Определение № 4604 от 26.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4604 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ

Съдебни

ДИЯНА СТ. ЯНКОВА заседатели: Христина Ив. Острикова Г.а като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно дело от общ характер № 20241110210207 по опИ. за 2024 година I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК.

ОБРАЗУВАНО е по писмено искане с вх. № 23 1523 от 20.07.2026г., на Н. (НБПП) - гр.София за присъждането в тежест на ПОДСЪДИМАТА С. Т. Р., с ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.3 от НПК на заплатените от Бюрото разноски за адвокатско възнаграждение за осигурено процесуално представителство от професионален защитник (адвокат) на основание чл.94, ал.4 вр. ал.6 от НПК в съдебната фаза по НОХД № 10 207/2024г. по опИ. на СРС, НО, 9-ти състав пред втората инстанция, чрез избран по надлежния законов ред на случаен избор резервен защитник в лицето на АДВОКАТ С. Д. в общ размер от 135.00 евро на основание чл.22, ал.2, изр.1 вр. чл.17, т.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съдът като обсъди доказателствата по делото, приложимият закон и с оглед вътрешното си убеждение, намира за установено следното:

II.). ИСКАНЕТО ОТ Н. (НБПП) - гр.София е подадено от компетентно длъжностно лице, при обоснован правен интерес, по законовия ред на чл.306, ал.1, т.4 вр. чл.189, ал.3 от НПК, пред родово, местно и функционално компетентен районен съд, постановил влязъл в сила съдебен акт по въпросите на чл.301 от НПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО.

РАЗГЛЕДАНО

ПО

СЪЩЕСТВО

– ИСКАНЕТО

Е

НЕОСНОВАТЕЛНО.

III.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт):

С влязла в сила на 18.06.2026г. по НОХД № 10 207/2024г. по опИ. на СРС, НО, 9-ти състав присъда, изменена с Решение от 18.06.2026г. по 1

ВНОХД № 2446/2026г. по опИ. на СГС на ПОДСЪДИМАТА С. Т. Р., с ЕГН: **********, е било наложено на основание чл.294, ал.4 вр. ал.1 от НК вр. чл.54 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години и 6 (шест) месеца, което да бъде изтърпяно ефективно на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС при първоначален „общ“ режим.

Повдигнатото обвинение по състава на чл.294, ал.4 вр. ал.1 от НК е такова за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК.

Делото е с висока степен на фактическа и правна сложност. Доказателствената съвкупност и материали в производството са значителни и обемни.

Подсъдимата Р. е имала двама упълномощени защитници. Съдът е носел и носи отговорност за срочното завършване на производството в първата инстанция - в „разумен срок“. Общественият интерес и целите на правосъдието са налагали незабавното осигуряване на резервен защитник по делото в съответствие с института на чл.94, ал.4 и ал.6 от НПК, за да се дисциплинират основните защитници на подсъдимата Р. към изпълнението на процесуалните им задължения по НПК; за да не се отлага делото; за да се завърши своевременно то в първата инстанция; за да се гарантира правото на защита на обвинения субект; за да се осъществи целта на наказателния процес по смисъла на чл.1 от НПК вр. чл.102 от НПК.

Избраният по надлежния ред резервен защитник адвокат С. Д. е присъствала на всички заседания по делото, включително и пред въззивният съд, и е изпълнявала надлежно своите ограничени права по чл.94, ал.6 от НПК с възможност да встъпи на всеки етап от производството в пълен обем права и задължения като защитник на подсъдимата Р.. Спазен е императива за осигуряване на минимален стандарт на съдебна защита спрямо обвиненият субект. Резервният защитник адвокат Д. е била назначена в това качество по искане на ръководно-решаващия орган на наказателното производство в съдебната му фаза (съдът) и след определянето й с надлежно писмо от Софийска адвокатска колегия. След завършването на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт в първата и във втората инстанция, на резервния защитник Д. са били заплатени от Бюрото за национална правна помощ разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в съдебното производство като резервен защитник с правата по чл.94, ал.6 от НПК в общ размер от 337.00 евро на основание чл.22, ал.2, изр.1 вр. чл.17, т.2 вр. чл.9, ал.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 135.00 евро на основание чл.22, ал.2, изр.1 вр. чл.17, т.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

IV. ) . С оглед установените фактически констатации, относими към предмета на производството по чл.306, ал.1, т.4 от НПК , СЪДЪТ ИЗЛАГА ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ) СЛЕДНОТО:

РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС НАМИРА, ЧЕ ползваната от подсъдимата Р. резервна адвокатска защита в хипотезите на чл.94, ал.6 вр. ал.4 от НПК е реализирана в производството по разрешение (съгласие) на съда във връзка с повдигнатото й от СРП обвинение по чл. 294, ал.4 вр. ал.1 2 от НК. Този вид форма на защита от адвокат е безплатна, независимо от изхода на наказателното производство във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК.

Съдът приема, че в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл.23, ал.2, изр. 2 от Закона за правната помощ, според която в хипотезите на чл.94, ал.6 вр. ал.4 от НПК във връзка с повдигнатото обвинение за тежко престъпление по чл. 294, ал.4 вр. ал.1 от НК представляваното лице не дължи възстановяването на разноските за предоставената правна помощ.

Според съда тези разноски за заплатената от Държавата правна помощ не следва да се възстановяват и в случаите на хипотезите на задължителната защита по реда на НПК и/или когато инициативата за реализирането на резервната защита от адвокат се основава изцяло на преценката (дискрецията) на съда, за да може да бъдат гарантирани ефективното изпълнение на правомощията на съда съгласно чл.1 вр. чл.102 от НПК и за срочното приключване на наказателното производство в „разумен срок“. Тази конституционна ценност, която има своята изключителна значимост за състава, е постигната успешно в първата инстанция и за нейното осъществяване не е справедлИ., целесъобразно и законосъобразно на основание чл.6 от КЗПЧОС подсъдимата Р. да понесе допълнително финансовото измерение по делото чрез обратно заплащане на разноските за назначения от съда поискан резервен защитник.

Решаващата инстанция на СРС намира, че разпоредбата на чл.23, ал.2, изр. 2 от Закона за правната помощ е специален закон спрямо разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, при което тя следва да намери приложение по аналогия, а не тази на кодекса. Правната норма на чл.23, ал.2, изр. 2 от Закона за правната помощ (обн. в ДВ брой 102, в сила от 23.12.2022 г. ) е с процесуални последици по съдържание и има правно действие занапред (и доколкото искането на НБПП протИ.речи на съдебната практика на ЕСПЧ за характера на служебната/резервната защита като безплатна, независимо от изхода на делото), преднамирайки обществените отношения, които са заварени в тази правна регулация и с оглед проявилите се юридически факти, които са преуредени от диспозицията на правната норма. Решаващата инстанция на СРС приема, че искането на НБПП за присъждане на разноските за осъщественото процесуално представителство от резервен защитник в хипотезите на задължителна защита от адвокат, включително и във въззивното производство, протИ.речи и на принципите на европейското наказателно право. В хипотезите на задължителната защита от адвокат като минимален стандарт на съдебна защита по реда на чл.6 от КЗПЧОС, Държавата не може да изисква обвиняемите (подсъдимите) да се защитават лично и/или да нямат въобще защитник - служебен и/или резервен.

Интересите на правосъдието изискват подсъдимата Р. да има и резервен защитник на основание чл.94, ал.4 от НПК - с оглед фактите по случая; при търпене на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и/или друга значителна по тежест мярка за процесуална принуда; когато има вероятност от ефективно налагане на наказание „лишаване от свобода“ (което е реализирано от съда); при вероятност от сериозно засягане на нейните лични права; когато 3 делото е с фактическа и/или правна сложност; когато следва да изпълни целта по чл.94, ал.4 от НПК по преценката на съда; когато съществува риск делото да не може да завърши в „разумен срок; когато съдът следва да носи отговорност за организацията на процеса, за дисциплинирането на страните, за създаването на съответни спокойни условия за дейността на съда, и прочее, и прочее.

Достъпът до правосъдие за подсъдимата Р. чрез осигуряването на резервен защитник на основание чл.94, ал.4 и ал.6 от НПК е с по-голяма тежест пред позитивните задължения на Държавата да претендира финансовата обезвреда на заплатената от нея безплатна за ползващото я лице адвокатска правна помощ - няма значение под каква форма е предоставена тази адвокатска помощ като резервна или служебна защита. Затова е предвидено задължителната защита на обвиняемите лица (подсъдимите) да се реализира от служебен защитник и/или от резервен защитник при прилагането на института по решение на съда на основание чл.94, ал.4 и ал.6 от НПК Независимо кои са приложимите хипотези на задължителната адвокатска защита, Държавата може да откаже по решение на съда (което е правораздавателна преценка) да иска заплащането на правната помощ от адвокат по реда на чл.189, ал.3 от НПК. Безплатната правна помощ чрез служебна или резервна защита е неотменима. Тя следва да остане такава и след изхода на делото, тъй като подсъдимата Р., знаейки предварително, че ще бъде осъдена да заплати и разноските за резервен защитник - адвокат, след установяването на вината й към престъплението и след определянето на съответното наказание, същата би се въздържала да иска каквато и да е защита, или съдът би бил в обективна невъзможност да постигне целта на чл.1 от НПК за защитата на едно от най-важните човешки блага - свободата, върху което наказателното право може да наложи тежки законови санкции (а тази преценка не следва да бъде оставена в дискреция на обвинените лица, особено, когато е възможно да бъдат засегнати човешките им права по интензивен и репресивен начин, но и за да се постигнат правомощията на съда по смисъла на чл.1 от НПК); или подсъдимата Р. не би си упълномощила защитник за своя финансова сметка, и/или когато упълномощеният защитник би могъл да не реализира своите права и задължения с цел забавянето на производството, поради което съдът би могъл да бъде възпрепятстван да завърши наказателното производство в „разумен срок“ по повдигнатото тежко обвинение. В тази насока е делото на ЕСПЧ „Луедик, Белкацем и Коч срещу Германия“. А защитата от служебен или резервен адвокат в хипотезите на задължителната защита по НПК в първата и въззивната инстанция е една от сигурните гаранции във всяка правова и демократична Държава за гарантирането на бърз, своевременен и ефективен достъп до правосъдие и достъп до разглеждането на делото „в разумен срок от обективен и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона и с оглед постигането на дисциплиниращ ефект спрямо упълномощените защитници (в тази насока е константната съдебна практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 от КЗПЧОС).

Правото на защитник не следва да бъде поставяно като обвързано под 4 финансови условия, когато в едно наказателно производство се реализира служебна или резервна защита.

По тези съображения, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ДЕПОЗИРАНОТО ИСКАНЕ с вх вх. №

23 1523 от 20.07.2026г. на Н. (НБПП) - гр.София за присъждането в тежест на ПОДСЪДИМАТА С. Т. Р., с ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.3 от НПК на заплатените от Бюрото разноски за адвокатско възнаграждение за осигурено процесуално представителство от професионален защитник (адвокат) на основание чл.94, ал.4 вр. ал.6 от НПК в съдебната фаза по НОХД № 10 207/2024г. по опИ. на СРС, НО, 9-ти състав пред въззивната инстанция, чрез избран по надлежния законов ред на случаен избор резервен защитник в лицето на АДВОКАТ С. Д. в общ размер от 135.00 евро на основание чл.22, ал.2, изр.1 вр. чл.17, т.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.