Решение № 1 от 04.01.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Бяла, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20234510100067 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на С. И. С. срещу Т. П. В. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 500 евро - главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 19.12.2022 г., както и мораторна лихва върху главницата за времето от 21.12.2022 г. до 24.01.2023 г. в размер на 4,44 лв. Претендират се и разноски по делото.

Ищецът твърди, че на 19.12.2022 г. ответницата му поискала, а той ú дал в заем парична сума в размер на 500 евро, като уговорили сумата да бъде върната на 21.12.2022 г., което обаче не било сторено. Твърди, че на 28.12.2022 г. и 09.01.2023 г. търсил ответницата, за да му върне заетата сума, но тя му заявила, че не разполага с парите, като на втората дата му позволила да вземе една кафе машина и оборот от работното място на ответницата в размер на 90 лв., които след подадена жалба в полицията впоследствие върнал обратно. Твърди, че търсил парите и чрез нотариална покана, но сумата не била върната.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адвокат П. Н. от АК-Разград поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове, подновява претенцията за разноски и представя списък по чл.80 от ГПК. В хода на устните състезания след анализ на събраните по делото доказателства, извежда извод за доказаност на исковата претенция по основание и размер.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата не се е възползвала от възможността да подаде отговор на исковата молба, с който да изрази становище по предявените искове, да изложи възражения и да наведе фактически твърдения. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

1

С писмена молба преди датата на първото съдебно заседание, чрез пълномощника си адвокат Т. К. от АК-Русе, заема становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенцията и моли за нейното отхвърляне.

Съдът, като прецени доказателствата по делото заедно и поотделно и съобрази твърденията и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Съобразно твърденията и отправеното към съда искане, съдът е сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед разпоредбите на чл.153 и чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти, като предвид липсата на подаден отговор на исковата молба, няма обстоятелства, по които страните не спорят. Съгласно нормата на чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Ето защо, основателността на исковата претенцията е предпоставена от установяването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване, че същият е предал на ответницата сумата от 500 евро, наличието на съгласие на страните за предаване на сумата в собственост на ответницата със задължение да я върне на ищеца при настъпване на падежа, настъпването на падежа за връщане на заетата сума и размера на вземането за мораторна лихва.

Договорът за заем е реален и неформален, поради което писмената форма не е изискуема както за неговото сключване, а с оглед стойността на сочената като заета сума - така и за неговото доказване.

Видно от ангажираните по делото писмени доказателства на 16.01.2023 г. ищецът е отправил нотариална покана до ответницата за явяване на 24.01.2023 г. в 10:00 ч. в кантората на нотариус Д. Д. с рег.№ 232 на НК в гр.Б., за да заяви датата, на която ще върне на ищеца дадена на 19.12.2022 г. в заем парична сума в размер на 500 евро, като съобразно отбелязването на нотариуса поканата е връчена на ответницата срещу разписка на 18.01.2023 г.

Установимо от съставения от нотариуса констативен протокол от 24.01.2023 г. до 10:30 ч. на указаната в поканата дата ответницата не се явила в кантората на нотариуса.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели. В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото твърдението е, че е сключен договор за заем за сумата от 500 евро, то е допустимо неговото съществуване да бъде установено със свидетелски показания, тъй като забраната, установено в разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК се отнася за съществуването на договори на стойност над 5000 лв., като процесният случай с оглед фиксинга на БНБ към месец декември 2022 г. за курса еврото, е под този предел.

Така в показанията си пред съда свидетелката А. М. Б. заявява, че в периода от август до края на 2022 г. работила при ответницата като 2 сервитьорка в бистро „Аутомакс“ в квартал „Гара Бяла“ на гр.Бяла, където за кратко работили и дъщерите на ищеца. Завява, че била в заведението и видяла предаване на парична сума в евро от ищеца на ответницата някъде ноемвридекември 2022 г. Свидетелката не видяла точната сума, не може да посочи номинал и брой на банкнотите, като заявява, че нито тогава, нито впоследствие разбрала поводът за предаване на сумата. Уточнява че в момента на предаване на сумата в заведението присъствали страните, тя и баща ú и съпругата на ищеца. Сочи още, че от ответницата знае за случай, при който дъщерите на ищеца взели от заведението кафе-машина, но след намеса на полицията върнали същата.

Свидетелят М. А. Б., баща на свидетелката А. Б., потвърждава, че дъщеря му и дъщерите на ищеца са работили за ответницата в заведение в квартал „Гара Бяла“ в гр.Бяла. Заявява, че присъствал в заведението и видял как ищецът дава пари на ответницата в евро, но не може да посочи сумата, нито датата, но уточнява, че става въпрос за 2022 година и по него време имало сняг. Сочи, че при предаването на парите, той, ищецът и ответницата били на една маса, но в него момент се занимавал с телефона си и нито тогава, нито след това разбрал по какъв повод се предава сумата. Заявява, че не е чул страните да си разменят реплики по повод на сумата преди и по време на предаването на парите.

Свидетелката К. К. Г. - фактическа съжителка на ищеца, дава показания, че познава ответницата, тъй като дъщерите ú работили при нея. Заявява, че веднъж, когато били заедно с ищеца в заведението, ответницата им споделила, че няма пари за стока и ги помолила да ú помогнат с пари за дватри дена, като те се съгласили и тъй като не разполагали със сумата се прибрали до у тях. Разказва, че приготвила 500 евро и ги предала на ищеца, от когото впоследствие разбрала, че предал парите на ответницата. Сочи, че това се случило на 9 декември 2022 г., но уточнява че не си спомня много точно, като е сигурна за месеца и годината. Заявява, че не е присъствала по време на предаването на парите. Разказва също, че през януари 2023 г. по предложение на ответницата ищецът взел кафе-машина от заведението и 90 лв. от оборота като предлог, че ще им върне парите, но след намеса на кварталния полицай взетото било върнато обратно.

В разпита си пред съда свидетелят Р. И. А. - полицейски служител, заявява че познава страните - ищецът, тъй като са едно населено място, а ответницата по повод на подаден от нея сигнал, че дъщерите на ищеца взели от стопанисваното от нея заведение кафе-машина. Разказва, че по този повод се срещнал с момичетата, които се явили заедно с ищеца. Момичетата му обяснили, че са работили за ответницата, но тя не им изплатила уговореното възнаграждение и в проведен с ответницата разговор се разбрали те да вземат кафе-машината и оборота и по този начин да изчистят взаимоотношенията си.

Момичетата му споделили също, че баща им /ищецът/ дал на ответницата 500 евро на заем. Разказва, че кафе-машината и оборота били върнати с приемопредавателен протокол на ответницата. Заявява още, че ищецът му е споделял, че ответницата му дължи пари.

Видно от писмо изх.№ 247000-855 от 21.07.2023 г. на началника на РУ Бяла не е налице образувана полицейска преписка по сигнал на ответницата срещу ищеца.

3

След анализ на събраните по делото свидетелски показания, съдът приема за установено, че през декември 2022 г. ищецът е предал парична сума на ответницата в евро, както и че по време на предаването на мястото заведение „Аутомакс“ в гр.Бяла, квартал „Гара Бяла“, са присъствали свидетелите А. Б. и М. Б.. Съдът не кредитира като достоверни показанията на свид.Б., че по това време в заведението е присъствала и „съпругата“ на ищеца - свидетелката К. Г., доколкото този факт категорично и няколкократно е отречен от последната по време на разпита ú пред съда, което кореспондира и на заявеното от свидетеля М. Б. относно присъстващите при предаването на сумата лица. Фактът на предаване на парична сума в евро и времето на предаването /декември 2022 г./ се установяват от показанията на свидетелите А. Б. и М. Б.. Стойността на предадената сума, както и основанието за предаването на същата обаче останаха недоказани в процеса. Свидетелитеочевидци на предаването на парите не могат да посочат стойността на сумата, нито са разбрали причината, поради която ищецът предава на ответницата парична сума в евро. Установяването факта на предаване на парична сума не е достатъчно и не освобождава ищеца от задължението да установи обстоятелството, че същата е предадена въз основа на договор за заем, доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. При доказване на елемент от фактическия състав на договора за паричен заем по чл.240 от ЗЗД, а именно предаване на парична сума, не може да се презюмира наличието на втория съществен елемент от договора - поето задължение за връщане на сумата. С Решение № 192/07.11.2014 г. на ВКС по гр.дело № 2519/2014 г., III ГО, е прието, че когато ищецът твърди, че основанието, на което сумата е предадена, е договор за заем, следва да установи в процеса не само нейното предаване, което е част от фактическия състав на договора за заем, но и другите му елементи, а именно поето насрещно задължение за връщане на сумата от ответника и други условия на договора ако има такива /срок на връщане, лихва и пр./. По делото липсват доказателства, които да установяват поемане от страна на ответницата на задължение за връщане на сумата като предоставена на основание договор за заем. Преки очевидци на уговорки между С. И. С. и Т.

П. В. и поемане на задължения от Т. П. В. няма - свидетелите А. Б. и М. Б. са възприели единствено факта на предаване на парична сума. Вярно е, че в показанията си пред съда свидетелката К. Г. заявява, че ответницата е помолила нея и ищеца „да ú помогнат с пари за два-три дена“ и те се съгласили. Договорът за заем обаче е реален и се счита сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество /Решение № 128 от 18.10.2017 г. по гр.дело № 5372/2016 г. на III ГО на ВКС, Решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр.дело № 5002/2008 г на IV ГО на ВКС/. Тоест за да е сключен договор за паричен заем следва да е налице предаване на определена парична сума срещу поемането на насрещно задължение за връщане на тази сума, но след като свидетелката Г. не е присъствала при предаването на парите, тя няма непосредствени възприятия нито за размера на дадената сума /това че е дала на ищеца сумата от 500 евро не значи обезателно, че сума в такъв размер е предоставена на ответницата/, нито относно основанието, на което ищецът е предал пари на 4 ответницата, още по-малко относно обстоятелството ответницата да се е задължила валидно да върне впоследствие дадената ú сума. Не без значение е и обстоятелството, че като намираща се във фактическо съпружеско съжителство с ищеца тази свидетелката е заинтересована от изхода на делото.