Решение № 54 от 24.06.2015, Окръжен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ….

24.06.2015 година град Търговище

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Търговищки окръжен съд наказателно отделение

На двадесет и четвърти юни две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЯНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ ПАВЛОВ

ЙОРДАН

ИВАНОВ

Секретар: И.Г.

Прокурор: Д.С.

Като разгледа докладваното от съдия Б.Янкова ЧНД № 114 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 32 ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).

Образувано е по постъпило в

Окръжен съд гр. Търговище Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение по преписка с реф.№18221 0583, постановено на 11.17.2014г от несъдебен орган – К.в.п.К.Н. влязло в сила на 29.12.2014г,с което по отношение на българската гражданка З.Р.С., **********,***,е била наложена финансова санкция - глоба в размер на 90 евро за допуснато нарушение изразено в „ Паркиране при неспазване на забрана за паркиране /знак№1/та - нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движението по пътищата. Нарушението е било констатирано в 13.13ч на 10.05.2014г в Схипхол , VERTREKPASSAGE .

В съдебното заседание прокурорът взема становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на решението за наложената финансова санкция .

Засегнатото лице – З.Р. С. , не е била намерена за да бъде призована. Видно от оформената призовка, по данни на близките, лицето е извън страната .Съобразно изискването на чл. 16 ал.3 от

ЗПИИРКОРНФС е била допусната правна помощ на засегнатото лице- З.Р. , като на същата е бил назначен служебен защитник , а именно- адв.Р.Моллова от ТАК, която взема становище за основателност на постъпилото искане за признаване на издаденото Решение .

Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:

Изпратеното за признаване по реда на чл.30 и сл от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ) Удостоверение по чл.4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета , издадено въз основа на Решение на несъдебен орган

– Кралска военна полиция , Кралство

Нидерландия, на 17.11.2014г и влязло в сила на 29.12.2014г е било постановено по повод констатирано административно нарушение, което съгласно фактическото му описание съставлява административно нарушение и по българското законодателство: по чл.180 ал.1 т 1 от ЗДвП , предвиждащ санкция / глоба от 20 до 150лв/ на водач, който : “ наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране..“,

С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно ал.2 от чл.30 от ЗПИИРКОРНФС, в конкретния случай, макар и налична, двойната наказуемост дори не е изискуема като условие за признаване.

Удостоверението е законосъобразно от формална страна, като видно е, че същото е подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава, съгласно чл.3 ал.1 т 1 от

Закона – Кралска военна полиция, Кралство Нидерландия . Придружено е с изискуемия превод на български език и същото е издадено по образец, съгласно чл.4 ал.1 от Закона . Удостоверението е постъпило по пощата, съставляващ един от начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл.9 ал.3 от Закона.

Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението .

1.Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размера на наложената финансова санкция , реф номер на преписката, по която е издадено Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.

2.Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава , различна от решаващата или изпълняващата държава / б.”з” т 1 б.”б” от Удостоверението/ , не е налице условието за отказ по чл. 35 т

2 от Закона.

3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението : Видно от установените пълни данни за самоличността на З. Р.С.,същата е пълнолетна - родена е през 1988г и съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорна, а с оглед социалния и обществения й статус, не е лице по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия , правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и изпълнение , предвидени в чл. 35 т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС

4.Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за административно нарушение . Видно от констатираното време на извършване на нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението

– изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която съгласно чл.285 ал.1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и НЕ СЕ ОТНАСЯ за деяние, подсъдно на български съд, както и не се ОТНАСЯ за деяние, което според българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, нито се ОТНАСЯ за деяние, което да е било извършено и з в ъ н територията на издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение , предвидени и в чл. 35 т. 3 и т 5 от Закона.

5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената финансова санкция е 90 евро, което е над предвидената в чл.35 т. 6 минимална санкция от 70 евро, поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35 т 6 от Закона.

6.Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице, обобщени в условията по чл. 35 т.9, т.10 и т.11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б.”з” т. 2 б.”б” от представеното Удостоверение, е видно,че производството е било писмено и в съответствие със законодателството на издаващата държава - Кралство Нидерландия, засегнатото лице е било уведомено лично /или чрез упълномощен според националния закон представител, относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване Съгласно б.”ж” т.1 буква ІІ от Удостоверението, издаващата държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице, което надлежно уведомено, е имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни дела. В този смисъл, гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35 т.10 и т.11 са били спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.

При извършената справка за фиксинга на БНБ към 24.06.2015г / съгл изискването на чл. 16 ал.8 от ЗПИИРКОРНФС/, за курса на българската валута към паричната единица - евро, съгласно Решение №233/1998г на БНБ фиксиращ постоянното съотношение между двете парични единици – 1 евро се равнява на 1955,83 лева . С прилагането и на Закона за деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева. От така посоченото следва,че равностойността на 90 евро по официалния фиксиран курс на БНБ е 176.02лв

По изложените съображения, съдът намира, че са налице законовите изисквания за признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции, предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в РБ , съгл.чл.6 ал.2 от Закона, е Националната агенция за приходите .

Ето защо и на основание чл.6 ал.1 и чл. 31 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС , съдът :

Р

Е Ш И:

ПРИЗНАВА Решение, издадено по преписка реф № ********* постановено на 17.11.2014г от несъдебен орган по чл.3 ал.1 т 1

– Кралска военна полиция, Схипхол, Кралство

Нидерландия , влязло в сила на 29.12.2014г , по отношение на българската гражданка З.Р.С. , с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** , с което й е била наложена финансова санкция в размер на 90 евро, с равностойност 176.02лв, за наказуемо деяние по националния закон на решаващата държава - нарушение на чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия .

ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП незабавно да уведоми настоящия съд , както за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, така и за резултата от същите - т.е. за приключване на изпълнението , с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38 ал.1 т 4 от Закона , за уведомяване компетентния орган на издаващата държава .

Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава Koninklijke Marechaussee , Evert van de Beekstraat 101 , 1118 CN Schiphol,Nederland –за признаване на решението за налагане на финансови санкции и че същото е своевременно изпратено за изпълнение на компетентния орган - НАП. Уведомлението да бъде преведено на един от официалните езици на Кралство Нидерландия/ посочени за контакт в б.“й“ от Удостоверението, като разноските съгласно чл.13 от Закона са за сметка на изпълняващата държава - Република България .

Копие от Уведомлението да се изпрати незабавно на Министерството на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.