Решение № 30 от 05.02.2026, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Карнобат, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20252130100147 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е било образувано по повод подадената искова молба от ищецът Институт по земеделие гр. Карнобат с която той е предявил иск по чл.

327 ал.1 от Търговския закон във връзка с чл. 318 ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.

286 от ТЗ във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД , както и иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД срещу Колхида Сливен АД гр. Сливен с които искове горепосоченият ищец моли съда да постанови решение с което да осъди горепосоченият ответник да му заплати общата сума от 4 215, 53 лв. в равностойност на 2155, 37 евро включваща следните суми , а именно : 1 . сумата от 3 402, 96 лв. с равностойност на 1739,91 евро главница представляваща дължимото се от него неизплатено задължение по договор за покупко- продажба и доставка на стоки – равностойност на незаплатени вълна бяла и вълна – цветна , която сума е обективирана в посочената в исковата молба фактура с номер 0000008733 от 02.05.2023 г., както и отделно сумата от 812, 57 лв. с равностойност на 415, 46 евро представляваща мораторна лихва / обезщетение за забава / върху същата главница дължима се за периода от 03.05.2023 година до 05.02.2025 година , ведно със законната лихва върху горепосочената главница , начиная от датата на завеждането на иска в Районен съд Карнобат до окончателното й изплащане.

Същият горепосочен ищец моли съда да осъди ответника посочен по- горе да му заплати всички направени от него съдебно деловодни разноски по делото.

С нарочна молба ищецът Институт по земеделие гр. Карнобат е направило отказ само по отношение на иска за главница и е помолил производството по делото да бъде прекратено в тази му част , като съдът да разгледа само претенцията му за мораторна лихва и законна лихва. Съдът е счел , че са налице предпоставките по чл. 233 от ГПК за така направения отказ от претенцията за главница и затова е прекратил на същото основание производството по настоящото дело по отношение на тази претенция поради направения отказ от нея с нарочно определение.По този начин е разгледал производството по делото по отношение на иска за мораторна лихва и за законна лихва.

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, за него се явява съответния процесуален представител на ищцовото дружество , като същият в съдебно 1 заседание поддържа така предявените искове и иска тяхното уважаване изцяло , така както са поддържани , като същият в същото съдебно заседание твърди , че ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото съдебно заседание негов законов или процесуален представител като затова са налице предпоставките по чл. 238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по настоящото дело и моли съдът да прекрати съдебното дирене по настоящото дело и да се произнесе с неприсъствено решение , като освен това понеже ответникът с поведението си е дал повод за завеждането на иска моли съдът да го осъди да заплати всички направени от ищцовото дружество съдебни разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

Ответникът посочен по- горе в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК не е подал отговор по исковата молба с която са предявени горепосочените осъдителни искове срещу него . Същият ответник, редовно призован , не се явява негов законен или процесуален представител в съдебно заседание , като по този начин той не взема становище по повод на предявените срещу него горепосочени искове.

В съдебното заседание по настоящото дело е направено искане от страна на ищцовото дружество за постановяване от съда на неприсъствено решение по така предявените искове на основание чл. 238 от ГПК и съдът намира, че така направеното искане се явява напълно основателно поради следните съображения: ответникът респ. ответното дружество не е подал в срока по чл. 131 ал.1 от ГПК отговор на исковата молба и не се явяват нито негов законен или процесуален представител в първото и единствено по делото съдебно заседание , същият освен това не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие . Освен това на страните по делото са указани последиците по чл. 239 ал.1 т.1 от ГПК за неспазване на процесуалните срокове за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Освен това съдът намира, че исковете се явяват основателни с оглед на представените с исковата молба писмени доказателства , като затова съдът прие, че в случая е налице предпоставката на чл. 239 ал.1 т.2 от ГПК. Затова съдът намира, че следва да се произнесе с неприсъствено решение по иска респективно исковете по смисъла на чл. 238 ал.1 от ГПК. Освен това ищцовото дружество е поискало да му се присъдят направените по делото съдебни разноски , които се явяват в размер на общата сума от 1176, 12 лв. с равностойност от 601, 34 евро от които - сумата от 186, 12 лв.с равностойност от 95, 16 евро , която сума е внесена държавна такса за образуването на настоящото дело , както и същото дружество е заплатило адв. възнаграждение в размер на сумата от 990 лв. с равностойност на 506, 18 евро , за което е представило договор за правна защита и съдействие. Преценявайки същото искане съдът намира, че същото се явява напълно основателно по следните причини, а именно: видно от материалите по делото е че ищцовото дружество е внесло горепосочената сума, посочена по- горе с която е платило съответната дължима се държавна такса от 186, 12 лв.с равностойност от 95, 16 евро ., както и е заплатило и съответно адв. възнаграждение в размер на сумата от 990 лв. с равностойност на 506, 18 евро. По този начин съдът намира, че ищцовото дружество е внесло съдебни разноски по настоящото дело в размер на общата сума от 1176, 12 лв. с равностойност от 601, 34 евро, които следва да му се присъдят изцяло поради това , че същото искане се явява изцяло основателно .

С оглед на гореизложеното , съдът намира, че исковете на ищеца се явяват напълно основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени изцяло , като ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца претендираните суми за главница и лихви , както и общата сума от 1176, 12 лв. с равностойност от 601, 34 евро представляваща направените от него съдебни разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал.1, тъй като ответника с поведението си е дал повод за завеждането на настоящите искове.

2

Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА Колхида- Сливен АД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр.

*** да заплати на Институт по земеделие гр. Карнобат с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. *** сумата от 812, 57 лв. с равностойност на 415, 46 евро представляваща мораторна лихва / обезщетение за забава / върху главницата от 3 402, 96 лв. с равностойност на 1739,91 евро представляваща дължимото се от Колхида – Сливен АД неизплатено задължение по договор за покупко- продажба и доставка на стоки – равностойност на незаплатени вълна бяла и вълна – цветна , която сума е обективирана в посочената в исковата молба фактура с номер 0000008733 от 02.05.2023 г., която мораторна лихва се явява дължима за периода от 03.05.2023 година до 05.02.2025 година , ведно със законната лихва върху горепосочената главница , начиная от датата на завеждането на иска в Районен съд Карнобат – 05.02.2025 г. до 07.03.2025 г./ датата на извършеното доброволно плащане /.

ОСЪЖДА Колхида- Сливен АД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр. *** да заплати на Институт по земеделие гр. Карнобат с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. *** общата сума от 1176, 12 лв. с равностойност от 601, 34 евро, представляваща направените съдебни разноски по настоящото гр.д. № 147 / 2025 г. по описа на КРС на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________

3