Акт № 177 от 27.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Благоевград, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Владимир Ковачев при участието на секретаря Илина Георгиева като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20261200900062 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Ищци в настоящото съдебно производство са М. Н. В., ЕГН **********, адрес гр. ***, и О. А. В., ЕГН **********, адрес гр. ***.

Претенциите са насочени срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от ***.

В исковата молба се твърди, че на 09.09.2008 г. между ответната банка, от една страна, и ищците, в качеството им на кредитополучатели, от друга страна, е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 43506. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, банката се задължила да предостави на кредитополучателите кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 40 860 евро. Съгласно чл. 2, ал. 1 и 3 от договора, кредитът се усвоявал в швейцарски франкове по блокирана сметка на кредитополучателя.

Страните предвидили, че на датата на усвояване ще подпишат приложение № 1, в което се посочва курсът „купува“ на банката за швейцарски франк към съответната дата, както и размерът на кредита в CHF, изчислен по този курс.

След това, съгласно чл. 2, ал. 3, се извършвало второ превалутиране - банката осигурявала на кредитополучателя евро като част от валутна операция. На 18.09.2008 г., датата на усвояване, страните подписали приложение № 1, съгласно което към датата на усвояване на кредита приложимият курс „купува“ за швейцарския франк на банката към евро бил 1,*********, като 1 определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от договора бил 65 914 швейцарски франка. С разпоредбите на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1, 2 и 3, чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и 2 от договора, целият валутен риск от поскъпването на швейцарския франк бил прехвърлен върху кредитополучателя, въпреки че той е по-слабата страна в правоотношението.

Това била валута, която традиционно запазвала висока стойност при икономически сътресения, за разлика от българския лев. Още през 2007 г. имало ясни индикации, че предстои глобална икономическа криза - обстоятелство, известно на кредитната институция, която професионално оперирала на финансовите пазари. Именно поради това банката включила стандартна клауза /чл. 23/, която фигурирала във всички изготвени от нея типови договори за кредити в швейцарски франкове. Съгласно чл. 23 от договора, кредитополучателят декларирал, че е запознат с възможността курсът на франка към лева да се промени и че това може да доведе до увеличаване на месечните вноски по кредита /включително в случаите по чл.

6, ал. 2/. Декларирало се, че клиентът поема изцяло риска от такива промени, включително всички произтичащи от това вреди, и че разбира икономическия и правен смисъл на посочените клаузи /чл. 6, ал. 2 и чл. 20-23/. Считано от 2012 г., курсът на швейцарския франк спрямо лева започнал да нараства значително. С цел да бъде намалена икономическата тежест върху кредитополучателя, който започнал да изпитва големи затруднения да обслужва кредита, на 27.03.2015 г. бил сключен договор за банков кредит HL 71114, с който страните договорили банков кредит в общ размер на 89 750 лева, за рефинансиране на договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 43506 от 09.09.2008 г. Сключените договори за кредит от 2008 и 2015 г. били изначално недействителни и не обвързвали страните, а платените от ищците суми за арбитражната сделка по двойно превалутиране съгласно чл. 2, ал. 1 и 4 от договора от 2008 г., за лихви и такси, били платени без правно основание, което пораждало кондикционни претенции по чл. 55 от ЗЗДог.

Ищците, като по-слабата страна в кредитното правоотношение - потребители, поели през 2008 г. изцяло валутния риск от повишаването на курсовата стойност на валутата по кредита - швейцарски франк. Ноторно било, че курсът на швейцарския франк се увеличил драстично, което довело до значително повишаване на месечната погасителна вноска спрямо курса на платежното средство, в което потребителите получавали своите доходи - български лев. При отпускането на кредита кредиторът разполагал с необходимата информация, че франкът се определял като „валута-убежище“, което означавало, че в моменти на икономически кризи участниците на финансовите пазари започвали да купуват швейцарски франкове с цел запазване стойността на активите си, което увеличавало цената на франка спрямо останалите валути и водело до неговото поскъпване. Банката, като търговец, разполагала с необходимите професионални знания и могла да прогнозира промените в курса на франка с ясно изразен тренд на покачване, 2 което неминуемо водело до увеличаване на стойността му спрямо лева и спрямо еврото /резервна валута по смисъла на чл. 29, ал. 2 от ЗБНБ, спрямо която се определял официалният валутен курс и за която били установени законови гаранции за стабилност съгласно чл. 30 от ЗБНБ/, и съответно до реализиране на свръхпечалба за банката за сметка на потребителите, които понесли изцяло валутния риск от покачването на франка. Ответната банка се обогатила неоснователно за сметка на ищците, тъй като клаузите от първия договор, предвиждащи прехвърлянето върху тях на всички икономически неблагоприятни последици от повишаването на курса на швейцарския франк, били нищожни като неравноправни. Нищожността на валутната клауза, уреждаща основния предмет на първия договор за кредит, влечала цялостната нищожност на кредитното правоотношение. Нищожен бил и договорът от 2015 г., тъй като пороците на сделката от 2008 г. се пренесли и върху него.

Договорът за кредит от 2008 г. бил изначално недействителен. Налице били условията за неговата неравноправност, изведени в практиката на СЕС и ВКС.

Цитира се многобройна такава. В настоящия случай се установявала неравноправността на договорката за валутния риск и на процесния договор за кредит от 2008 г. Банковата институция не предоставила цялата релевантна информация на ясен и разбираем език, по такъв начин, че ищците да разберат валутния риск и по-специално как евентуалните промени в обменния курс ще рефлектират върху възможността им да плащат в швейцарски франкове.

Ответната банка не предоставила на потребителите достатъчна информация относно възможността швейцарският франк да поскъпне спрямо българския лев. Банката не осъществила дори минимална информираност чрез разясняване на кредитоискателите как евентуалното поскъпване на франка ще окаже количествено отражение върху размера на вноските по договорите.

Доставчикът на кредитен ресурс бил длъжен да предостави достатъчна информация относно възможните изменения на договорната лихва, когато тя се формирала въз основа на променлив лихвен процент, чиито бъдещи стойности не можели да бъдат известни към момента на сключване на договора. В настоящия случай банката следвало да предостави на ищците данни за движението в миналото на курса на швейцарския франк спрямо българския лев. Тази информация била публично достъпна и се публикувала на сайта на БНБ. Като професионален участник на финансовия пазар, банката разполагала с нея и следвало да разясни на ищците, че швейцарският франк в миналото е повишавал значително стойността си спрямо лева, да им демонстрира тези повишения и техните стойности, да ги предупреди, че в бъдеще е възможно съществено поскъпване на франка и да им обясни как подобно развитие би се отразило върху размера на месечните им погасителни вноски, за да могат те да вземат информирано решение дали да изразят волята си за усвояване на кредита в чуждестранна валута. На кредитополучателите не било разяснено изобщо от търговеца, притежаващ специални знания, подготовка и професионалисти в сектора на кредитирането, че рискът при кредитиране в швейцарски франкове се увеличава, когато доходите на 3 потребителя не се получават в същата валута. Поради това, че кредиторът не осведомил потребителите за потенциалния висок риск при промяна на курса на валутата, предоставяна в заем, кредитополучателите не могли да преценят обхвата на поеманите от тях задължения. Клаузата на чл. 23 от договора за кредит от 2008 г. не била съставена по ясен и разбираем начин, за да могат потребителите-ищци да разберат съдържанието на правата и задълженията на страните и конкретните икономически последици от усвояването на кредит във високорисковата валута в условията на получаване на доходи в българското платежно средство - значителното увеличаване на месечните погасителни вноски. Поради липсата на яснота и разбираемост на договорните клаузи, независимо че те попадали в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, именно липсата на обективност и прозрачност при договорното уреждане на правоотношението била основание клаузите да бъдат квалифицирани като неравноправни.

Налице била липса на добросъвестност като елемент от общия фактически състав по чл. 143 от ЗЗП. Поведението на търговеца не можело да се квалифицира като добросъвестно, защото ако той бил постъпил справедливо с потребителите, те нямало да се съгласят с поемането на договорни клаузи, регламентиращи предоставянето на кредитите в швейцарски франкове.

Прехвърлянето на валутния риск от повишаването на стойността на чуждестранната валута спрямо българския лев върху потребителите ги поставяло в особено уязвимо положение спрямо кредитора и създавало в кредитното правоотношение значителна неравнопоставеност между кредитодателя и кредитополучателите, които понасяли изцяло икономическите неизгоди от кредитната сделка. С оглед на нищожността на валутната клауза на чл. 1, ал. 1, която уреждала основния предмет на кредитното правоотношение, договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 43506 от 09.09.2008 г. се явявал изцяло недействителен и не обвързвал страните. Недействителен бил и договор за банков кредит HL 71114 от 27.03.2015 г. Последният не произвел правно действие, тъй като представлявал спогодба върху непозволен договор, с оглед на обстоятелството, че с него страните уредили спор, произтичащ от прилагането на неравноправни клаузи. С договарянето от 2015 г. ищците извършили предварителен отказ от предоставената им от закона потребителска защита, което било недопустимо. С договора от 2015 г. страните определили размера на дълга въз основа на действието на неравноправния договор от 2008 г.

Съгласно чл. 366 от ЗЗДог, спогодбата върху непозволен договор била нищожна, дори страните да са се спогодили относно неговата нищожност.

Цитира се практика на ВКС по въпроса. Новационният договор от 2015 г. осъществявал и фактическият състав на неравноправността, на което основание не произвел правно действие. Ищците нямали информация, че уговорката за цялостно прехвърляне на валутния риск е неравноправна, поради което договорили преуреждане на правните последици по изцяло нищожния договор от 2008 г. Клаузите на договора за рефинансиране от 2015 4 г. били типови и предварително изготвени от кредитната институция, като ищците не оказали влияние върху редакцията и съдържанието им.

Нищожността на кредитните сделки от 2008 и 2015 г. пораждала кондикционна претенция за ищците. Те имали вземания в общ размер на 37 215,90 евро /72 787,97 лв./ за платените от тях без правно основание суми над чистата главница по кредита. В приложение на нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗДог, плащанията за месечните погасителни вноски, за осъществената арбитражна сделка, включително за такси за управление на кредита и за законна мораторна лихва, следвало да се отнесат за погасяване на главния дълг в размер на 65 914 CHF. Всички плащания над главницата били направени без правно основание, поради което следвало да бъдат реституирани на ищците. Съобразно тълкувателните разяснения на СЕС и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 633 от ГПК, вземанията на ищците не били погасени по давност. В настоящия случай ищците узнали за неравноправността на сключения от тях договор за кредит в швейцарски франкове през 2025 г. от информация, изнесена в публичното пространство.

Разпечатката съдържа 23 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/49146398-786f-4df3-9abb-b1b661dc0ad3