Решение № 186 от 25.10.2023, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- Административно наказателно дело 542/2022
- Вид
- Решение № 186
- Подписан
- 25.10.2023
- В сила
- 11.11.2023
- Състав
- Рая Димитрова Манолева
Цитирани разпоредби
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.11, т.5 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл.16, ал.2 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл.16а, ал.2 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл.34А, ал.1 · Закон за защита от шума в околната среда
РЕШЕНИЕ
№ 186 гр. Сандански, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20221250200542 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. К. И., с ЕГН – **********, с адрес – гр. С., ул.“Г.С. Р.“ № *, против Наказателно постановление № 339а-92/05.10.2022г. на Началник РУ – гр. С., с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.16, ал.2 от ЗЗШОС, на основание чл.34А, ал.1 от ЗЗШОС е наложено административно наказание “Глоба в размер на 6000.00/шест хиляди/ лева.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. Твърди се също, че както АУАН, така и процесното НП са издадени при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се от съда да отмени изцяло атакуваното НП.
В съдебно заседание - жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си. Представя писмени бележки.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище по спора.
1
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 30.09.2022г. около 23.50часа, свидетелят Д. С., в качеството му на полицай при РУ – Сандански, заедно с колегата си – свид.Т. В., били изпратени от оперативния дежурен полицай при РУ - Сандански за проверка на подаден сигнал на тел.112 за нарушаване на нощната тишина в гр. С., на ул.“В.“ № *, в ресторант „Маслина“. При пристигането си на място, свидетелите С. и В. установили, че от ресторанта се чува музика от озвучителна уредба.
С оглед на констатираното нарушение, свидетелят С. съставил АУАН № 339а92/01.10.22г. срещу жалб.И. И. - за нарушение на чл.16а, ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда, който акт бил съставен в присъствието на жалбоподателката, съответно предявен и връчен на същата, която го разписала без възражения.
В 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на нарушителя не били депозирани писмени възражения по констатациите на акта.
Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП № 339а-92/05.10.2022г., с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.16, ал.2 от ЗЗШОС, на основание чл.34А, ал.1 от ЗЗШОС е наложено административно наказание “Глоба в размер на 6000.00 лева.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – полицейските служители Станове и В., които си спомнят за случая и описват извършената проверка и сторените при същата констатации, както и от показанията на допуснатия от съда свидетел Костадинов и от обясненията на самия жалбоподател. Съдът намира показанията на посочените свидетели за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Неправилно жалбоподателя е бил санкциониран за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. Посочената законова разпоредба забранява озвучаването от обекти по ал.1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14.00ч. до 16.00ч. и от 23.00ч. до 8.00ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. Съобразно санкционната норма на чл.34, ал.1 ЗЗШОС: „За нарушения на този закон, свързани с превишаване на граничните стойности 2 на шум, физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции в размер от 3000 до 6000 лв.“ От прочита на посочената разпоредба следва, че субектите, които могат да бъдат наказани са два вида – физически лица, които извършват нарушението по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, т.е. озвучават обектите, или юридически лица. В настоящия случай не се установи жалбоподателят да попада измежду посочените субекти, доколкото същият не е озвучавал лично нито посочения обект, нито откритите площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, като несъмнено не попада и в категорията юридическо лице, и въпреки това жалб.И. И. е санкционирана в качеството и на физическо лице с наложено санкция – за юридически лица, което е абсолютно недопустимо и неправилно. Още повече, че видно от показанията на свид.Костадинов, който е съсед и живее в непосредствена близост до ресторанта, същия заявява, че след 11,00 часа не е чул силна музика, както в района на кооперацията, в която живее, така също и в района на ресторанта.
На основание чл.11, т.5 от ЗЗШОС е издадена Наредба № 6 от 26.06.2006г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. С нея се определят показателите за шум в околната и жизнената среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието; граничните стойности на показателите за шум в околната и жизнената среда; методите за оценка на стойностите на показателите за шум в околната и жизнената среда и на вредните ефекти от шума върху човешкото здраве; граничните стойности на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради, включително обекти с обществено предназначение; методите за оценка на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради, включително обекти с обществено предназначение. В тази връзка акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не се съдържат точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Липсват данни за нивото на шума, устройствената зона, в която попада процесния обект, което е от значение за еквивалентното ниво на шума в dB /A/ в посочената времева част от денонощието. При това положение за жалбоподателя липсва яснота коя зона на гранични нива на шум му се вменява, което ограничава в сериозна степен правото му на защита.
Отделно от изложеното така описано процесното деяние – „допуска вдигането на шум, в резултат на работа на озвучителна уредба, с което нарушава нощната тишина и спокойствието на гражданите в района“ не изпълва характера на административното нарушение по чл.16а, ал.2 ЗЗШОС, в чиято разпоредба изрично е посочено какво е нарушението, а именно: „забранява озвучаването от обекти по ал.1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение“. В настоящия случай не се установи жалб.И. да е озвучавала процесния обект, напротив – и двамата свидетели – полицейски служители в показанията си твърдят, че музиката била от озвучителна уредба и съставили акт на 3 управителя на ресторанта – в случая на жалб.И. И..
Предвид гореизложеното следва, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението – чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и по-конкретно: липса на състав на адм. нарушение. Този пропуск препятства правото на защита на жалбоподателя да узнае какво нарушение му се вменява за да организира защитата си, поради което обжалваното постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Още повече, че както съдът посочи по-горе, в настоящия случай жалб.И. е санкционирана в качеството и на физическо лице, но същевременно абсолютно неправилно и е наложена санкция, която законодателя е предвидил за юридически лица.
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на жалбоподателя на разноските, които е сторил във връзка с делото – 600 лева - за адвокатски хонорар. Молбата относно хонорара следва да се уважи в искания размер, който съдът не намира за прекомерен с оглед сложността на делото и броя на съдебните заседания.
Предвид изложеното, съдът прие, че е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които предвид императивната норма на чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва да се възложат именно в тежест на АНО. В случая присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като не надвишава посочения в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г./. Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, минималният размер на адвокатско възнаграждение по процесното дело, при интерес от 1000 до 10 000 лв., е в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., и предвид посоченото, следва да се направи извода, че в казуса не е налице прекомерност на претендираното от жалбоподателя и в този смисъл следва да бъде присъдено от съда адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 339а-92/05.10.2022г. на
Началник РУ – гр. Сандански, с което на жалбоподателя И. К. И., с ЕГН – **********, с адрес – гр. С., ул.“Г.С. Р.“ № *, за административно нарушение по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, на основание чл.34А, ал.1 от ЗЗШОС е наложено административно наказание “Глоба в размер на 6000.00 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР – Благоевград, РУ – Сандански, да заплати на И. К. И., с ЕГН – **********, с адрес – гр. С., ул.“Г.С. Р.“ № *, сумата от 600 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – 4
Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5