Решение № 4096 от 21.10.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16614/2023
- Вид
- Решение № 4096
- Подписан
- 21.10.2024
- В сила
- 02.04.2025
- Състав
- Надежда Георгиева Славчева - Андонова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.227б, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.227б, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4096 гр. Пловдив, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330116614 по описа за 2023 година
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.183 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Шипка 99“ АД срещу „Лавандо“ ЕООД се твърди, че ищцовото дружество е собственик на мандра в гр.П., в която произвежда млечни продукти. Установени били неформални търговски отношения между страните по делото, като били сключени два неформални договора за покупко-продажба, като първият от тях бил на обща стойност 23 094.86 лв. с ДДС, по който били издадени авансова фактура № 0000002855/17.05.2023г. на стойност 22 797.98 лв. и окончателна фактура № 0000002865/31.05.2023г. на стойност 296.88 лв. с ДДС. Ответникът бил заплатил авансово дължимата сума от 22 797.98 лв., но не бил заплатил остатъка от 296.88 лв. Падежът за плащане настъпил на 14.06.2023г., стоката била предадена на посочен от купувача превозвач, видно от нареждане за експедиция № 673/31.05.2023г. и ЧМР от 31.05.2023г. Вторият договор бил за сумата от 25 223.18 лв., по което имало издадена фактура № **********/13.09.2023г. на стойност 25 223.18 лв. с ДДС, с падеж на плащане 27.09.2023г. Стоката била предадена на посочен от купувача превозвач, видно от ЧМР от 13.09.2023г. На 28.09.2023г. ответното дружество осъществило частично плащане на дължимата по втория договор сума в размер на 10 223.18 лв., като оставала дължима сумата от 15 000 лв. Посочено е, че предвид забавата за плащане на дължимите суми, ответникът дължал и сумата от 273.15 лв., както следва – 16.33 лв. лихва за забава върху сумата по фактура № 0000002865/31.05.2023г. за периода от 15.06.2023г. до 14.11.2023г., както и сумата от 262.40 лв. лихва за забава върху сумата по фактура № 1
**********/13.09.2023г. за периода от 28.09.2023г. до 14.11.2023г. Направено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца посочените суми за главници и обезщетения за забава, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумите. Претендирани са разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Лавандо“ ЕООД, според който предявеният иск е недопустим. Искът бил и неоснователен. Нямало валидна облигационна връзка между страните, нямало основание на което ответникът да дължи процесната сума. Искът не бил доказан по основание и размер. Направено е искане за прекратяване на производството по делото или отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени фактура № 0000002855/17.05.2023г. на стойност 22 797.98 лв. и фактура № 0000002865/31.05.2023г. на стойност 296.88 лв. с ДДС, с доставчик ищцовото дружество и получател – ответното дружество, с предмет продажба на млечни продукти.
Представено е също нареждане за експедиция № 673 от 31.05.2023г., както и международна товарителница.
Представена е фактура № **********/13.09.2023г. на стойност 25 223.18 лв. с ДДС, както и международна товарителница.
С покана за доброволно изпълнение от страна на ищеца, „Лавандо“ ЕООД е поканено да заплати сумата от 296.88 лв. – неплатен остатък по фактура № 0000002865/31.05.2023г., както и сумата от 15 000 лв. – неплатен остатък по фактура № **********/13.09.2023г.
С Постановление от 12.02.2024г. на РС Първомай е отказано образуването на наказателно производство за престъпление по чл.227б, ал.1 и ал.2 НК. Изискани и постъпили са по делото дадени в хода на пр.преписка № 12546 по описа на Районна прокуратура Пловдив за 2023г. обяснения от Л.А.Ш. – *** на „Лавандо“ ЕООД.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което процесните фактури № 0000002855/17.05.2023г. на стойност 22 797.98 лв., фактура № 0000002865/31.05.2023г. на стойност 296.88 лв. с ДДС и фактура № **********/13.09.2023г. на стойност 25 223.18 лв. с ДДС са осчетоводени в счетоводството на „Шипка 99“ АД и в счетоводството на „Лавандо“ ЕООД. Включени са в дневника за продажби по ДДС за май и септември 2023г., както и в справките – декларации по ДДС за съответните месеци.
Счетоводствата и на двете дружества според вещото лице са водени редовно по отношение на фактурите и плащанията по тях. По фактура № 0000002855/17.05.2023г. е платена сумата от 22 797.98 лв., фактура № 0000002865/31.05.2023г. на стойност 296.88 лв. не е платена, а по фактура № **********/13.09.2023г. е платена частично сумата от 10 223.18 лв. на дата 28.09.2023г., като неплатеният остатък възлиза на сумата от 15 000 лв. Общо дължимата по фактурите суми е в размер на 15 296.88 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С оглед представените по делото писмени доказателства – фактури, издадени от ищцовото 2 дружество, нареждане за експедиция, товарителници, съдът намира, че между страните са възникнали твърдените в исковата молба договорни отношения, като фактурите съдържат описание на съществените елементи на договорите, начин на плащане, наименованието на страните и време и място на издаване. Сами по себе си фактурите представляват едностранно съставени частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила относно удостоверените в тях обстоятелства, поради което същите следва да се анализират във връзка с изводите на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза.
Според вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, заключението на която съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, процесните фактури № 0000002855/17.05.2023г. на стойност 22 797.98 лв., фактура № 0000002865/31.05.2023г. на стойност 296.88 лв. с ДДС и фактура № **********/13.09.2023г. на стойност 25 223.18 лв. с ДДС са осчетоводени в счетоводството на „Шипка 99“ АД и в счетоводството на „Лавандо“ ЕООД. Включени са в дневника за продажби по ДДС за май и септември 2023г., както и в справките – декларации по ДДС за съответните месеци. Поради това съдът намира, че твърдените от ищеца обстоятелства са доказани. Ответникът е депозирал писмен отговор по делото, с който е заявил, че няма валидна облигационна връзка между страните, без да е навел конкретни възражения, които да следва да бъдат обсъждани.
Не са и ангажирани от негова страна доказателства. Освен това от заключението на вещото лице се установява, че по цитираните фактури има извършени плащания от страна на ответното дружество, които съдът възприема като извънсъдебно признание за дължимостта на сумите по тях. Ето защо, при съвкупна преценка на всички доказателства по делото съдът намира, че от страна на ищцовото дружество е доказано изпълнението на поетите от него задължения по сключените договори за продажба на млечни продукти. При това положение за ответника се е породило насрещното задължение за заплащане на възнаграждението за предоставените услуги. От страна на последния нито се твърди, нито се доказва да е погасил претендираните вземания в пълен размер, поради което той следва да понесе последиците от недоказване на този правнорелевантен факт – арг. чл.154 ГПК. Предвид изложеното, предявените осъдителни искове са основателни и следва да бъдат уважени. Следва да се уважат и акцесорните искове за заплащане на лихви за забава в размер на 16.33 лв. върху дължимата по фактура № 0000002865/31.05.2023г. главница за периода от 15.06.2023г. до 14.11.2023г., в размер на 262.40 лв. лихви за забава върху дължимата по фактура № **********/13.09.2023г. главница за периода от 28.09.2023г. до 14.11.2023г., или общо в размер на 278.73 лв.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените разноски, в общ размер на 5 118 лв., по представения списък по чл.80 ГПК, включващи направените разноски по обезпечителното и изпълнителното производство, както и по настоящето исково производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА „Лавандо“ ЕООД, ЕИК 205891300, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Тарас Шевченко“ № 1, ет.5, ап.17, със законен представител Л.А.Ш. да заплати на „Шипка 99“ АД, ЕИК 130059913, със седалище и адрес на управление гр.Първомай, ул. „Васил Левски“ № 47, със законен представител М.Е.К., както следва – -сумата от 296.88 лв. с ДДС по фактура № 0000002865/31.05.2023г. за извършена продажба на млечни продукти, ведно с мораторна лихва в размер на 16.33 лв. за периода от 15.06.2023г. до 14.11.2023г.,
-сумата от 15 000 лв. с ДДС по фактура № **********/13.09.2023г. за извършена продажба на млечни продукти, ведно с мораторна лихва в размер на 262.40 лв. за периода от 28.09.2023г. до 14.11.2023г., ведно със законната лихва върху всяка от посочените главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2023г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „Лавандо“ ЕООД, ЕИК 205891300, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Тарас Шевченко“ № 1, ет.5, ап.17, със законен представител Л.А.Ш. да заплати на „Шипка 99“ АД, ЕИК 130059913, със седалище и адрес на управление гр.Първомай, ул. „Васил Левски“ № 47, със законен представител М.Е.К. сумата от 5 118 лв. направени разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4