Присъда № 3 от 16.01.2026, Районен съд - Асеновград

МОТИВИ към присъда №3/16.01.2026г. по нчхд №423/23г. на АРС, ІІІ-ти н.с.

С подадена на 10.07.2023г. частна тъжба от тъжителят И. Й. Д. от гр.Асеновград, обл. Пловдивска против подсъдимата Г. Г. Т. от гр.Асеновград, е било повдигнато обвинение за извършено престъпление чл.146, ал.1 от НК, а именно затова, че на 21.02.2023г. в гр.Асеновград, обл. Пловдивска, е казала нещо унизително за честта и достойнството на И. Й. Д. в негово присъствие, като го нарекла „нещастник“, „боклук“, „простак“ и „мухльо“.

С подадената частна тъжба, е бил предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимата Т. за заплащане на сумата от 3000лв., представляващи обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди в резултат на твърдяното за извършено спрямо него на 21.02.2023г. престъпление по чл.146, ал. 1 от НК, предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва от 21.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както бе приета и претенцията за заплащане на направените по делото разноски. Частния тъжител И. Й. Д. бе конституиран и в качество на граждански ищец по делото.

В процеса на водено наказателно производство, частният тъжител И. Й. Д. се явява лично и заедно с упълномощения от него, като повереник адв. Л. А.-М. от АК Пловдив.

В хода на съдебните прения, адв. М. изразява становище, с което, поддържа изцяло обвинението против подсъдимата, така както е било повдигнато с частната тъжба. Счита същото за доказано по несъмнен начин. При преценката на събраните по делото доказателства, въз основа на техния самостоятелен анализ, адв. М. счита, че подс. Т. е осъществила състав на престъплението предмет на тъжбата, поради което тя следва да бъде призната за виновна, като не изразява становище по отношение на вида и размера на наказанието. По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск, счита същия за основателен и доказан, поради и което моли той да бъде уважен в пълен размер. Претендира да им се присъдят направените по делото разноски.

Частният тъжител и граждански ищец И. Й. Д. не се явява в последното проведено по делото съдебно заседание.

Защитника на подсъдимата-адв. П. Щ. от АК Пловдив, счита делото за изяснено от фактическа и правна страна. След извършен самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, тя е на становище, че обвинението е останало недоказано, като събраните доказателства изцяло опровергават обвинителната теза. На второ място, като алтернативно, ако съдът все пак приеме, че подс. Т. е виновна, пледира за приложението на института на „реторсията“, тъй като макар и тя да е оправила обидни думи, то следва да се отчетат и отправените към нея сходни обиди от страна на частния тъжител. По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск не взема становище, като пледира за присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимата Г. Г. Т. не се счита за виновна, но изразява съжаление за случилото се.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички събрани доказателства по делото, обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите, писмените и веществени доказателства събрани и приложени по делото, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

Подсъдимата Г. Г. Т. е родена на 05.10.1969 г. в гр. Асеновград, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, със средно - специално образование, работеща *, с ЕГН **********. Подс. Г. Т., нейния съпруг * и синът им-*, живеят на адрес *а, като обитават втори етаж от къща представляваща т.н. „къща близнак“.

Конструктивно предната и задна част на къщата имали обща стена, залепена на „калкан“, който бил разположен успоредно на улицата, а не перпендикулярно, като това разположение правело къщата построена на т.н „обърнат калкан“. Двете части на къщата имали отделни входове. Обитавания от * етаж се намирал във вътрешната част от къщата, като етажа под тях бил на друг собственик.

Тъжителят И. Й. Д. е син на св. * и внук на св. И.ка Й.а Д.а. Св. И.ка Д.а живее от дълги години в предната част на описаната по-горе къща, която част адресно се водела на *. В същата част били израснали и двете й деца-св. * Д. и св. * След като се омъжила, св. *напуснала адреса и заживяла в друго жилище също в Асеновград.

Въпреки, че живеела на друг адрес, св. * често ходела при майка си на ул. „Оборище“, като познавала живеещите наоколо хора. Св. * от своя страна, също живял известно време в къщата заедно с майка си, но през 1997г. се преместил да живее със семейството си на адрес ул.„Поп Матей“№9. Още докато живеел на ул. „Оборище“, св.* Д. се занимавал професионално с препариране на животни, обработване на ловни трофеи и животински кожи. През годините той продължил да практикува тази дейност, като ползвал помещение на партерния етаж на къщата на ул. „Оборище“.

Поради естеството на работата си, св. * Д. ходел ежедневно на този адрес. През последните години, тъжителят И. Д. започнал да помага на баща си, поради което също често посещавал къщата на *. Предната част от къщата /тази с лице от към улицата/ се състояла от приземие и два жилищни етажа. Към настоящия момент, св.

И.ка Й.а Д.а обитава първия етаж от тази къща, а тъжителя втория етаж. Към инкриминираната дата обаче, св. И.ка Д.а обитавала втория етаж, а първия все още бил собственост на техен роднина. Тъй като собственика от дълго време не живеел там, първия етаж бил предоставен за ползване на св. И.ка Д.а, като до него свободен достъп, по всяко време, имали тъжителя и неговия баща. За собствениците на предната част от къщата било отредено да ползват лицевата и лявата част от двора на имота.

Свидетелите * и * Г. Т., са брат и сестра, като те били израснали във вътрешната част от къщата, тази водеща се на адрес *а. С течение на годините, св. * Т. се установила да живее в гр. София, а св. * създал семейство с подс. Г. Г. Т.. Въпреки, че живеела в гр.София, св. * Т. подържали близки отношения с брат си и снаха си, като освен, че често се чували по телефона, тя редовно ходела в гр. Асеновград. Освен, че обитавало втория етаж от вътрешна част от къщата, семейството на св. * ползвали дясната част от двора на имота.

Разпределението на двора и конструктивното разположение на построената на „калкан“ къща „близнак“ било такова, че част от прозорците на частта ползвана от Д.и гледали към дясната част от двора, или този ползван от * и реципрочно, част от прозорците на вътрешната част, тази ползвана от * гледали към лявата част от двора, или този ползван от Д.и.

Поради факта, че били израснали заедно, свидетелите * Д. и * се познавали много добре, още повече, че били връстници и то с разлика само от един месец.

Докато, свидетелите *, * Д. и * били деца, а в последствие и като подрастващи, отношенията между живеещите в различните части от къщата били много добри.

2

Такива били отношенията и когато подс. Г. Т. дошла да живее в адреса, като съпруга на св. *. Докато все още се разбирали, със съгласие на *, собствениците на предната част от къщата, направи цялостна външна топлоизолация на техните части от постройката, включително и на тези достъпни от към на двора ползван от *.

С течение на годините, поради причини от различно естество, отношенията между * и Д.и се променили в отрицателна насока. Въпреки, че в частта от двора ползван от * от дълги години имало асма, в един момент св. И.ка Д.а започнала да се дразни от това, че в техния двор падали листа, които тя се затруднявала да мете. По тази причина, св. И.ка Д.а започнала да натяква на св. * и да иска от него да отреже асмата, на което той пък категорично се противопоставил.

В един момент, св. * Д. направил ремонт в предната част от двора, като засегнал една от колоните на металната дворна врата, през която * вкарвали лекият си автомобил. Това довело до затруднения с отварянето на вратата, като на отправената от страна на св.* забележка, той бил посъветван от св. * Д., да смени посоката на отваряне. Св. * се възмутил от предложеното му решение, като след възражението му, св. * Д. бил принуден да възстанови старото положение.

Поради влошаване на отношенията между хората от двете части от къщата, в един момент, подс. Г. Т. станала обект на подигравки и обиди, като се случвало св. * и св. И. Д. да я наричат „курва“, „мръсница“ и „обща“. Това тяхно държане към личността на подс. Т., довело и до корена промяна на отношенията между хората обитаващи отделните части на къщата.

Междувременно в задната част на двора, в близост до границата между двата имота, се появила метална маса, върху която имало наредена „експозиция“ от различни предмети, между които и такива наподобяващи рога. Подс. Г. Т. и съпругът й забелязали масата и предметите, още повече, че същите явно били поставени с цел да привлекат вниманието им. Доколкото масата се намирала в частта от двора ползван от Д.и, то появата на тези предмети били възприети от *, като резултат от ц*сочените действия на тъжителя и неговия баща. Вида на предметите, тяхната подредба и нарисуваните по тях символи и буквени съкращения, имали недвусмислено значение и подигравателен смисъл и подтекст. Послания които били заложени в тях, явно касаели личността на св. *, като обидното им съдържание било възприето от подс. Г. Т. и нейния съпруг. Обособената маса в частта от двора ползван тъжителя, останала там за един дълъг период, като с течение на времето, по нея се правели известни промени свързани подмяна на предметите и тяхната подредба. Във всеки случай обаче, новата аранжировка съдържала послания с подигравателен и обиден характер, което винаги касаело личността на св. *. За св. * и съпругата му, нямало никакво съмнение, какво символизират наредените по масата предмети и надписите върху тях, както и кой е автора на тези подигравки, тъй като там често имало поставени рога, както и рисунки съдържащи числото 13 и други провокативни надписи свързани с фирмата на св. *. Св.

* се дразнел от подигравките на св. * Д. и синът му-И. Д., но от това тяхно поведение страдала най-вече подс. Г. Т., която дори не била наясно каква е причината за това тяхно отношение. Подс. Т. била по-чувствителна, като намеците съдържащи се в „експозициите“ на масата и явно отнасящи се до съпругът й, че той е „рогоносец“, а обидите отправени към нея, че е „курва“, „мръсница“ и „обща“ буквално я довели до емоционален и психически срив. Търсения от св. * Д. и тъжителят И. Д. ефект, явно бил налице, но понеже и на двамата им било забавно, те не променили с нищо поведението си, като продължавали да подържат масата с провокативната експозиция.

Като продължение на предишните си занимания, свързани с отправяне на 3 провокации спрямо личността на св. * и неговата съпруга, тъжителят И. Д. решил, че може да залепи рисунки с определено съдържание на прозорците на първия етаж от предната част от къщата. За да се възприемат тези рисунки и вложеното в тях послание, тъжителят решил да ги сложи на височината на един човешки ръст и точно върху стъклата на прозорците, които гледали към двора на *. За целта, вечерта преди 21.02.2023г., тъжителят И. Д. направил съответни рисунки на бели листи и ги залепил от вътрешна страна на стъклата на прозорците на първия етаж, по такъв начин, че изображенията върху лицевата им част да могат да се възприемат от хората отвън.

На 21.02.2023г. рано сутринта, около пет часа, тръгвайки за работа, най-напред от домът си излязла подс. Г. Т.. Тъй като по това време на денонощието, навън все още било тъмно, то макар и да минала през двора и пред прозорците със залепените от тъжителя рисунки, тя въобще не ги възприела.

След подс. Г. Т., на същата дата-21.02.2023г., около 7.00 часа, от домът си излязъл и св. * * *. Излизайки от входната врата на къщата, той се насочил към улицата, като при това трябвало също да мине покрай прозорците на първия етаж на предната част от къщата, които му се падали от дясно. Докато вървял, на св. * направило впечатление, че на стъклата на прозорците имало залепени 2бр. бели листи, наподобяващи формат А4. Освен размера на листите, свидетелят видял, че на единия имало рисунка на разклонени рога, а на другата имало надпис „аз съм рогач“. По двете рисунки имало и допълнителни надписи съдържащи цифрите „13“, ЕТ и БТ, от което св. * заключил, че те отново касаят баща му и неговата фирма, която се казвала ЕТ „* 13“. Св. * не искал, а и нямал време да се конфронтира с никой, и понеже с течение на годините, бил свикнал с подигравките от страна на съседите, подминал рисунките и отишъл на работа.