Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 237 от 09.06.2025, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 434/2025
Вид
Решение № 237
Подписан
09.06.2025
В сила
11.07.2025
Състав
Гергана Мирчова Симеонова

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Благоевград, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20251210200434 по описа за 2025 година

Образувано е по жалба, подадена от В. Р. Б. с ЕГН ********** с адрес гр. Б. срещу Наказателно постановление № 25-1116-000729/10.03.2025 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1, т.1 ЗДВП са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление, както и че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се обективна и субективна несъставомерност на нарушението. Навеждат се допуснати нарушения при вземането и изследването на кръвната проба. Оспорва се заключението на изготвената химическа експертиза и се прави искане за повторен анализ на дадената от жалбоподателя кръвна проба.

Твърди се, че санкционираното нарушение представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се от адв.Дукова, която поддържа изложените във въззивната жалба доводи. Акцентира, че след повторно извършване на химически анализ на контролната проба на жалбоподателя, е установено 0,5 промила алкохол в кръвта му, което предпоставяло несъставомерност на нарушението. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Представено е писмено становище, в което се прави искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и се релевира възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.02.2025 г. свидетелите В. Л. и Б. Р. - служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Благоевград изпълнявали служебните си задължения в гр. Благоевград. Около 23.10 1 ч. на ул. „Стефан Стамболов” срещу дом №11 полицейските служители спрели за проверка л.а.„Шкода Фабия", с рег.№ *********, който се движел по ул. „Стефан Стамболов“ в посока от ул. „Христо Силянов“ към РЗИ. При проверка на документите за самоличност на водача, Л. и Р. установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя Б..

На Б. е извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 фабр. № ARВВ-0033, което отчело в проба № 1827 от 23.15ч. на 25.02.2025 г. концентрация 0,58 промила количество алкохол в кръвта, измерен в издишания от жалбоподателя въздух.

На Б. бил издаден и връчен талон за медицинско изследване № 284921, в който е отразен отчетеният от техническото средство резултат. С издадения талон за изследване на жалбоподателя е указано, че следва да се яви в СПО при МБАЛ - Благоевград в срок от 45 минути, считано от връчването на талона. Екземпляр от талона за медицинско изследване със залепен на него стикер съответстващ на номера на талона е връчен на Б. в 23.45ч. на 25.02.2025 г.

При така направените констатации, свидетелят Л. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, поради което в негово присъствието и на свидетеля Р. съставил АУАН серия GA№3545906.

На същата дата жалбоподателят се явил МБАЛ Благоевград за вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта.

Съгласно протокол за химическо изследване №72 от 05.03.2025 г. в иззетата от жалбоподателя кръвна проба е доказано наличие на етилов алкохол в количество 0,54 промила.

Въз основа на АУАН № GA№3545906/25.02.2025 г. началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Благоевград издал обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 17.03.2025 г.

С депозираната въззивна жалба Б. е направил искане за повторно изследване на предоставената от него кръвна проба.

На 09.04.2025 г. е извършено повторно химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в контролната кръвна проба, взета от Б., при което е установено наличие на етилов алкохол в концентрация 0.50 промила.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Л. и Р. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: а именно: писмо от Сектор "Пътна полиция" регистрационен № 111600-5742/08.04.2025 г. с приложение молба от Б. от 20.03.2025 г., писмо от ОДМВР – Благоевград регистрационен № 244р-9473/01.04.2024, писмо от Сектор "Пътна полиция" регистрационен № 111600-5742/08.04.2025 г. с приложение писмо от ОД МВР Благоевград № 244р-9473/01.04.2024 и молба от Б. от 20.03.2025 г., писмо от Сектор "Пътна полиция" Благоевград регистрационен № 111600-6567/14.04.2025 г. с приложение талон за медицинско изследване № 284921, протокол за медицинско изслеване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или технит аналози от 26.02.2025 г., писмо от Сектор "Пътна полиция" регистрационен № 111600-6988/23.04.2025 г. с приложение писмо на Медицински институт регистрационен № 5776/11.04.2025 г. Писмо от Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Благоевград с приложение АУАН серия GA № 3545906/25.02.2025 г.; ЗПАМ № 1316857/25.02.25; Съпроводително писмо от 01 РУ при ОД на МВР Благоевград с рег.номер 1899р-5518/19.03.07.24 г., Талон за изследване № 284921/25.02.2025 година, извлечение от Dreger Alcotest 7510 сериен номер ARBB0033;

Протокол от Лаборатория за проверка на СИ регистрационен № 3286р-61623/3/21.11.2024 г.;

Докладна записка с per. № 1116р-2146/26.02.2025 г.; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 26.02.2025 г., Молба от лицето В. Б. от 20.03.2025 г В основата на фактическите си изводи, районният съд показанията на свидетелите Л. и 2

Р., като отчете тяхната непротиворечивост, последователност и подкрепата им от приетите по делото писмени доказателства. Показанията на полицейските служители се характеризират с висока доказателствена стойност, основана на липсата на данни за заинтересованост от изхода на делото и възпроизвеждането на непосредствените им възприятия за относими към предмета на доказване обстоятелства.

Като изясняващи релевантни към предмета на делото обстоятелства, районният съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.

Показанията на свидетелите и разпечатка от „Алкотест Дрегер“ 7510 с идент. фабр. № ARВВ 0033 за проба № 1827 съдържат данни за движението на управлявания от жалбоподателя автомобил, извършената му проверка за концентрация на алкохол в кръвта чрез техническото средство и установения от изпробването резултат.

Протоколите за химическо изследване са доказателствен източник за установената концентрация на алкохол в кръвните проби на жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване определен по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 17.03.2025 г., а жалбата е от 20.03.2025 г.), и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Съгласно т.2.1 на Заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, полицейските органи в секторите „Пътна полиция“ имат право да съставят АУАН за нарушения на ЗДвП, а съгласно т. 3.11 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началник на група в СПП при ОДМВР на обслужваната територия. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити. Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание.

Словесното описание на нарушението в двата акта не създава каквото и да било съмнение по отношение на мястото на извършеното нарушение с оглед прецизното посочване, както на улицата, по която се е движел управляваният от Б. автомобил, така и посоката му на движение.

Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

Настоящият съдебен състави намира обаче, че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон.

Съдът приема, че събраните по делото доказателства установяват по изискуемия се несъмнен начин, че от обективна страна на посочените в наказателното постановление време и място Б. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Шкода фабия“ с 3 рег. № *********** с концентрация на алкохол в кръвта си от 0,5 на хиляда, установено с химическо изследване №72 от 05.03.2025 г. на Медицински институт при МВР.

С разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП по императивен начин на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Въз основа на законовата делегация на чл.174, ал.4 ЗДвП редът, по който се установява употребата на алкохол е определен с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/. На основание чл. 27, ал. 3 от Наредбата в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление, изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл.26, ал. 4.

В конкретния случай на 20.03.2025 г. жалбоподателят е депозирал въззивна жалба, в която се съдържа и искане за повторно изследване на предоставената от него кръвна проба, което искане е направено в предвидения с чл.26, ал.4 от Наредбата срок.

На 09.04.2025 г. е извършено повторно химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в контролната кръвна проба, взета от Б., при което е установено наличие на етилов алкохол в концентрация 0.50 промила.

С оглед установената при първото изследване концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя от 0, 54 промила, не е налице и хипотезата на чл.27, ал.4 от Наредбата, според която при отчетена разлика между първото и повторното изследване, два пъти поголяма от посочената в чл. 22, ал. 2, от органа по производството се възлага изследване на контролната проба в друга лаборатория, което се извършва от трима специалисти.

Същевременно при извършения повторен химически анализ на контролната проба е установено, че опаковката и състоянието на контролната проба отговарят на изискванията на Наредбата.