Решение № 13506 от 10.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13506 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110117372 по описа за 2025 година

Предявени са от ищците К. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** и А. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23А, за признаване за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника, чрез принудително изпълнение, поради погА.ването им по давност, по 1/2 ид. част от следните суми: сумата 2001,71 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия, доставена в обект, находящ се в гр. София, ****, за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва от 27.05.2015 г. до окончателното плащане, сумата 364,46 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 30.06.2012 г. до 18.08.2015 г., сумата 10,20 лв., представляваща такса за извършена услуга дялово разпределение, сумата 2,30 лв., представляваща обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение, 47,58 лв., представляваща разноски за платена държавна такса и сумата 198,26 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, за събирането на които суми е образувано изпълнително дело № 20248600400990 г. по описа на ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860 на КЧСИ.

Ищците К. К. Е. и А. К. Г. извеждат съдебно предявените си субективни права при твърдения, че са наследници на К** Е. Г**, като срещу последния бил издаден изпълнителен лист по гр. д. № 29336/2015 г. по описа на СРС, 61 състав, по силата на който следвало да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата 2001,71 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия, доставена в обект, находящ се в гр. София, ****, за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва от 27.05.2015 г. до окончателното плащане, сумата 364,46 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 30.06.2012 г. до 18.08.2015 г., сумата 10,20 лв., представляваща такса за извършена услуга дялово разпределение, сумата 2,30 лв., представляваща обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение, 47,58 лв., представляваща разноски за платена държавна такса и сумата 198,26 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Поддържат, че за събиране на посочените суми ответникът образувал изпълнително дело № 20248600400990 г. по 1 описа на ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860 на КЧСИ, като претендирал от всеки от ищците по 1/2 от вземането. Поддържат, че от дата на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 22.03.2016 г. до датата на образуване на посоченото изпълнително дело е изтекла 5-годишната погасителна давност, поради което считат, че не дължат на ответника посочените суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, който оспорва иска при възражения, че процесните вземания не са погасени по давност, тъй като въз основа на молба от 03.10.2016 г. за събиране на вземането е било образувано изпълнително дело № 20168410409092 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 на КЧСИ срещу наследодателя на ищците, в рамките на което периодично са извършвани изпълнителни действия, съответно на 07.10.2016 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, на 06.11.2017 г. бил насрочен опис на собствени на длъжника движим вещи, на 13.08.2018 г. бил насрочен опис на собствени на длъжника движим вещи, на 24.09.2019 г. бил насрочен опис на собствени на длъжника движим вещи и на 01.12.2021 г. бил насрочен опис на собствени на длъжника движим вещи.

Същевременно ответното дружество, в качеството му на взискател по това изпълнително дело периодично подавало молби за извършване на изпълнителни действия, съответно на 30.08.2019 т., на 09.10.2019 г. и на 07.10.2021 г. Поддържа, че изпълнителното дело било прекратено на 19.12.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което въз основа на молба от дата 20.03.2024 г. било образувано новото изпълнително дело № 20248600400990 г. по описа на ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860 на КЧСИ. В рамките на новото изпълнително бил наложен запор върху банковите сметки на ищците на дата 26.02.2025 г., в резултат на които на 09.04.2025 г. постъпило плащане от длъжника А. Г. в размер на 93,01 лв., а от длъжника К. Е. 620,65 лв. Не се оспорва, че ищците са наследници на К** Е. Г**, като сочи, че същият е починал на 03.07.2021 г. и в тази връзка поддържа, че изпълнителното дело е било спряно до момента на конституирането на наследниците на 17.02.2025 г. При тези твърдения, счита че вземането на е погасено по давност, тъй като същата е прекъсвана многократно с предприетите изпълнителни действия и молби на взискателя. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от на ищците Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в полза на ответното дружество „Топлофикация София“ ЕАД срещу К** Е. Г** е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 29336/2015 г. по описа на СРС, 61 състав, за сумата 2001,71 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия, доставена в обект, находящ се в гр. София, ****, за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва от 27.05.2015 г. до окончателното плащане, сумата 364,46 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 30.06.2012 г. до 18.08.2015 г., сумата 10,20 лв., представляваща такса за извършена услуга дялово разпределение, сумата 2,30 лв., представляваща обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение, 47,58 лв., представляваща разноски за платена държавна такса и сумата 198,26 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Горното се установява и от приложеното ч.гр.д. № 29336/2015 г. по описа на СРС, 61 с-в.

Не е спорно, а и от приложеното към изп. дело № 20248600400990 по описа на ЧСИ Виолета Матова, Удостоверение за наследници изх. № ***г., се установява, че К** Е. Г** е починал на 03.07.2021 г., и е оставил за наследници ищците А. К. Г.

2

(съпруга) и К. К. Е. (син).

По делото е приобщен препис от изп. дело № 20168410409029 по описа на ЧСИ Неделчо Митов, което е образувано въз основа на молба на ответното дружество от дата 03.10.2016 г. за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист срещу наследодателя на ищците. Видно от приобщения препис, в рамките на това изпълнително дело са извършвани следните действия по принудително изпълнение:

На 07.10.2016 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника, открити в „Банка ДСК“ АД, „Обединена Българска банка“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД.

На 06.11.2017 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника за дата 08.01.2018 г. на адреса на длъжника и е изпратена призовка за принудително изпълнение.

На 03.08.2018 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника за дата 02.10.2018 г. на адреса на длъжника и е изпратена призовка за принудително изпълнение.

На 30.08.2019 г. взискателят и ответник в настоящото производство е подал молба по изпълнително дело за извършване на действия по принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.

На 24.09.2019 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника за дата 18.11.2019 г. на адреса на длъжника и е изпратена призовка за принудително изпълнение.

На 09.10.2019 г. взискателят и ответник в настоящото производство е подал молба по изпълнително дело за извършване на действия по принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.

На 07.10.2021 г. взискателят и ответник в настоящото производство е подал молба по изпълнително дело за извършване на действия по принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки на длъжника, както и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.

На 01.12.2021 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника за дата 04.02.2022 г. на адреса на длъжника и е изпратена призовка за принудително изпълнение.

С Постановление на съдебния изпълнител от дата 14.12.2023 г. производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и са вдигнати наложените запори.

От приложения препис на изпълнително дело № 20248600400990 г. по описа на ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860 на КЧСИ е видно, че след прекратяване на първото изпълнително дело, ответното дружество е подало нова молба за образуване на изпълнително дело на дата 20.03.2024 г., с която са направени искания за извършване на принудителни действие, чрез посочването на конкретни изпълнителни способи.

С Постановление от 22.03.2024 г. изпълнителното дело е спряно, тъй като е констатирана смъртта на длъжника К** Е. Г**.

С молба от 10.04.2024 г. ответникът – взискател е поискал конституирането на наследниците на длъжника К** Е. Г**, като длъжници по изпълнителното дело.

С Разпореждане на съдебния изпълнител от 17.02.2025 г. като длъжници по изпълнителното дело са конституирани ищците, в качеството им на наследници на К** 3

Е. Г**.

Срещу ищците, като длъжници по изпълнителното дело са предприети следните действия по принудително изъпление:

На 26.02.2025 г. са наложени запори върху банкови сметки на ищеца А. К. Г., открити в „УниКредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД и върху банковите сметки на ищеца К. К. Е., открити в „УниКредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД.

От длъжниците са постъпили плащания, които са разпределени с протоколи от 09.04.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира предявения иск за допустим, доколкото ищците се позовават на факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение не е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай.

По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.

424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.