановят съществуваща врата към северната част на дворното място/от към съседа И. С. И./, която да ползват за самостоятелен вход към двора, както и да възстановят съществувалия вход за жилището си от тази страна на сградата- северната, и да затворят входа на сградата от юг- към сутерена на жилищната сграда/уточнение на л. 146 от делото/.

В исковата молба и уточненията се посочва, че ищците и ответниците са съсобственици на самостоятелни жилища в многофамилна жилищна сграда, построена в процесното ПИ. Обща част за всички била незастроената част от дворното място. Между ищците нямало спорове и трудности при използване на двора, но такива се появили във взаимоотношенията им с наследодателя на ответниците, в последствие и с тях. Отношенията им били изключително усложнени, а с неоснователните си действия – застрояване на почти цялата празна част от двора, оспорване размера на притежаваните от ищците части от двора и др., пречели на ищците спокойно и необезпокоявано да упражняват правото си на собственост, за което се излагат и други съображения.

Иска се разпределение на ползването на незастроената част от дворното място, както и ответниците да бъдат осъдени да възстановят съществуваща врата към северната част на дворното място, която да ползват за самостоятелен вход, както и да възстановят съществувалия вход за жилището си от тази страна и да затворят входа от юг.

В законоустановения срок, ответниците, чрез назначенио особени представители са депозирали отговори на исковата молба, с които не се оспорва иска по чл. 32,ал.2 от ЗС.Оспорва се претенцията по чл. 109 ЗС, по изложени в отговорите съображения.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищците.

Ответникът Д.П. се представлява от назначен особен представител, чрез когото не оспорва иска за разпределение на ползването, а оспорва претенцията по чл. 109 ЗС.

Ответникът П.П. не се явява в .с.з. В депозирано писмено становище излага съображенията си във връзка с исковите претенции.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следното от фактическа страна:

По делото са приети документи установяващи правото на собственост на ищците по отношение на процесното дворно място, а именно:

Видно от НА №*** год. по силата на покупко – продажба

А. Г.А. е придобил ½ ид.ч от дворно място, цялото с площ 491 кв.м., находящо се на ул.“***“ и ул.“***“.

Представен е и НА №*** г., видно от който А. Г.А. е продал на Е. К. П. и В. Т. С.63/430 ид.ч. от дворно място, находящо се на ул. „***“***, от които застроени 50 кв.м. и незастроени 13 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от сутеренния етаж на сградата.

Установява се от НА №*** год., че В. Т. С. е продал на

Е. К. П. 31,50/430 ид.ч. от дворно място, находящо се на ул. „***“***, от които застроени 25 кв.м. и незастроени 6,50 кв.м., с право на ползване от северната част от дворното място, откъм съседа И. С. И. и с право на изход на ул. „***“заедно с 1/4 ид.ч. от сутеренния етаж на сградата.

С НА №*** год. А. Г.А. е дарил на синовете си Г.А.Г. и

Д.А.Г. по 1/10 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 430 кв.м.. съставляващо парцел *** в кв.*** , заедно с части от намиращата се в същото сграда.

С НА №*** год. Д. Т. П. е дарил на сина си Т. Д. Т. собственото си дворно място, застроено и незастроено – 31,50/430 ид.ч. от , с право на ползване от северната част откъм съседа И.С. И. и с право на изход от ул.“***“, цялото от 430 кв.м., съставляващо парцел *** , имот номер *** в кв. *** по плана на гр. Я.

С НА №*** год. Т. Д. Т. и В. Т. С. са продали на И. П.

П. следния недвижим имот – 63/215 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 215 кв.м., на ул.“***“***, имот *** в кв.*-**, заедно със сутеренния етаж на масивна жилищна сграда от 53 кв.м.

Видно от приложеното удостоверение за наследници на

Община Я., след смъртта си А. Г.А. е оставил следните законни наследници – В.Д.А.

– съпруга, Г.А.Г. – син и Д.А.Г. – син.

С постановление от 12.09.2007 год. на ДСИ при ЯРС на С.Р.П. е възложена собствеността върху следния недвижим имот- 1/10 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** с площ 215 кв.м., заедно с първи жилищен етаж на построената масивна жилищна сграда с площ 97 кв.м.

Видно от приложеното удостоверение за наследници от

25.09.2017 год., след смъртта си И. П. П. е оставил двама законни наследници – ответниците – П.И.П. и Д.И.П..

В подкрепа на твърденията си ищвите се представили тъжба до ЯРП от 26.10.2017 год., подадена от Е. И. Г. против П.И.П. за престъпление по чл. 144,ал.3 от НК, както и писма от Община Я. от 28.04.2017 год. и 30.01.2018 год., от които се установява, че по повод постъпила жалба относно незаконен строеж в процесното дворно място, служители на общината са извършили оглед и са констатирали, че от северната страна на жилищната сграда, към партерния етаж е изградена тухлена пристройка с размери – 7,60/1,90 м., за която липсват представени разрешение за строеж и одобрен проект.

По делото са събрани гласни доказателства.

В показанията си св. Г. – съпруга на ищеца Д.Г. посочва, че взаимоотношенията между страните не са нормални. Ответниците мислели, че са собственици на целия имот и не се съобразявали ,ч е там живеят още собственици.Пречели, преградили от южната страна мястото и никой не можел да влезе. Опъвали мрежа от към улица „***“. Свидетелката твърди, че си отворили вход от ул.“***“В момента входа от ул.“***“ бил отключен и можело да се минава от там, но това станало след намесата на общината. Преди това било оградено с мрежа до половината и нямало как да се влезе.П.П. ги заплашвал и имало подадена тъжба.Свидетелката я подала след заплахи. Пречели му, защото минавали покрай спалнята му, но сега било отворено.Имало често проблеми и с ищцата В.Д..

Заплашвал я, нападал я. С. и П. били съсобственици които купили етажа от Г.Г. – девер на свидетелката . Ищците С. и П. все още не били живели там, сега си ремонтирали етажа. Не знаела дали последните имали проблеми. Знаела за тяхното семейство- В., Г. и Д.. Г. не живеел там, но бил наследник на част от партера.Входа от улица „***“ бил направен преди 7-8 години. Преди от там си вкарвали колите. Сега била малка врата.Когато подали жалба за наличието на телена ограда, която им пречи да влязат от входа от ул. ***, вече го имало и другия вход.Той бил незаконен и трябвало да го махнат.От към северния вход имало незаконна постройка.

Св. Н. – съсед на страните посочва, че освен входа на ул.“***“ за двора имало и друг вход – дървена врата , от където влизали старите собственици. От там бил и входа за къщата. Това било преди 1972 – 1973 год.

Останалите собственици тогава влизали от ул.“***“.Дървената врата била затворена преди 7-8 години. Отношенията между собствениците не били добри. П. не давал на останалите да минават покрай прозореца му. Само се карали. Сега от входа на ул.“***“ минавали всички, но П. бил недоволен. Той имал брат, който свидетелят мисли, че се казва Д. или Д., но той не живеел в тази къща. От много години го нямало и свидетелят не знаел къде е.Свидетелят не знаел кога е отворен входа от ул.“***“. Когато И. П. купил имота имало дървената вратичка.Не знаел кой я е затворил.На третия етаж живеела свидетелката, с която имали спорове. На втория етаж собствениците били нови, сега правели ремонт. Петьо вдигал гюрултия с работниците, но и те минавали през ул.“***“.

По искане на ищците по делото е била назначена съдебно – техническа експертиза, вещото лице по която след оглед , измервания и справка по плановете на имота в Община Я., констатирало, че площта на имота по КК е 217 кв.м.Застроената площ е общо 101, 70 кв.м, общо 101, 30 кв.м.- незастоена площ. Вещото лице посочва, че има извършено незаконно строителство, което представлява една стая и отворена врата за връзка със сутеренната част от ответниците , разположено между жилищната сграда и оградата на имота.

Вещото лице е дало два варианта за делба на имота.

Първият вариант е съобразен с притежаваните от страните по делото ид.ч. е съобразен с пална на имота 1989 год., в който е заснет съществуващ вход откъм ул. „***“ и с отворена и изградена врана от към сутерена от северната страна на сградата. Варианта бил съобразен с искането на ищците. Втория вариант на разпределение на имота, съобразно притежаваните от страните ид.ч. бил съобразно със съществуващия вход за сутеренния етаж на сградата от южната терена и съществуващия вход към имота от ул.“***.

При изслушването си в с.з вещото лице е посочило, ч еи в дават варианта на разпределение правото на ползване е определило общо за ищците и общо за ответниците. Във втория вариант вещото лице се е съобразило със съществуващите в момента входове за двора и за сградата . Изградената незаконна постройка при първи вариант от разпределението попадала изцяло в мястото определено за ползване от ответниците. Във втори вариант вещото лице не било сигурно дали тази постройка попада.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС и чл. 109 ЗС.

По иска с правно основание чл. 32,ал.2 от ЗС:

С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото или взето във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Самото искане за съдебна администрация е категорично указание, че такова мнозинство не може да се формира. Използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие "служене с общата вещ" означава прякото й използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се накърняват свойствата й. Именно затова съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване.В последния смисъл е и трайната и безпротиворечива практика на съдилищата. При преценката си освен гореизложеното съдът отчете и следното – съобразно разясненията дадени в РЕШЕНИЕ № 164 ОТ 11.07.2014 Г.

ПО ГР. Д. № 247/2014 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС - В производството по чл. 32,ал.2 ЗС, не могат да се разпореждат промени в съсобствената вещ, а начинът на ползване се определя съобразно фактическото положение, включително и когато то е създадено в резултат на извършено незаконно строителство. Защитата срещу последното, ако то съставлява неоснователно действие, което пречи на съсобственика да упражнява своето право, се осъществява по реда на чл. 109, ал. 1 ЗС. Евентуалната промяна, вследствие уважаване на негаторен иск, на фактическата обстановка, при която е разпределено ползването на общата вещ, може да послужи като основание за преразглеждане на определения начин на ползване.

Освен това в процесния казус следва да бъде отчетено и, че в Решение № 424 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 881/2010 г. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е посочено, че разпределянето на общ дял е възможно при изразено съгласие за това от съсобствениците, които ще ползват този общ дял. Т.е., за да се предостави общ дял за ползване на двама съсобственици, е необходимо те изрично да са дали съгласието си за такъв начин на ползване, в противен случай определянето на общ дял за ползване е недопустимо.