Определение № 2970 от 15.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2970 гр. Пловдив, 15.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Д. Илиев

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20235300503182 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 вр.чл. 248, ал. 3 от ГПК .

Образувано е по частна жалба от В. Г. П., чрез процесуалния представител адв. Г. С. от АК-Пловдив против първоинстанционно определение № 9303/15.08.2023 г. по гр.д. № 1174/2023 г. на ПдРС, ІІІ бр.с. , с което е изменено на основание чл. 248 ГПК в частта досежно разноските преграждащото хода на делото първоинстанционно определение № 5856/15.06.2023 г. по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, като присъденото на ответника по делото - В. П. /с предишни фамилни имена К.а, респ. Проданова/ адвокатско възнаграждение е намалено от 1000 лв. на 500 лв.

Частният жалбоподател изразява становище за неправилност на обжалваното определение, както и за необоснованост на формираните изводи от решаващия съдебен състав, че предвид фактическата и правна сложност на делото следва да бъде редуциран присъденият на ответната страна адвокатски хонорар до 500 лв. Твърди, че искът по чл. 59, ал.9 СК е неоценяем и минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи в размера по чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното определение и присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 1000 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от А. И. К., чрез адв. Л. Д. от АК-Варна, с който частната жалба се оспорва като неоснователна по съображения, че производството не е с фактическа и правна сложност, както и че същото е приключило в едно съдебно заседание, преди което е депозирана молба за оттегляне на иска. Предвид изложените доводи отправя 1 искане за оставяне на частната жалба без уважение.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема от фактическа страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Пред Пловдивския районен съд е бил предявен от бащата А. И. К. против майката В. Г. П. иск с правно основание чл. 59, ал.9 СК за изменение на постановените с влязло в законна сила решение по гр.д. № 20265/2017 г. на ПдРС, V бр.с., мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето И. А.ов К., чрез предоставянето им на бащата А. К..

С молба вх.№ 54845 от 14.06.2023 г. А. К., представляван от адвокат Л.

Д., е оттеглил предявения иск преди първото по делото съдебно заседание, с което е десезирал съда от неговото разглеждане. С протоколно определение от 15.06.2023 г. производството по делото е прекратено на основание чл. 232 от ГПК, като ищецът А. К. е осъден да заплати на ответника В. Проданова сумата от 1000 лв. разноски за адвокатски хонорар съобразно представен в заседанието договор за правна защита и съдействие.

Ищецът К. е депозирал молба по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото прекратително определение в частта му за разноските, като е формулирал искане за намаляване на присъденото на основание чл. 78, ал.4 ГПК адвокатско възнаграждение.

В мотивите на обжалваното Определение № 9303 от 15.08.2023 г. по гр.д. № 1174/2023 г. ПдРС е приел, че при оттегляне на иска, ответникът има право на възстановяване на сторените разноски. В конкретния случай процесуалният представител на ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба и се е явил в първото по делото съдебно заседание, преди което е била депозирана молба за оттегляне на иска. Доколкото делото не се характеризирало с фактическа и правна сложност съдът стигнал до извода, че присъденото на ответната страна адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от 1000 лв. на 500 лв.

Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

В Гражданския процесуален кодекс разпоредба, възлагаща разноските за сметка на страните, съществува само за охранителните производства - чл.

541. Тя не може да се приложи по аналогия за производствата по искане за изменение на постановените с бракоразводното решение мерки относно упражняване на родителските права на ненавършилите пълнолетие деца /чл.

59, ал.9 от СК/. Неприложима е и нормата на чл. 329, ал. 1 от ГПК , тъй като касае разноските по брачните дела с посочен в чл. 318 от ГПК предмет.

Следователно режимът на разноските следва да бъде подчинен на общите 2 правила на чл. 78 от ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 362 от 11.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3227/2017 г. на III г.о., Определение № 306 от 4.9.2017 г. по ч.гр.д. № 2722/2017 г на III г.о., Определение № 680 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 355/2018 г. на IV г.о. и много други, които настоящият състав споделя.

С оглед гореизложеното са налице предпоставките на чл. 78, ал.4 от ГПК за ангажиране на отговорността на ищеца за сторените от ответника разноски преди прекратяване на производството, поради оттегляне на иска му. При достигане до посочения извод, на разглеждане подлежи своевременно релевираното от ищцовата страна възражение за прекомерност на техния размер. За да бъде допуснато претендираното намаляване, анализът на разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК налага извод, че следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата предпоставка (материалноправна по своя характер) ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение.

Липсата на втората предпоставка

(процесуалноправна по своя характер) е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал.5 от ГПК.

Съгласно т. 3 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява адвокатския хонорар. В случая тази преценка е направена от районния съд мотивирано – отчетено е, че процесуалният представител на ответника е депозирал отговор на искова молба и се е явил в първото по делото съдебно заседание, на което не е даден ход и производството е прекратено на основание чл. 232 ГПК, т.е. това е минималното, което пълномощникът дължи за добро водене на процеса и за доказване на твърденията на страната, която представлява. Правилен е изводът на ПдРС, че извършените процесуални действия обуславят ниска фактическа и правна сложност на делото. Първоинстнционният съд обаче не е съобразил изцяло нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК , която фиксира долна граница на допустимото намаляване на адвокатското възнаграждение от съда в случай на неговата прекомерност, като не е съобразил минимално дължимото адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Подадената от ищеца молба по чл. 248 ГПК за изменение на прекратителното определение на ПдРС в частта за разноските е 3 неоснователна, тъй като минималният размер на адвокатското възнаграждение, предвиден в чл.7, ал.1, т.4 от НМРАВ № 1/2004 г. за други неоценяеми искове, какъвто е настоящият иск по чл.59, ал.9 СК, е 1000 лв.

С оглед изложеното, на ответника се дължат доказаните и претендирани разноски, в размер на 1000 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представено доказателство за плащане - Договор за правна защита и съдействие от 06.03.2023 г.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение, като неправилно следва да бъде отменено, а молбата по чл. 248, ал.1 от ГПК на А.

И. К. за изменение на протоколно определение № 5856/15.06.2023 г. по гр.д.

№ 1174/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III бр.с., в частта за разноските – оставена без уважение като неоснователна.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 9303/15.08.2023 г., постановено по гр.д. № 1174/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III бр.с., с което е изменено протоколно определение № 5856/15.06.2023 г. по същото дело, в частта му за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 58267/23.06.2023 г., подадена от А. И. К. с ЕГН: **********, на основание чл. 248, ал.1 ГПК, за изменение на протоколно определение № 5856/15.06.2023 г. по гр.д. № 1174/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III бр.с., в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4