Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 276 от 26.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15403/2025
Вид
Решение № 276
Подписан
26.01.2026
В сила
04.06.2026
Състав
МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.49 · Закон за движението по пътищата
  • чл.43 · Закон за измерванията
  • чл.37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20251110215403 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

А. М. е обжалвал наказателно постановление

/НП/ №25-4332023213/16.09.2025г. на Началник Сектор ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно в частта за наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“.

Сочи, че не било доказано, че той е бил водача на МПС към датата на установяване на нарушението, като от приложената снимка към АНП не можело да се установи това обстоятелство и да се разпознае водача. Така е нарушена презумцията за невиновност.

В съдебно заседание, жалбоподателят – лично поддържа жалбата и моли НП в обжалваната част да бъде отменено като незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения. Допълва, че неправилно е наказан за нарушение, за което според съставения АУАН е извършено от неизвестен извършител, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Освен това, разпоредбата на чл.188 от ЗДвП се отнасяла за налагане на наказание на собственика на МПС, когато водачът е неизвестен, поради което не се отнасяла до случаите на налагане на наказание Лишаване от право да управлява МПС.

Наказващият орган не се явява и не се представлява. Юрк. П. е депозирал писмени бележки вх.№391308/28.11.2025г., в които оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като били спазени изискванията на ЗАНН касаещо формата, съдържанието и компетентността на 1 издателите на АУАН и НП, а от събраните доказателства категорично се установило извършване на нарушението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а в случай че се уважи жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С НП на А. М. са наложени наказания глоба от 750 лева или 383.47 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месец, за това, че на 24.06.2025г., около 11:16ч. в гр. София на бул. „Никола Вапцаров“ като собственик на МПС *** с рег.№********, с посока от бул. „Черни връх“ към ул. „Атанас Дуков“ и до №47, неизвестен водач управлява автомобила със скорост от 100 км/ч. след приспаднат толеранс от 3%, наказуема скорост от 97 км/ч. при ограничение, въведено с пътен знак В26 от 40 км/ч. населено място или с превишение на скоростта от 57 км/ч., установено с техническо средство TFR1-M №567 в клип №35402, като собственикът не може да посочи лицето, управлявало автомобила му на датата на нарушението – нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН бл. №021227/26.08.2025г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП, изпратени от Столична община – Дирекция „Управление и анализ на трафика“ /СО-ДУАТ/ с писмо вх.№414238/18.12.2025г. писмени доказателства.

Разпитани по делото са свидетелите И. Г. Л. – актосъставител и Б. В. Г. – присъствал при съставяне на акта, според които при установено нарушение за управление на МПС с превишена скорост с техническо средство, бил призован собственика на автомобила, за да посочи лицето, което е управлявало МПС на датата на нарушението. Собственикът се явил и в декларацията написал, че не може да посочи кой е управлявал автомобила на конкретната дата, поради което му бил съставен АУАН срещу него като собственик.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, установи спазване на изискванията за съставяне и предявяване по чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от 2

ЗАНН, а акта е съставен от оправомощено лице със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН и е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган, упълномощен със заповед №8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи по т.3.6 и е с предписаното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Констатациите в акта и НП за управление на МПС с превишена скорост на процесната дата и място се установяват от приобщените по делото, част от АНП писмени доказателства.

Видно от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ от 24.06.2025г., на тази дата в гр. София на бул. „Никола Вапцаров“, с посока от бул. „Черни връх“ към ул. „Атанас Дуков“ и до №47 е използвана АТСС TFR1-M, №567, с начало на работа 10:30 часа и край на работа 12:30 часа, при ограничение на скоростта от 40км/ч. въведено с пътен знак В26, стационарен режим на измерване, посока на задействие - отдалечаващи. Това се установява и от приложената снимка на АТСС.

Към датата на деянието, АТСС е от одобрен тип средство за измерване, видно от удостоверение №10.02.4835 и успешно преминала последващ контрол, според протокол №2-38-25 от 07.05.2025г., със срок на валидност една година, а предвид на разпоредбата на 30, ал.5 и чл.43 от Закона за измерванията, означа, че към датата на заснемане на нарушението и засичане на скоростта на движение – 24.06.2025г. е технически изправна, да засича и заснема в срокът на периодичният контрол.

Процесният участък в гр. София на бул. „Никола Вапцаров“, с посока от бул.

„Черни връх“ към ул. „Атанас Дуков“ и до №47 е в чертите на гр. София, т.е. това е населено място, което е отразено на картата, на гърба на клипа, според изискванията на Наредба №8121з-532/2015г. и отговаря на дефиницията на §6, т.49 от ЗДвП.

Видно от приложения проект за организация на движението от СО-ДУАТ в процесния участък има поставен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 40 км/ч. Знакът е заснет, а снимката е част от АНП. При това положение, тъй като засечената скорост на движение на процесния автомобил е 100 км/ч., а след отчетения толеранс от 3%, наказуема е от 97 км/ч., при ограничение на скоростта до 40 км/ч. с пътен знак В26, автомобилът се е движил с превишена скорост, над максимално разрешената с 57 км/ч., за каквото нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП е наказан с процесното НП.

Жалбоподателят не оспорва констатациите за извършеното нарушение, а неговото авторство, позовавайки се на липса на доказателства, че той е управлявал МПС с превишена скорост, съответно – е извърши нарушението, за което е наказан. По правилата на чл.188 от ЗДвП собственикът на МПС – жалбоподателят е попълнил 3 декларация, в която е вписал, че не може да посочи кое лице е управлявало автомобила му на датата и мястото на нарушението. При положение, че А. М. не оспорва, че е собственик на МПС, правилно според разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за извършено със собственото му МПС нарушение, т.е. правилно е наказан с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, тъй като не е декларирал на кого е предоставил превозното средство. За нарушението на чл.21, ал.2 от ЗДвП се налагат предвидените в чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП наказания – глоба и лишаване от права. Тези наказания са кумулативни и не може да се наложи само едното от тях. Наказанието Лишаване от право да управлява МПС е в посочения срок в приложимата санкционна разпоредба – три месеца, което е правилно определено.

При изложените съображения, НП в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, в полза на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – ОПП-СДВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН. При определяне на размера по чл.63д, ал.5 от ЗАНН, съдът отчете разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, б ъ р з о приключилото разглеждане и извършените процесуални действия от юрк. П., което обосновава минималния размер от 66.49 евро (130 лева) на юрисконсултското възнаграждение, а жалбоподателят следва да бъде осъден да го заплати.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-4332-023213/16.09.2025г. на Началник Сектор ОПП-СДВР в обжалваната част, в която на жалбоподателя А. М. за извършено от него нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено кумулативно наказание, наред с глобата от 750 лева по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА жалбоподателя А. М. с ЛНЧ: ********** да заплати на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – ОПП-СДВР юрисконсултско възнаграждение, в размер на 66.49 евро (130 лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5