Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 284 от 16.02.2026, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
Административно дело 747/2025
Вид
Решение № 284
Подписан
16.02.2026
В сила
16.02.2026
Състав
Детелина Бозукова-Ганева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 284

Сливен, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - V състав, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА административно дело № 20257220700747 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано по жалба на М. О. М. от [населено място] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от Закона за движението по пътищата № 25-1679-000212/13.11.2025 г., и. от М. Г. Й. – Н. г. към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – ***, С. „П. п.“ ***, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС № **********.

В жалбата и допълнението към нея се твърди, че ЗППАМ е незаконосъобразна, поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Моли да бъде отменена.

В с. з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – Н. г. към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – ***, С. „П. п.“ *** – М. Й., редовно призован, не се явява и не се представлява.

ОП Сливен, уведомена за производството, не изпраща представител.

Административен съд – Сливен, след като съобрази доводите на оспорващия и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.11.2025 г. п. при РУ ***, ОДМВР *** – Й. Н., в присъствието на свидетеля Г. В. с. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 4861066 на М. О. М., затова че на 11.11.2025 г., около 15,19 ч. в ***, ***, [населено място], [улица]до № *** в посока към кръстовище с [улица]управлява лек автомобил БМВ с рег. №[рег. номер], л. с., като към момента на проверката е с прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 10.09.2025 г. – Гражданска отговорност. Като нарушена разпоредба била посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. /л.8/ Съставеният АУАН по отношение на водача М. М. е предявен на нарушителя и същият го е подписал без възражение.

По делото е представена справка от ОДМВР ***, от която се установява, че лек автомобил БМВ с рег. № [рег. номер], л. с. на М. М. е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 10.09.2025г., след уведомление до лицето от 10.08.2025 г. Регистрацията е възстановена автоматично след сключване на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на 12.11.2025г. /л. 18 от делото/.

По делото е представена и приета Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. на директора на ОД на МВР-***, с която на основание чл. 43, ал. 3, т.1 и ал.4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от Закона за движението по пътищата, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР – *** от съответните длъжностни лица, между които в т. 1.4 е Н. г. в с. „П. п.“. /л.20/ Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ по чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от Закона за движението по пътищата № 25-1679-000212/13.11.2025 г., и. от М. Г. Й. – Н. г. към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – ***, С. „П. п.“ *** на оспорващия М. М. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС № *********. /л.12/ Заповедта е връчена на М. М. на 25.11.2025 г., а жалбата срещу нея депозирана в деловодството на АО на 09.12.2025 г./л.3/

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Сливен като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – заповед за прилагане на принудителна административна мярка издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. ЗППАМ е издадена от компетентен орган, съгласно Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. на директора на ОД на МВР-*** и съдържа необходимите реквизити. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е и мотивирана, въз основа на това съдът приема, че не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да се приемат за съществени и които да послужат като самостоятелно основание за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Противно на доводите на оспорващия заповедта е издадена при спазване на материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Доводите в тази връзка са следните:

Запознавайки се с констатациите в съставения АУАН Серия GA № 4861066/11.11.2025г., който има доказателствена сила до установяване на противното, административният орган, към датата на издаване на заповедта е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от Закона за движението по пътищата за налагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Съгласно нормата на чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Според чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на нормата на чл. 171 от ЗДвП е извършено от собственика на МПС или водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезите на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. з/гг от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: извън случаите по букви "а" - "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. Нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Безспорно установеното с АУАН нарушение по чл. 140, ал. 1, предл.1 от ЗДвП се наказва със санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, за която ПАМ е приложима.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед, както и административният орган е приел, е налице управление на МПС от водач, който е и с. на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация, поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал. 1, предл.1 от ЗДвП. По делото е приета и справка, че лек автомобил БМВ с рег. № [рег. номер] л. с. на М. М. е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, като е налице и уведомление до лицето от 10.08.2025 г. /л.18 от делото/.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от Закона за движението по пътищата. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите относно управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая доказателства от оспорващия в хода на процеса не са ангажирани. В съставения АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, е възприета нужната фактическа обстановка за издаване на оспорената ЗППАМ и тази фактическа обстановка не е оборена от лицето, което носи доказателствената тежест. В хода на съдебното производство жалбоподателят не обори констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства. С оглед на гореизложеното се приема за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение от 11.11.2025 г., доколкото към датата на издване на ЗППАМ, административнонаказателното производство, образувано по съставения АУАН, не е прекратено. В този смисъл безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от Закона за движението по пътищата. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от Закона за движението по пътищата. При тази законова уредба административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и не е имал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я приложи. В тази връзка са напълно неоснователни изложените доводи в подадената жалба.

Оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от Закона за движението по пътищата е постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по–голяма степен от необходимото, тъй като наложената ПАМ е в законоустановения минимален срок от 6 месеца. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в съответствие с чл. 6, ал. 5 от АПК.