Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 04.03.2025, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Административно наказателно дело 182/2024
Вид
Решение № 17
Подписан
04.03.2025
В сила
31.10.2025
Състав
Борислав Любомиров Чернев

Цитирани разпоредби

  • чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.60, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.2, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Елин Пелин, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20241820200182 по описа за 2024 година

М. С. Х. от гр. С. с ЕГН **********, е обжалвал ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 7602687/03.06.2023г. изд. от ОДМВР С., респ. наложеното административно наказание „ глоба в размер на 400.00 лева“, наложено на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

С жалбата са въведени съображения за незаконосъобразност електронен фиш. на издадения

Административнонаказващият орган, редовно призован за с.з., не е изпратил представител. Със съпроводителното писмо по чл.60, ал.2 ЗАНН е изразено становище, че наложеното на жалбоподателя с електронния фиш наказание следва да бъде потвърдено.

Представена е писмена защита по същество на спора, с която се претендира и юрисконсултско възнаграждение.

РП Елин Пелин, редовно призована за с.з., не е изпратила представител и не е депозирано становище по жалбата.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и наведените от жалбоподателя доводи, намира следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество неоснователна по следните съображения:

На 03.06.2023 г. в 09.13 часа в обл. С., Община Г.М., АМ ХЕМУС, КМ 32+000 в посока гр.С. – гр. В. АТСС ARH CAM S 1 / автоматизирано техническо средство № 120cd16 насочено в посока към гр. В./ е регистрирало движещо се със скорост от 123 км/ч моторно превозно средство – л.а. „АУДИ А4 АВАНТ“ с ДК№ СМ.....ВВ. Разрешената скорост за движение в процесния пътен участък и посочена в ЕФ е била 80 км/ч., при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26. Автомобилът е собственост на жалбоподателя, видно от отбелязването и в издадения ЕФ.

1

По делото са приети:електронен фиш Серия К № 7602687/03.06.2023г. изд. от ОДМВР С., протокол за проверка № 111-СГ-ИСИС/12.09.2022г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Заповед № 812з-172/29.02.2016г., Заповед № 8121з931/30.08.2016г., снимка серия К № 7027150/0026652 от 03.02.2023г., снимка 120CD16, протокол за изплозване на АТСС от 03.06.23г., снимки, ежедневна форма на отчет от 03.06.23 год., заявление рег. № 231058001610/20.02.2023г., извадка от АИС, писмо изх. № 1100-1125/16.10.24г. на А”ПИ”, ОПУ-С., схема на организация на движението на

АМ”Хемус”, км. 32+000, дясно платно, посока гр. С.- гр. В..

От протокола за проверка на мобилната система за контрол на скоростта на МПС е видно, че АТСС е било в съответствие с одобрения тип, а грешките не превишават максимално допустимите за типа средства за измерване .

Снимковият материал е изготвен по надлежния ред и отразява вида на МПС, дата, час, ДК№ на автомобила, като представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал. 15 от ЗДвП.

Автоматизираното техническо средство е отчело допустимата грешка при измерване на скоростта, която е в порядъка на 3 км/ час до 100 км/ч. и +/- 3% над 100 км/час. Видно от протокол от проверка № 111-СГ-ИСИС/ 12.09.2022г. преносимата система за контрол на скоростта е в съответствие с одобрения тип, като грешката не превишава максимално допустимите грешки за типа средство за измерване. От доказателствата се установява скоростта, с която се е движило процесното МПС, индивидуализиращите МПС белези, в т.ч.

ДК№ и вид и модел на МПС. Снимковият материал от своя страна предоставя данни за координатите, при които е било извършено заснемането, а Протокол за използване на АТСС от 03.06.23г. предоставя данни за конкретното място, където това е извършено, както и за разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри и протоколът е попълнен надлежно. Полицейският служител изготвил протокола за използване на АТСС, е преминал обучение за работа със СПУКС модел ARH CAM S 1, за което е представен по делото Серкификат № AR2H13012022633, издаден на името на служителя Боян Валентинов Банчев.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея. В случая жалбоподателят е нарушил забраната с действие, като максимално разрешената скорост е била 80 км/ч. Заснемането е било извършено с АТСС ARH CAM S 1. Превишаването на максимално разрешената скорост е било повече от 41 км/ч, а именно 43 км/ч.. В настоящия случай размерът на глобата правилно е определен, като е била съобразена и максимално допустимата грешка в осъществяваното от техническото средство измерване на скоростта, каквито технически и метрологични характеристики са отчетени с Протокол от проверка № 111-СГ-ИСИС/ 12.09.2022г. на ГД „МИУ“, отдел „ИСИС“ при БИМ.

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалвания електронен фиш следва да бъде потвърден.

По разноските

При този изход на спора по делото съдът дължи произнасяне и по претенцията на АНО за юрисконсултско възнаграждение, каквото искане изрично е направено с писмена защита от 05.06.2024г.. Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ са установени границите на възнаграждението за защита в производства по ЗАНН. Преценката относно размера на дължимото се по 2 конкретното производство юрисконсултско възнаграждение се извършва съобразно чл.37 от Закона за правната помощ. Жалбоподателят не е оспорил размера на претендираното юрисконсултско възнагаждение. В този смисъл настоящият състав намира, че следва да се присъди в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева .

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. с чл.58д, т.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 7602687/03.06.2023г. изд. от ОДМВР С., с който на М. С. Х. от гр. С. с ЕГН **********, е наложено административно наказание „ глоба в размер на 400.00 лева“, наложено на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА М. С. Х. от гр. С. с ЕГН **********, да заплати на ОДМВР С. сумата от 150.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -С. област в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________ 3