Решение № 224 от 19.06.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 312/2026
- Вид
- Решение № 224
- Подписан
- 19.06.2026
- В сила
- 16.07.2026
- Състав
- Красимир Лесенски
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183, ал.4, т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.186, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.98, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 224 гр. Пазарджик, 19.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20265220200312 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 25-1006-002960 от 20.02.2026 г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП на В. С. С. с ЕГН: ********** от гр.
Пазарджик, ул. „В. Л.” № ....
Срещу наказателното постановление е подадена в срок жалба от В. С.
С., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и издаването му в нарушение на процесуалните правила, като се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата и моли съда да отмени постановлението. Излага допълнителни доводи.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен 1 представител, с което се иска потвърждаване на постановлението. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбоподателят е наказан за това, че на ... г., около ... часа в гр.
Пазарджик, на ул. „Б.“ № 15 е паркирал собствения си лек автомобил „О. А.“ с рег. № ... на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници.
Паркираният автомобил на посоченото място бил установен от актосъставителя И. К. и негов колега. Полицейските служители установили паркирания автомобил без водач в него и не били възприели кой го е паркирал на посоченото място, поради което и на основание чл.186, вр. 180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП на същата дата бил съставен фиш за неправилно паркиране. В законоустановения срок за подаване на възражение срещу съставения фиш, жалбоподателят подал жалба в РС Пазарджик. С определение № 559/06.10.2025 г. състав на РС Пазарджик е приел, че се касае за оспорване на съставения фиш, прекратил е съдебното производство и е пратил преписката на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пазарджик за започване на процедура по чл.186, ал.2 ЗДвП. В резултат на това фишът е анулиран и на ... г. полицейския служител К. съставил на жалбоподателя АУАН за извършено нарушение на ... г., който му предявил и връчил. Жалбоподателят подал писмено възражение в законоустановения срок, че не е извършил нарушението. Като приел възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, е издадено обжалваното наказателно постановление.
По делото е разпитан като свидетел И. К., който в показанията си потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Тя се потвърждава и от писмените доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля. Същите са ясни, категорични, логични, като се подкрепят и от останалите доказателства по делото. Дадени от свидетеля показания са дадени от лице, което не е заинтересовано пряко от изхода на делото. В показанията си свидетелят потвърди, че не е видял жалбоподателя лично на мястото на нарушението, като само заедно с колегата му са установили паркирани 2 неправилно автомобили, включително и този, собственост на жалбоподателя.
След анулирането на фиша, е съставил АУАН на жалбоподателя за извършеното нарушение, тъй като последният е собственик на автомобила.
При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че при извършена служебна проверка съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. Процесните АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, в кръга на техните правомощия и при спазване изискванията на действащия към момента на издаването им закон.
Доводите за неспазването на срок по чл.34 ЗАНН на жалбоподателя са неоснователни. Все пак НП е незаконосъобразно, защото извършването на нарушението от страна на жалбоподателя остана недоказано от събраните по делото доказателства.
На жалбоподателя е вменено нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП . В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е паркирал собствения си лек автомобил лек автомобил „О. А.“ с рег. № ... на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници на ... г., около ... часа, в гр. Пазарджик, на ул.
„Б.“ № 15. В същото време от показанията на полицейския служител актосъставителя К. е видно, че не е възприел жалбоподателя лично на мястото на нарушението като водач на МПС, с което е извършено нарушението, като само заедно с колегата му са установили паркирани неправилно автомобили, включително и този, собственост на жалбоподателя.
Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В конкретния случай не се установи по безспорен и категоричен начин жалбоподателят лично да е управлявал автомобила си към момента на паркирането му на процесната дата на посоченото забранено за паркиране място. Липсват 3 доказателства по делото в тази насока. Извършването на деянието от страна на наказаното лице подлежи на доказване и доказателствената тежест за това лежи върху наказващият орган. Последният не ангажира доказателства в тази насока, поради което не е налице обективен елемент на извършено нарушение.
Законодателят е предвидил възможност за съставянето на фиш за неправилно паркиране на собственика на автомобила. Ако последният оспорва нарушението, издаденият фиш следва да бъде анулиран и да се пристъпи към съставянето на АУАН и евентуално издаването на НП. При съставянето на АУАН обаче актосъставителят следва да състави същия на конкретно лице, имащо качеството на водач, което е извършило конкретното нарушение, за което има категорични данни в тази насока и това лице не е задължително да съвпада със собственика на автомобила. Самият полицейски служител заяви, че не е възприел жалбоподателя на мястото на нарушението като водач на МПС, с което е извършено нарушението, като само заедно с колегата му са установили паркирани неправилно автомобили, включително и този, собственост на жалбоподателя. При това положение очевидно е, че отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение е ангажирана само на база предположение – че след като е собственик на автомобила, паркиран неправилно, то именно и той е бил водачът, който го е паркирал на посоченото място. Доказателства за това обаче липсват, а и самият жалбоподател отрича той да е управлявал автомобила. Той всъщност дори не е длъжен да доказва, че е невинен. Доказателствената тежест да установи, че наказаното лице е извършило нарушението лежи върху наказващият орган, а последният не ангажира никакви доказателства в тази насока.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
По делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, липсват и данни за сторени такива.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № .... от 4
... г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП на В. С. С. с ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. „В. Л.” № ....
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5