Решение № 108 от 08.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Благоевград, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20211200501096 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от „Ф...” Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.“, ул. „В.” №*, представлявано от Д. П. М. и З. А. С., чрез адв. Щ.Н., против решение № 502455/ 28.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1119/ 2018 г. по описа на РС – Разлог, в частта, с която искът е отхвърлен срещу ответника Т.А. и само в частта за дължимата главница.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на доказателствата избирателно.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 502455/ 28.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1119/ 2018 г. по описа на РС – Разлог, като съдът постанови друго такова, с което да уважи иска за главница.

Прави се искане за присъждане на разноски, направени при второинстанционната проверка.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна Т.А.. Посочва се в отговора, че първоинстанционото решение е правилно и законосъобразно, издадено изцяло 1 с съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Посочва се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че главницата и лихвите са погасени по давност и то по отношение на всички ответници - длъжник и поръчители по договора за кредит. Сочи се, че началният момент, от който за въззиваемия е започнала да тече погасителна давност е 26.08.2010 година, когато кредиторът е обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем. В тази връзка съдът е обосновал изводите си именно въз основа на събраните по делото доказателства и дори е изложил мотиви защо не приема възражението на ищеца, че банката не е могла да извърши валидно това действие, тъй като била цедирала вземането си към нас. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита „Ц...” А. все още не е била прехвърлила вземането си, т.е. именно тя е била надлежния кредитор. Навежда се, че във връзка с предприетите от кредитора - „Ц...” А., продължени и от ищеца действия по реализиране на предсрочната изискуемост на кредита, съдът обстойно е изложил мотиви, че същите са били изоставени от тях и към датата на депозиране на исковата молба по иска, цялото вземане е било погасено по давност.

Поддържа се, че съдът се е произнесъл по всички направени от страните искания, твърдения и възражения, като в мотивите на акта си е дал отговор на същите. В тази връзка обстойно е обяснил въз основа на какви доказателства и законови разпоредби е приел за доказани и/или недоказани определени обстоятелства, както и основателността на претенциите на страните. Оспорва се като неоснователно оплакването във въззивната жалба, че съдът неправилно и слабо обосновано е аргументирал акта си. Съдът е направил изводите си именно въз основа на доказателствения материал по делото и разпоредбите на закона. Същият не е имал задължението да обсъжда житейската логика и обстоятелства, които не са дори наведени като твърдения в хода на производството, а още по-малко пък въз основа на тях е следвало да направи изводите си при произнасянето си по съществото на спора.

Оспорва се като неоснователно оплакването, че М. А. е била заинтересована от изхода на делото и в този смисъл съдът не е следвало да кредитира показанията й. В ГПК не съществува забрана съпруг да бъде свидетел в производство, водено срещу другия съпруг. Съдът обаче е длъжен да обсъди показанията му във връзка с останалите доказателства, събрани в хода на производството. Това изискване е спазено и съдът е отчел отношенията между ответниците (тъй като свидетелката освен, че ми е съпруга, е и дъщеря на А.А.) и свидетеля, но същевременно е приел показанията за достоверни и съответстващи с целия доказателствен материал.

Навежда се, че от представените от ищеца банкови извлечения се установява, че вноските, направени след 2010 година (с изключение на една) са правени от М. А., в какъвто смисъл са и показанията на свидетелката.

Същата е посочила, че още през 2010 година категорично е отказал да погасява вноските по кредита, което обстоятелство се установявало и от твърдението на „Ц...” А., направено пред съда още в хода на проведеното 2 заповедно производство във връзка с обявената предсрочна изискуемост на кредита и предприетите действия по събиране на задължението.

Навежда се, че е нововъдено твърдението, че М. А. е работила като касиер в банката, потвърждава заявеното от нея пред съда, че е правила вноски по кредита без мое знание и въпреки категоричното ми несъгласие за плащане по същия.

Поради това и съдът правилно е кредитирал показанията на М. А., а мотивирайки акта си и върху тях не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

Поддържа се, че договорът за кредит създава облигационни отношения между страните, които са го подписали и са се задължили съобразно клаузите на същия. Тези задължения са лични, а не представляват СИО, поради което и е невъзможно съпругът на страна по такъв договор да предоговаря и преурежда приетите права и задължения по него и задължава страните с нови условия по този договор. В този смисъл и извъндоговорно плащане или плащане, извършено с нова договорка между М. А. и цесионера не ангажира правно нито нас - поръчителите, нито кредитополучателя Т.А..

Оспорва се искането за събиране на писмени доказателства. Прави искане за присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна А. Н. А.. Посочва се в отговора, че първоинстанционото решение е правилно и законосъобразно, издадено изцяло с съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Посочва се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че главницата и лихвите са погасени по давност и то по отношение на всички ответници - длъжник и поръчители по договора за кредит. Сочи се, че началният момент, от който за въззиваемия е започнала да тече погасителна давност е 26.08.2010 година, когато кредиторът е обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем. В тази връзка съдът е обосновал изводите си именно въз основа на събраните по делото доказателства и дори е изложил мотиви защо не приема възражението на ищеца, че банката не е могла да извърши валидно това действие, тъй като била цедирала вземането си към нас. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита „Ц...” А. все още не е била прехвърлила вземането си, т.е. именно тя е била надлежния кредитор. Навежда се, че във връзка с предприетите от кредитора - „Ц...” А., продължени и от ищеца действия по реализиране на предсрочната изискуемост на кредита, съдът обстойно е изложил мотиви, че същите са били изоставени от тях и към датата на депозиране на исковата молба по иска, цялото вземане е било погасено по давност.

Поддържа се, че съдът се е произнесъл по всички направени от страните искания, твърдения и възражения, като в мотивите на акта си е дал отговор на същите. В тази връзка обстойно е обяснил въз основа на какви доказателства и законови разпоредби е приел за доказани и/или недоказани определени 3 обстоятелства, както и основателността на претенциите на страните. Оспорва се като неоснователно оплакването във въззивната жалба, че съдът неправилно и слабо обосновано е аргументирал акта си. Съдът е направил изводите си именно въз основа на доказателствения материал по делото и разпоредбите на закона. Същият не е имал задължението да обсъжда житейската логика и обстоятелства, които не са дори наведени като твърдения в хода на производството, а още по-малко пък въз основа на тях е следвало да направи изводите си при произнасянето си по съществото на спора.

Оспорва се като неоснователно оплакването, че М. А. е била заинтересована от изхода на делото и в този смисъл съдът не е следвало да кредитира показанията й. В ГПК не съществува забрана съпруг да бъде свидетел в производство, водено срещу другия съпруг. Съдът обаче е длъжен да обсъди показанията му във връзка с останалите доказателства, събрани в хода на производството. Това изискване е спазено и съдът е отчел отношенията между ответниците (тъй като свидетелката освен, че ми е съпруга, е и дъщеря на А.А.) и свидетеля, но същевременно е приел показанията за достоверни и съответстващи с целия доказателствен материал.

Навежда се, че от представените от ищеца банкови извлечения се установява, че вноските, направени след 2010 година (с изключение на една) са правени от М. А., в какъвто смисъл са и показанията на свидетелката.

Същата е посочила, че още през 2010 година категорично е отказал да погасява вноските по кредита, което обстоятелство се установявало и от твърдението на „Ц...” А., направено пред съда още в хода на проведеното заповедно производство във връзка с обявената предсрочна изискуемост на кредита и предприетите действия по събиране на задължението.

Навежда се, че е нововъдено твърдението, че М. А. е работила като касиер в банката, потвърждава заявеното от нея пред съда, че е правила вноски по кредита без мое знание и въпреки категоричното ми несъгласие за плащане по същия.

Поради това и съдът правилно е кредитирал показанията на М. А., а мотивирайки акта си и върху тях не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

Поддържа се, че договорът за кредит създава облигационни отношения между страните, които са го подписали и са се задължили съобразно клаузите на същия. Тези задължения са лични, а не представляват СИО, поради което и е невъзможно съпругът на страна по такъв договор да предоговаря и преурежда приетите права и задължения по него и задължава страните с нови условия по този договор. В този смисъл и извъндоговорно плащане или плащане, извършено с нова договорка между М. А. и цесионера не ангажира правно нито нас - поръчителите, нито кредитополучателя Т.А..

Оспорва се искането за събиране на писмени доказателства. Прави искане за присъждане на разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря 4 на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството пред РС – Благоевград е образувано по иск, предявен от „Ф...” Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.“, ул.

„В.” №*, представлявано от Д. П. М. и З. А. С., чрез пълномощника К. К. – юрисконсулт против Т. И. А., с ЕГН **********, от гр. Б., ул. „Д. Г.” №*, А.

Н. А., ЕГН ********** от гр. Р., ул. „Б. М.” № *, Г. И. К., ЕГН **********, от гр. Р., ул. „Ч.” № *.

Прави се искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да заплатят на ищеца следните суми: - 9 696.34 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № * от 29.11.2007 год.; - 3 653.59 лв. – просрочена договорна лихва за периода от 01.05.2013 г. до 01.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците представят писмени отговори, с които правят възражение за недопустимост и неоснователност на исковете, като оспорват изцяло всички фактически твърдения в исковата молба.