Решение № 43 от 21.03.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Варна, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20233000500514 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба на М. А. А. от гр. В. чрез адв. М. И. от АК-Варна, насочена срещу решение № 979/07.08.2023г., постановено по гр.д. № 1283 по описа за 2022г. на Окръжен съд-Варна, с което са отхвърлени предявените срещу „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, ЕИК 175030371, гр. София, искове за установяване в отношенията между страните, че М. А. А. е собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, кв. „А.“, местност „*“, а именно: ПИ с ид.

№*** по КККР на гр.Варна с площ от 8 117 кв.м., при описани граници, ведно с построените в него сгради с ид. *** по КККР на гр.Варна със застроена площ от 237 кв.м. и сграда с ид. *** по КККР на гр.Варна със застроена площ от 53 кв.м., на основание наследяване от своята майка Ел. А., тя - по наследяване от своя баща М. З., а той чрез изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1933г. до 1955г. и предявен в условията на евентуалност иск за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на имотите на основание изтекла в негова полза придобивна давност – за ¼ ид.част от имотите в периода от *г.

/смъртта на баща му/ до предявяване на иска, а за останалите ¾ ид.части – давностно владение в периода от *г. /смъртта на майка му/ до предявяване на иска с присъединяване на владението на своята майка в периода от 14.07.*г.

1 до 17.04.*г. и на нейния наследодател в периода от 1933г. до 1966г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК; и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 4 780 лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Счита се, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В тази връзка е изложено, че неправилно е определено приложимото материално право; грешно са определени релевантните по делото факти по възраженията на ответника и е приложена правна последица при недоказаност на целия състав на приложимото материално право; и обратно – при наличието на всички елементи от фактическия състав на материалния закон – грешно е приложена правна последица; налице е неправилно тълкуване на приложимата материалноправна норма и не е съобразена задължителна съдебна практика.

Сочи се, че решението е постановено и въз основа на непредставени по делото доказателства, мотивите на решението не съдържат обсъждане по допустимост и относимост на доказателствените средства; доказателственият материал не е обсъден в неговата цялост чрез излагане на конкретна преценка на доказателствата; неправилно е разпредЕл. доказателствената тежест.

Необосноваността е аргументирана с неспазване на правилата на формалната логика; неправилно структуриране на решението относно разглеждането на фактите и приложимото право от предмета на делото; вътрешнопротиворечиви мотиви. Изложени са конкретни съображения и правни изводи въз основа на подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал (документи, гласни доказателства и експертни заключения) и с привеждане на правни и логически аргументи в подкрепа на тезата, че ищецът е придобил въз основа на наследствено правоприемство, а евентуално – въз основа на придобивна давност, описаните три недвижими имота – един поземлен и построените в същия две сгради. По този начин се счита, че напълно несъответстващ на доказателствения материал по делото, е главният и решаващ мотив на първоинстанционния съд, за да отхвърли исковете - че в периода от 1950г. до 1960 г. е било извършено „мащабно застрояване“ и отчуждаване на поземления имот, които били пречка за реституция в реални граници. Излага се, че след като е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че към 1944г. дядото на ищеца – М. Н. З. е владял поземления имот и двете процесни сгради, и е бил собственик на същите, при липсата на твърдение за отчуждаване на имотите и липсата на доказателства за одържавяването им, при наличието на доказателства за осъществявано непрекъснато владение от родителите на ищеца след смъртта на М. З. през *г., а след тяхната смърт и от самия ищец – то твърдяните по делото придобивни основания са били доказани. Напротив, противопоставените от ответника права върху имотите като апортирани в 2 капитала на създаденото от държавата ЕООД и преобразувано в ЕАД, не са съществували в патримониума на държавата и не са придобивани от учреденото търговско дружество. Поради това (а и препращайки към съображенията, изложени в писмената защита пред първата инстанция) се поддържа, че предявените главен и/или евентуален иск са основателни и следва да бъдат уважени според начина на тяхното съединяване. Отправя се искане за присъждане на направените разноски и за въззивната инстанция.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, гр. София, чрез адв. Р.

Г., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, и не страда от посочените в жалбата пороци. Поддържа се, че процесните имоти са били апортирани в капитала на дружеството като непарична вноска на едноличния собственик на капитала – държавата, по силата на решение 1005/20.12.04г. на МС. Посочено е, че държавата е придобила правата си въз основа на чл. 1, ал. 1 от Закона за имуществата на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБФК и БПС. За тези имоти пък учреденото еднолично търговско дружество се е снабдило с КНА през 2005г.

Оспорва се оплакването за допуснати от съда процесуални нарушения, тъй като съгласно трайната съдебна практика, решаващият съд разполага с правомощието служебно да назначава експертиза по въпроси, за които смята, че е налице необходимост от специални знания за изясняване на относимите за спора факти. Преди апортирането на имотите в капитала на ответното дружество, същите са били използвани за нуждите на държавата чрез съответни държавни органи (вкл. и като пионерски лагер), което пък изключва възможността същите да са били владени от наследодателите на ищеца и от него самия. Отделно от това преди решение 1005/20.12.04г. на МС имотите са имали статут на публична държавна собственост и е била налице забраната по чл. 86 от ЗС за придобиването им по давност. След придобиването на имота от дружеството и с оглед на статута му на частна държавна собственост, е била налице пък нормата на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС, обн- ДВ, бр. 46/06.06.2006г. Дружеството чрез свои служители е осъществявало владението върху процесните имоти, а за периода от 01.01.05г. до 31.12.22г. непрекъснато е заплащало задълженията за тях по ЗМДТ. Провеждани са били и тръжни процедури за отдаването на имота под наем. Поради изложеното се претендира потвърждаване изцяло на обжалваното решение и присъждане на разноските за настоящата инстанция.

Изразените в жалбата и в отговора й становища, се поддържат в с.з. пред настоящата инстанция чрез процесуални представители.

Пред въззивната инстанция са депозирани писмени бележки от въззивника чрез неговия процесуален представител. В същите се поддържа, 3 че въз основа на събраните по делото доказателства следва да се приеме за установено по делото, че двете процесни постройки са били изградени найкъсно през 1935г., тъй като са били отразени в КП от 1935г. Сградите са разположени в поземлен имот, който е бил завладян в началото на 20-ти век от прародителите на ищеца и е владян непрекъснато от неговите дядо и баба по майчина линия, от неговите родители и от самия ищец. Поради това започналата да тече при действието на ЗД (отм.) придобивна давност, считано от 1935г., е изтекла през *г. при добросъвестно владение или през 1955г. - при недобросъвестно владение. Признанието на ответника, че спорните имоти са били собственост на праводателя на ищеца към 1944г., налага изследването на въпроса относно одържавяването на имотите. Доказателства за последното липсват и поради неземеделския характер на земята и невключването й в блок на ТКЗС, придобивната давност за същите е продължила да тече и най-късно към 1955г. е изтекла. Приетият по делото АДС от 1998г. не удостоверява правата на държавата, основани на придобивно основание, твърдяно от ответника, вкл. и в отговора на въззивната жалба – чл. 1, ал. 1 от Закона за имуществата на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБФК и БПС. Не е било реализирано и благоустройствено мероприятие. Поради неизвестността на съдържанието на отразения в АДС от 1998г. предходно съставен АДС № 401/1987г., правата на ответника не са доказани. Отделно от това след отписването на имота като държавен след 2006г., не съществуват и никакви пречки за придобиването му по давност, още повече, че ответникът не е ангажирал доказателства, че е развивал дейност и е владял процесните имоти.

Заплащането на данъци за имота не е фактическо или юридическо действие, с което се отблъскват действия по своене или се прекъсва срока на придобивната давност или се отнема правото на собственост. Излага се, че дори и в определени периоди от време имотите да са били ползвани със знанието и без противопоставянето на праводателите на ищеца, след като липсва юридическо основание, с което държавата се легитимира като носител на вещно право преди 1998г., то това допускане в имота не прекъсва давността и не отнема собствеността, придобита през 1955г. поради това се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна е, налице са доказателства за надлежна представителна власт и е насочена против обжалваем съдебен акт от надлежно легитимирана страна, поради което е допустима.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

С подадената на 14.06.22г. искова молба, уточнена с допълнителни молби от 11.07.22г. и от 25.07.22г., ищецът е навел твърдения, че е собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, кв. „А.“, местност 4

„*“, които по действащата КККР на гр. Варна представляват ПИ с ид.

№***, с площ от 8 117 кв.м., при описани граници, и построените в него сгради с ид. *** със застроена площ от 237 кв.м. и сграда с ид. *** със застроена площ от 53 кв.м., на основание наследяване от своята майка Ел. М. А., тя - по наследяване от своя баща М. Н. З., а той чрез изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1933г. до 1955г.

В условията на евентуалност е навел твърдението, че е собственик на имотите на основание изтекла в негова полза придобивна давност – за ¼ ид.част от имотите в периода от *г. /смъртта на баща му Ал. Ас. А./ до предявяване на иска, а за останалите ¾ ид.части – давностно владение в периода от *г.

/смъртта на майка му Ел. М. А./ до предявяване на иска, с присъединяване на владението на своята майка в периода от 14.07.*г. до 17.04.*г. и на нейния наследодател в периода от 1933г. до 1966г. Посочил е, че поземленият имот е бил завладян от родителите на дядо му М. – Н. и Ел. З.и в началото на 20-ти век. Те изградили стопанска постройка, а по-късно през периода от 1935г.1939г. била построена и малка жилищна постройка (вила) за семейството. В уточняващата молба от 11.07.22г. (л. 38) се твърди, че двете процесни сгради били налични в имота преди 1935г. През *г. майката на ищеца Ел. М. З. е сключила граждански брак с баща му Ал. Ас. А. и младото семейство останало да живее в процесния имот заедно с бащата на Ел. – М. З.. В този имот се е родил и ищеца. Сестрата на Ел. – Н. М. Б. се омъжила в гр. С. и посещавала имота само през лятото. М. З. починал през *г. (а съпругата му е починала преди него през *г.) и зачитайки волята му имотите да останат в наследство на дъщеря му Ел., другата му дъщеря Н. (лелята на ищеца) се е отказала от наследството на баща си. През *г. е починал бащата на ищеца, а през *г. – майка му. Твърди, че за посочените по-горе периоди, всеки от родствениците му и негови праводатели, а след смъртта на родителите му – и самият ищец, са осъществявали владение върху имота и са го своили, поради което и същият е бил придобит на оригинерно правно основание – от дядото на ищеца за период най-дълго от 20 години (изтекъл към 1955г.), а след смъртта му по наследяване от неговата майка, а след нейната смърт – по наследяване от самия ищец, евентуално – въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност – за ¼ ид.част от имотите в периода от *г. /смъртта на баща му/ до предявяване на иска, а за останалите ¾ ид.части – давностно владение в периода от *г. /смъртта на майка му/ до предявяване на иска, с присъединяване на владението на своята майка в периода от 14.07.*г. до 17.04.*г. и на нейния наследодател в периода от 1933г. до 1966г. Наведени са били твърдения че ответното дружество е вписано в кадастралния регистър като собственик на имотите и освен това са били отразени извършени документални действия по управлението им. В допълнителната молба от 11.07.22г. е посочено, че ответникът е предприел действия за отдаването на 5 процесните имоти под наем чрез обявяването на публичен търг.

Разпечатката съдържа 27 от 120 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/491563ec-5931-4f07-99c5-39bca9c48280