Решение № 1090 от 02.07.2026, Административен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1090

Ямбол, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - IV състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СТОЯН ВЪЛЧЕВ

При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20267280700135 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.19б, ал.6 от ЗВ по жалба на Кмет на Община Тополовград, гр.Тополовград, обл.Хасково, пл.“Освобождение“ №1, [ЕИК] против Заповед № ДС-06-17/12.03.2026 г. на Областен управител на Област Хасково, с която е отказал да приеме дарението за промяна на собствеността на описания в т.3 от Решение № 394/26.02.2026 г. на Общински съвет Тополовград язовир, изграден в поземлен имот е [идентификатор] с площ 31756 кв.м. по КК и КР на с.Радовец, община Тополовград, област Хасково, територия заета от води и водни обекти, НТП „За друг вид водно течение, водна площ, съоръжение“, вид собственост-общинска публична, актуван с АПОС № 8505 от 21.01.2026 г., при граници ПИ с идентификатори: ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***.

В жалбата се твърди, че заповедта, с която е обективиран отказа за приемане дарението на язовира е незаконосъобразна и немотивирана, поради което се претендира да бъде отменена изцяло ведно със законните последици.

В съдебно заседание за оспорващия се явява адв. Я. Х. от *, която подържа жалбата и исканията на посочените в нея основания, като допълва, че надлежно с писмени доказателства, както и с експертизата на вещото лице категорично по безспорен начин се установява, че язовира представлява система така както е описано в т.94 на параграф 1, т.1 от Закона на водите, заснет е правилно, приложените документи са абсолютно точни, актуван, скицата и ново заснемане са приети в кадастъра, поради което липсва основание да бъде отказано приемането на язовира. Претендира да се отмени заповедта на областния управител и се задължи язовирът да бъде приет, както и да се присъдят направените по делото разноски по представения списък.

В съдебно заседание за ответната страна се явяват главен юрисконсулт А. В. и от главен юрисконсулт В. Д.-Т., които оспорват жалбата с искане за отхвърлянето й, като поддържат, че части от язовира и конкретно бързотока попада в други имоти, което може да бъде установено единствено чрез геодезическо заснемане. Твърдят, че фактическото положение по отношение на обработваеми площи наоколо може да бъде съобразено с обстановката на място, но чисто границите на имотите са съвсем различно нещо, докато в случая липсва геодезическо заснемане, което е ангажимент на община Тополовград, поради което считат, че заповедта е правилна и законосъобразна, за което подробни съображения са изложили в писмени бележки.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С Решение №394 по точка 2 от дневния ред от 26.02.2026 г. на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл.19а, ал.1 от Закона за водите, Общински съвет-Тополовград е дал съгласие Община Тополовград да прехвърли безвъзмездно на Държавата правото на собственост върху язовири-публична общинска собственост в т.ч. язовир, изграден в поземлен имот с [идентификатор] по КККР, (Номер по предходен план 000196), землище на с.Радовец, м.„Чала”, с начин на трайно ползване (НТП) „за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение/язовир“ и площ 31756 кв.м.

Въз основа на взетото решение кметът на община Тополовград е направил до областния управител на област Хасково Мотивирано предложение изх.№ 06-00-39/02.03.2026 г. за безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост върху посочения язовир публична общинска собственост на държавата, като са приложени решението на общинския съвет, акт № 8505/21.01.2026 г. за публична общинска собственост и скица №15-3240912/10.12.2025 г.

Със Заповед № РД-14-7/06.03.2025 г. Областния управител на област Хасково на основание чл.32. ал.1 от Закона за администрацията във връзка с чл.138а, ал.3-6, чл.141б, ал.3 от Закона за водите, чл.10, ал.3 и чл.112 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние е определил поименно комисия, която да извърши класификация на язовирите на територията на област Хасково в три степени на потенциална опасност, съгласно критериите определени в приложение №1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние.

С Протокол №1680/09.05.2025 г. от проверка за готовността за безопасна експлоатация на язовири и съоръженията кьм тях назначената комисия е класифицирала язовира с втора значителна степен на потенциална опасност.

С Протокол №1/11.03.2026 г. комисията назначена със Заповед №РД-14-8/10.3.2026 г. на Областния управител на област Хасково със задача да разглежда внесените в Областна администрация Хасково, от кметовете на общини, мотивирани предложения за прехвърляне безвъзмездно на държавата правото на собственост на язовири-публична общинска собственост, да взема решения въз основа на представените документи и да се произнася с предложение до Областния управител за издаване на заповед за приемане или отказ от дарението, по отношение на цитирания язовир, е предложила да се издаде заповед за отказ, т.к. се установило, че по-голяма част от бързотока попада в поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***-частна собственост, поради което имот с идентификатор: *** по КК и КР на с.Радовец, община Тополовград, област Хасково не представлява в цялост язовир (водостопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени), съгласно разпоредбата на §1, ал.1, т.94 от ДР на Закона за водите.

Със Заповед № ДС-06-17/12.03.2026 г. Областния управител на Област Хасково на основание чл.19б ал.5, т.1 от Закона за водите е отказал да приеме дарението за промяна на собствеността на описания в т.3 от Решение № 394/26.02.2026 г. на Общински съвет Тополовград язовир, изграден в поземлен имот е [идентификатор] с площ 31756 кв.м. по КК и КР на с.Радовец, община Тополовград, област Хасково, територия заета от води и водни обекти, НТП „За друг вид водно течение, водна площ, съоръжение“, вид собственост-общинска публична, актуван с АПОС № 8505 от 21.01.2026 г., при граници ПИ с идентификатори: ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед № ДС-06-17/12.03.2026 г. на Областен управител на Област Хасково, с която на основание чл.19б, ал.5, т.1 от Закона за водите е отказал да приеме дарението за промяна на собствеността на описания в т.3 от Решение № 394/26.02.2026 г. на Общински съвет Тополовград язовир, изграден в поземлен имот е [идентификатор] с площ 31756 кв.м. по КК и КР на с.Радовец, община Тополовград, област Хасково, територия заета от води и водни обекти, НТП „За друг вид водно течение, водна площ, съоръжение“, вид собственост-общинска публична, актуван с АПОС № 8505 от 21.01.2026 г., при граници ПИ с идентификатори: ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспорения акт е издаден от областния управител на Област Хасково в рамките на компетентостта му по чл.19б, ал.5 ЗВ и в изискуемата писмена форма и при спазване на процесуалните правила, но е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби, което е основание за отмяната му по чл.146, т.4 АПК.

Съгласно чл.19б, ал.5 ЗВ областният управител отказва със заповед да приеме дарението и връща предложението и придружаващата го преписка на съответната община, когато: 1.заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е язовир по §1, ал.1, т.94 от допълнителните разпоредби, или 2.предложението се отнася за язовир, отдаден на концесия, или 3.липсва акт за общинска собственост.

В настоящия случай няма спор между страните, че не са налице втората и третата предпоставка за отказ, а и от събраните доказателства се установява, че предложението не се отнася за язовир, отдаден на концесия, както и че не липсва акт за общинска собственост.

За да мотивира отказа си административният орган посочва, че след извършена документална проверка и направена справка в КАИС на АГКК се установява, че по-голяма част от бързотока на язовира попада в поземлени имоти с идентификатори: ***; ***; ***, които са частна собственост, с оглед на което не е изпълнено изискването на разпоредбата на §1, ал.1, т.94 от ДР на Закона за водите, а именно водностопанската система, да включва водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени.

В тази връзка по искане на оспорващия е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът приема за обективно, компетенто и правилно.

В последното вещото лице дава категоричен и еднозначен отговор, че водотока (бързотока) на язовира е правилно заснет и че процесното съоръжение е „язовир” по смисъла на ЗВ.

Както в обстоятелствената част на заключението, така и при разпита си в съдебно заседание експерта пояснява, че язовир „000196” (обозначен със стария номер на поземления имот, днес кадастралният идентификатор е ***) се намира в местността „Чала”, землище на с.Радовец, общ.Тополовград, обл.Хасково и е построен около 60-те, 70-те години на миналия век с предназначение за напояване на прилежащи земеделски земи, водният обем е около 70000 куб.м., площта на водното езеро заема около 30 дка, язовирната стена е земно-насипна с височина 8 м. и дължина около 220 м., като преливникът представлява земен „ръб” разположен на по-ниска кота спрямо котата на короната на стената и следва земен канал-преливна траншея и бързоток (в материалите по делото наричан „водоток”), а основният изпускател е стоманена тръба Ф350 мм. Вещото лице сочи, че цялото процесно съоръжение, с всичките му елементи-язовирно езеро (водно „огледало” с площта си), язовирна стена, преливник с преливен ръб, водоток (бързоток) и изпускател е заснето и точно и правилно отразено във всички документи и материали, приложени по делото, както и правилно и точно са заснети и отразени с разположението си, с площите си, със собствеността по кадастралния регистър и прилежащите и непосредствено граничещите със съоръжението недвижими имоти, като никой от поземлените имоти частна собственост, цитирани в заповедта на обласния управител, не попада под елемент на язовира. Поради това цялото процесно съоръжение с всичките си елементи представлява съвсем точно и ясно и съвсем напълно водностопанска система „язовир” по смисъла на ЗВ, като понятието „язовир” не е обвързано със собствеността на близки, прилежащи или гранични поземлени имоти.

Според легалната дефиниция на т.94 от §1, ал.1 от ДР на ЗВ по смисъла на последния "язовир" е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени.