Решение № 176 от 23.02.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 4018/2021
- Вид
- Решение № 176
- Подписан
- 23.02.2022
- Състав
- МАРИЕТА СТОЯНОВА ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 и ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 176 гр. П., 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720104018 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от “Топлофикация – П.” АД срещу Д.
СЛ. КР., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1174,86 лева, представляваща главницата на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв.
“Т.Л.“, бл. 12, вх. А, ап. 28, дължима за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително, както и сумата от 164,66 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания, дължима за периода от 09.07.2019 г. до 20.05.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 461/09.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2799/2021 г. на Пернишкия районен съд.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на договорните им задължения, а именно: неплащане стойността на потребената топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от исковата молба, подаден от Д. СЛ. КР., чрез пълномощника адв. Б.В., с който се оспорват исковете по основание и размер. Оспорва се правилното изчисление на доставената топлинна енергия, наличието на облигационна връзка между страните и рагласяването на 1 общите условия по предвидения в ЗЕ ред. Поддържа се, че ответницата не е собственик на топлофицирания имот. Твърди се, че сумата за дялово разпределение се дължи на основание, различно от претендираното със заявлението по чл. 410 ГПК. Сочи се, че приложеното извлечение от сметка не се ползва с доказателствена сила. По изложените съображения се моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са приложени извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
С доклада на съда е обявено за служебно известно, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са публикувани в един местен и централен ежедневник (в - к “СъП.”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г.).
По силата на приетия като писмено доказателство договор от 21.05.1998 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост, Д. СЛ. КР. е придобила от Община П. собствеността върху процесния имот, находящ се в гр. П., кв. “Т.Л.“, бл. 12, вх. А, ап. 28.
Представената молба за откриване на партида за жилищни нужди с вх. № 564/23.03.2004 г., подадена от Д. СЛ. КР., касае друг имот- апартамент № 28, находящ се в гр. П., ул. „П. М.“, бл. 12, вх. А, за който е посочено, че е придобит на основание договор за покупка № 419 от 27.02.1998 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза.
От същото се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.
Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС, въведена преди процесния период от момента на подписване на договор № 209/14.11.2000 г. между фирмата за дялово разпределение „Техем сървисиз“ ЕООД и етажната собственост.
Договори са сключени и между ищцовото дружество и фирмите за дялово разпределение, както следва- договор № 97 от 30.11.2011 г., сключен с „Техем сървисиз“ ЕООД, и договор № 76 от 01.09.2017 г., сключен с „Директ“ ЕООД.
От заключението на същата експертиза е видно, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), през процесния период е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни.
Вещото лице е посочило, че показанията на общия топломер в Сградата етажна собственост са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Технологичните разходи са определени съгласно паспортните данни на монтираната абонатна станция в сградата и преизчислени съгласно методиката приложение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти, предавани са на представител на етажната собственост в законоустановения срок, като ответницата не е подала жалби и възражения в законоустановения срок срещу всяка 2 една изравнителна сметка.
Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ- прогнозно. В имота не е монтиран уред за измерване разхода на топла вода. Начислен е служебен разход на количеството потребена топла вода, който е определен на база брой обитатели на имота- 2 лица с дневно потребление 140 литра.
След определяне на топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди е изчислена левовата равностойност на топлинната енерги, която е отразена в индивидуалните изравнителни сметки след сторниране на прогнозно начислените суми.
Видно от заключение, в имота има отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители, които са налични в кухнята, дневната и стаята. За тях е начислен разход на топлинна енергия за отопление според показанията на уредите.
Отоплителното тяло в помещение Баня е щранг-лира, без ИРУ, което е общо за всички имоти по вертикала. За него е начислена топлинна енергия, което е служебно определена по изчислителен път като за тяло, работило непрекъснато. След провеждане на годишния отчет от фирмата топлинен счетоводител разходът на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Разходът за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е направен по изчислителен път. Той е част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект- 149 куб.м.
Начислен е разход за топлинна енергия само през зимния сезон за времето, през което е работила отоплителната инсталация. Определените суми за компонентата „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка за имота.
Вещото лице е посочило, че от предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.
Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.
Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са коректни и пресметнати в съответствие с методологията, утвърдена от действащата по време на процесния период нормативна уредба. Експертът посочва, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на общо 1174,86 лева, от които за БГВ е 755,06 лева, за Отопление е 796,47 лева, за изравнителни сметки и корекции е -396,19 лева и за вноска дялово разпределение е 19,52 лева.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза. При изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, от вещото лице - топлотехник последователно са анализирани и преценени всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е приета и изслушана съдебноикономическа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. В счетоводните регистри на топлофикационното дружество е отразено, че за процесния период от 01.05.2019 г. до 3
30.04.2020 г. общата начислена сума за главница за доставена и ползвана топлинна енергия е в размер на 1174,86 лева, а общият размер на лихвата за забава за периода от 09.07.2019 г. до 20.05.2021 г. възлиза на 164,66 лева. Видно от заключението на вещото лице размерът на претендираната главница помесечно за процесния период е формирана от дължимата топлинна енергия по компоненти и вноската за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия, отразени в таблица № 2, приложение към експертизата. От заключението се установява още, че падежите на всяко месечно задължение са съобразени с клаузите на общите условия на дружеството ищец в частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните задължения. Експертът посочва, че при проверка в счетоводната документация на ищеца не е установил извършвани от страна на ответника плащания на задължението за топлинна енергия.
Към задължението на ответника в счетоводството на ищеца са отразени изравнителните сметки, издадени от фирмата за дялово разпределение за отопление и вода за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Приложено е ч.гр.д. № 2799/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на “Топлофикация-Перник” АД с вх. № 1686/07.06.2021 г., е издадена заповед № 461/09.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. СЛ. КР. за вземанията, предмет на предявените искове. В срока по чл. 414, ал.
1 ГПК срещу заповедта е подадено възражение от длъжника и на основание чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията. Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо 4 изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.