Решение № 731 от 06.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. П., 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Е.Н.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720100178 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК и чл.55, ал.1, предл. първо, вр. чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от С. С. Л., ЕГН **********, с адрес: с. *** чрез адв. ***, срещу „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. ***, с която е предявил следните обективно кумулативно съединени искове:

- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, и искане да се признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 15.03.2021 г. е нищожен, заобикалящ нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, лишен е от основание за неговото сключване, сключен в противоречие с добрите нрави.

- иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо, вр. чл.86 от ЗЗД изменен по реда на чл.214 от ГПК за осъждане на ответника „***" ЕООД, да заплати на С. С. Л., сумата в размер на 539.65 лева, представляваща недължимо платена сума без основание по Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 15.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 19.01.2023 г. до окончателното й изплащане, като й се присъдят сторените по делото разноски.

Ищцата твърди, че процесния Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 15.03.2021 г. е нищожен, тъй като заобикалял нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, лишен е от 1 основание за неговото сключване, поради това, че бил сключен във връзка с Договор за паричен заем № *** от 15.03.2021 г., сключен между ищцата и „***" АД, което дружество било едноличен собственик на капитала на ответника, и по същия не се предоставя реална услуга, като противоречал и на добрите нрави. Твърди че ищцата е заплатила всички суми по отпуснатия и заем към „***“ АД, част от които е и възнаграждението по процесния Договор за поръчителство, които суми твърди, че е платила при липса на основание, по нищожен договор.

В исковата молба ищцата е направила искане като трето лице – помагач на страната на ищеца да бъде конституиран „***" АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр.

***, за което дружество твърди, че има правен интерес от неговото привличане, за да го обвърже от мотивите на решението. В тази връзка твърди, че уважаването на иска, ще доведе до промяна в правоотношението, възникнало по Договора за паричен заем, сключен по между им, като ще се отрази на размера на погасителните вноски, както и евентуално на действителността на целия договор.

В законоустановения срок ответникът „***" ЕООД чрез ю.к. К. са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили предявените искове по основание и размер. В отговора е заявил становище за недопустимост на предявените искове, като предявени срещу ненадлежна страна, при липса на правен интерес, поради това, че ответника бил самостоятелно юридическо лице, в исковата молба били изложени твърдения, че между ищцата и „***“ АД бил сключен договор за заем, като ответника не бил правоприемник на посоченото дружество, не предоставял потребителски кредити, и договорите, които те сключвали били регламентирани от Търговския закон, а не от ЗПК. В отговора са оспорили твърденията на ищцата, че сключения по между им договор е лишен от основание, и в тази връзка твърдят, че по силата на процесния договор, ответникът е поел задължението да отговаря солидарно с ищцата по отпуснатия и заем. Оспорили са и твърденията, че процесният договор е сключен в нарушение на добрите нрави, твърдят, че престациите по договора са еквивалентни, предоставили са на ищцата възмездна услуга, и твърдят, че процесният договор не е нищожен. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като им се присъдят сторените по делото разноски. Противопоставил е възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез адв. М., който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените разноски, а на адв. М. се определи адвокатско по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за оказаната от него безплатна правна помощ на ищцата.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез ю.к. Николовска, оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.

По допустимостта:

2

Съдът намира, че така предявените искове са допустим и следва да бъдат разгледани.

По отношение иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД, съгласно константната съдебна практика правната квалификация на иска е служебно задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба. В настоящия случай съдът намира, че главният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, като процесната сума се претендира като платена при начална липса на основание, тъй като е платена по нищожна клауза от договор, сключен с потребител.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че установителният иск е недопустим, поради липса на правен интерес от ищеца, тъй като осъдителният иск съдържа в себе си и искане за установяване на спорното материално право. Право на ищеца е да избере дали да предяви иск за установяване на нищожност на договорни клаузи, като получи сила на пресъдено нещо по този спор или да се позове на нищожността на основанието за престацията само като мотив. В подобна хипотеза съдът дължи разглеждане на довода за нищожност в мотивите си, за да обоснове извода си относно заявения петитум. Принципът на двойна реституция, уреден в разпоредбата на чл. 34 ЗЗД не е обусловен от начина, по който ще бъде призната нищожността на конкретен договор - дали в мотивите на решение по осъдителен иск за връщане на даденото по нищожен договор или с решение по установителен иск за прогласяване на нищожността. Нещо повече, в случаите на нищожност поради неравноправни клаузи съдът дължи служебно произнасяне при констатиране на такава нищожност, дори и да не е сезиран с такова оплакване, в мотивите на своето решение - в този смисъл Решение № 198/2015г. по гр.д. № 5252/2014г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че на 15.03.2021 г. между ищеца и „***“ АД е сключен Договор за паричен заем № *** от 15.03.2021 г., съгласно който „***“ АД е отпуснало на ищцата заем в размер на 600.00 лева. Не се спори и че страните по този договор са постигнали съгласие договорът да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите трябва да отговарят на конкретно определени условия.

От приложения по делото Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 15.03.2021 г., сключен от ищеца С. С. Л. и ответника „***“ ЕООД, по силата на който ответникът е поел задължение да обезпечи задълженията на ищеца по договора за кредит, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 599.00 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 21.50 лева, платими заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно чл.3, ал.3 от Договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя като „***“ АД единствено е овластено да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя.

От заключението на изслушаната и приета съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. В. се установява, че по ДОГОВОР за паричен заем № *** от 3

15.03.2021 г., С. С. Л. е направила плащане в размер на обща сума от 1250.67 лева. С направената обща вноска от 711.02 лева е осчетоводено погасяване на договорна лихва в размер на 111.02 лева за периода от 15.03.2021 г. до 17.01.2022 г., и главница в размер на 600.00 лева по Договор за паричен заем № *** от 15.03.2021 г. Задължението по Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 15.03.2021 г. е в размер на 559.00 лева, като по Договора за поръчителство, ищцата е извършила плащане в общ размер на 539.65 лева, представляваща възнаграждение по договор за поръчителство.

Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза в случай, че в ГПР, посочен в Договор за паричен заем № *** от 15.03.2021 г., се включи и възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 15.03.2021 г. в размер на 539.65 лева, то ГПР би бил в размер на 642,80 %.

Предвид изложеното съдът намира, че договорът за паричен заем и този за поръчителство са функционално свързани, макар и формално да представляват самостоятелни договори. Видно от съдържанието им договорът за поръчителство и дължимото се по него възнаграждение на поръчителя е във връзка с договора за паричен заем и обезпечава вземането на заемодателя, като е сключен и в негова полза, т.е. договорът за поръчителство не може да бъде сключен самостоятелно, защото има обусловено от договора за паричен заем значение и правата и задълженията по него са свързани с тези по договора за заем. Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на услугата, а оттук за договора за поръчителство също ще са приложими общите правила на ЗЗД, както и тези на ЗПК и ЗЗП, а по заема следва се отчитат и договорките по договора за поръчителство. Няма пречка съдът да констатира пороци на договор (за паричен заем), сключен с трето, неучастващо в производството лице, доколкото това рефлектира върху спорното правоотношение по договора за поръчителство, без да се произнася с диспозитив (и без формиране на сила на пресъдено нещо), тъй като не е сезиран изрично с такъв иск. В този случай приложение намира нормата на чл.145 от ЗЗП, съгласно която неравноправната клауза в договор се преценява, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със сключване на договора, към датата на сключването и всички клаузи, не само на конкретния договор, а и на друг договор, от който той зависи.

От договора за поръчителство е видно, че възнаграждението, дължимо от заемателя С. Л. не постъпва в патримониума на поръчителя „***“ ЕООД, а е уговорено като част от погасителната вноска, която кредитополучателят следва да заплати на заемодателя „***“ АД по сметки, които са идентични с посочените в ДПК. Нещо повече - уговорено е в чл.3 от договора за поръчителство, че дължимото месечно възнаграждение следва да се заплати на падежа, посочен в погасителния план по ДПК и по посочените от „***“ АД банкови сметки, като дължимите по договора за поръчителство плащания ще бъдат събирани от заемодателя „***“ АД за сметка на поръчителя.

Така чрез сключването на договора за поръчителство се цели заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият 4 процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, доколкото в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на „***“ АД. Цели се оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Видно от заключението съдебно – счетоводната експертиза, в самия договор за паричен заем е посочен процент на ГПР 40,86 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК. Същият обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за поръчителство, сключен от ищеца с „***“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Договорът за поръчителство и дължимото по него възнаграждение на поръчителя е във връзка с ДПК (обезпечава вземането на кредитора и е сключен в негова полза) и се явява част от общите разходи по кредита по смисъла на т.1, § 1 от ДР на ЗПК, което води отново до нарушаване на чл.19, ал.4 от ЗПК. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора, а именно- да предложи гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите трябва да отговарят на конкретно определени условия, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за поръчителя ведно с основното задължение по кредита. При включване на възнаграждението от договора за поръчителство, действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл.19, ал.4 от ЗПК ограничение. По този начин, потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на кредита и реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва по ДПК.